Председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева изнесе доклад на тема “Здравните грижи – предизвикателствата на XXI век, мисия и отговорност на БАПЗГ” на кръгла маса
В рамките на XI конгрес на Югоизточно-Европейския Медицински Форум (ЮЕМФ), който се проведе от 8 до 11 до септември 2022 г. в Конгресния център на Международния панаир в Пловдив и в град Смолян.
Милка Василева припомни, че Световната здравна организация (СЗО) обяви 2020 г. за Международна година на медицинската сестра и акушерката, които практикуват подценени от обществото, но ключови професии, залегнали в Глобалния план за постигане на устойчивите цели за развитие на здравеопазването до 2030 г. Този приоритет е залегнал и в мотото на Международния съвет на медицинските сестри (ICN) за 2023 г.: “Медицинските сестри – сила за глобално здраве”. Милка Василева изтъкна, че високата оценка в глобален план на благородните, трудни и отговорни професии на медицинската сестра и акушерката вероятно ще повиши обществения им престиж и ще привлече млади хора, които да продължат започнатото от основателката на модерното сестринство Флорънс Найтингейл.
Председателят на БАПЗГ очерта световните приоритети в сферата на здравните грижи, които са приоритети и на съсловната организация в България: универсално здравно покритие (стратегията на БАПЗГ 2013 – 2020 г.); осигуряване на здравни грижи за хора със социално значими заболявания; достъпни и качествени първични здравни грижи; политики за обучаване и задържане на специалисти по здравни грижи; спазване на Прооесионалния етичен кодекс и добрите медицински практики; устойчиви политики за професионално развитие и адекватно заплащане на труда; безопасни и висококвалифицирани здравни грижи, при които в центъра е пациентът; важната роля на професионалистите по здравни грижи при ограничаването на антимикробната резистентност, която обикновено е резултат на неправилна употреба на антибиотици; ключова роля на специалистите по здравни грижи при откриването и подпомагането на хора с ментални проблеми. Милка Василева изтъкна активното участие на специалистите от направление “Здравни грижи” при убеждаването, информирането и осъществяването на задължителни и допълнителни имунизации. Тя допълни, че по данни на СЗО имунизациите предотвратяват до 3 млн. смъртни случая годишно. “Финансирането на имунизационните програми е най-добрата и ефективна здравна инвестиция”, подчерта Василева и допълни, че лидерската позиция на професионалистите по здравни грижи като активни участници в процеса на имунизациите ще се засилва.
Друг приоритет е майчиното и детското здравеопазване и важната роля на медицинските сестри и акушерките. “Необходимо е управляващите да осигурят качествена извънболнична помощ на майките и децата, добре уредени женски и детски консултации, водени от квалифицирани акушерки и медицински сестри” , изтъкна Милка Василева. Тя посочи още един приоритет, който не бива да убягва от отговорните институции – устойчивите цели за развитие, които не могат да бъдат постигнати без нужните инвестиции за осигуряване на висококвалифицирани кадри и добра организация на здравните грижи.
Милка Василева запозна участниците на форума с данни, които илюстрират непрекъснато намаляващия брой медицинските сестри и акушерките. Статистическите данни, на които тя се позова са от Националния електронен професионален регистър на БАПЗГ за десетгодишен период (2012 – 2021 г.). За посочения период медицинските сестри са се стопили с 14,68% – от 25 597 медицински сестри през 2012 г. на 22 320 медицински сестри през 2021 г. Средната им възраст е нараснала от 48,27 години на 52,59 години като най-висока е средната възраст в Югозападния район на планиране.
“Нарастването на средната възраст, съчетано с намаляващия брой медицински сестри е критично. Наложително е да се вземат спешни мерки за обръщане на тази негативна тенденция, за която алармираме повече от 10 години”, изтъкна Милка Василева. Тя допълни, че почти 30% от работещите медицински сестри са над 60-годишна възраст. На други 31% от тях предстои да се пенсионират в следващите 10 години. Коефициентът на застаряване при медицинските сестри в България е 29,68%, което според класификацията на Едуард Росет означава, че сестринската работна сила е в ситуация на демографско застаряване.
“Всяка трета медицинска сестра у нас е пенсионерка. Ако не се предприемат спешни мерки през 2032 година в системата на българското здравеопазване няма да има и 10 000 медицински сестри”, заяви лидерът на БАПЗГ.
Милка Василева изнесе статистически данни и за акушерките, чийто брой до 2016 г. е нараствал, а след това се наблюдава спад на практикуващите акушерки. Освен свиването на броя, средната възраст на акушерките е нараснала от 47,06 години на 49,09 години за 10-годишен период. Най-висока е средната възраст на акушерките в Югозападния район на планиране – 54,92 години. Лъч надежда дават по-младите акушерки – всяка втора акушерка е на възраст от 22 до 49 години. И все пак всяка четвърта акушерка е пенсионерка, така че демографското застаряване не е отминало и тези медицински специалисти.
Председателят на БАПЗГ посочи мерките, които се очаква да бъдат взети в спешен порядък:
- Политическо съгласие за развитие на здравните грижи в България и разработване на Национална стратегия с план да действие за 2030 г.;
- Осигуряване на стартова работна заплата за специалистите по здравни грижи в размер на три минимални работни заплати за конкретния период;
- Участие на държавата и работодателите в продължаващото обучение и кариерното израстване на професионалистите по здравни грижи. Диференцирано заплащане на труда, съответстващо на придобита по-висока професионална квалификация, удостоверена със сертификат;
- Приемане и спазване на медицински стандарти по здравни грижи с регламентиран брой медицински сестри/акушерки спрямо броя и тежестта на пациентите, нуждаещи се от здравни грижи;
- Реални възможности и реграментирано финансиране на самостоятелните сестрински и акушерски практики.
Петя Стефанова – старши преподавател по здравни грижи в Университета “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас и председател на Регионална колегия на БАПЗГ – Бургас представи някои аспекти на медико-педагогическите компетенции на медицинската сестра, която работи в застрашени и специални групи.
Проф. Андрей Кехайов – президент на ЮЕМФ и преподавател във ФОЗ на Медицински университет – София представи приоритетите пред общественото здраве в регионален, национален и европейски план. Той изтъкна, че у нас е необходимо да се разработят и внедрят нови модели за стратегическо развитие на българското здравеопазване, които биха позволили по-ефикасно използване на наличните ресурси, намиране на евентуални резерви и постигане на възможно най-ефективни резултати във финансовите показатели, трудовите ресурси и материалната база.
Проф. Кехайов изтъкна, че на базата на предложенията от участниците в конгреса ще бъде изготвена резолюция, която ще бъде внесена в отговорните институции.
Участниците и гостите на високия форум се насладиха на културно-историческото наследство на град Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г. и на прекрасните изпълнения на виртуозите от Виенската Филхармония под открито небе в Античния театър.
Всички участници във форума получиха сертификати. XI конгрес на ЮЕМФ беше акредитиран със 17 кредита от Европейския съвет за непрекъснато медицинско обучение, което го нарежда сред най-престижните международни форуми.
Конгресът беше закрит на най-мистичното и величествено място в България – Родопите, с празнична заря и под звуците на музикантите от гайдарски състав “100 каба гайди”.
Част от участниците в XI конгрес на ЮЕМФ