Надзорният съвет на НЗОК, Управителният съвет на Българския лекарски съюз и ръководството на Министерството на здравеопазването подписаха днес, 29 април Анекса към Националния рамков договор 2020-2022, с който бяха увеличени както цените на клиничните пътеки средно с 25% от 1 май, така и цените на дейностите в ПИМП и СИМП средно с 30%, които пък влизат в сила със задна дата от 1 януари 2022 г. За това информира Zdrave.net
„За първи път извънболничната помощ беше изведена като приоритет и беше договорен толкова сериозен ръст на цените. В ПИМП и СИМП ръстът на цените е средно 30%. Съществено е увеличението, както на профилактични прегледи, така и за диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти. Повишени са и цените за капитационни плащания при ОПЛ. Отпаднаха заложените санкции (300 и 500 лв.) за несъответствие между електронен и хартиен документ“, каза по време на подписването зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
В Анекса е решен и въпросът за увеличението на заплатите на медиците, които бяха договорени със синдикалните организации и заложени в подписания с Министерството на здравеопазването Колективен трудов договор.
От 1 май до 31 юли лечебните заведения са длъжни да начисляват брутно трудово възнаграждение за положения труд, което включва основни месечни трудови възнаграждения по категории персонал и допълнителни трудови възнаграждения, в размер не по-малко от размерите на основните трудови възнаграждения, определени в КТД в размер на 2000 лв. за лекар, 1500 за сестра, 910 за санитар. По този начин те ще могат да се възползват от договорените средно 25% по-високи цени. Ако след 1 август лечебните заведения не успеят да изпълнят изискванията за основните заплати по КТД, то тогава те отново ще работят с увеличени цени средно с 15 на сто.
Съотношението между минималното и максималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти (без санитари) в лечебните заведения за болнична помощ пък трябва да не е повече от 1 към 20. Като в случая под брутно трудово възнаграждение се разбира „сумата от основното трудово възнаграждение и всички допълнителни възнаграждения на изпълнителите на болнична медицинска помощ, за работата по дейности, финансирани с публични средства“. Ако мениджърите на болниците не изпълнят тези ангажименти, болниците им ще получават по-малко приходи от НЗОК. Така например, ако съотношението 1:20 не се спази, НЗОК ще плаща на лечебното заведение по цени на КП от началото на годината до края на април, които са по-ниски от тези от 1 май.
Министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова отбеляза, че в Националния рамков договор е реализирано решението на управляващите да се обърне пирамидата и акцентът да пада върху профилактиката и превенцията. „Рекордно увеличение на финансирането на извънболничната помощ с 31%, броят на изследванията се увеличава със 77%, разширяват се дейностите за профилактика. Създава се нова клинична пътека за рехабилитация след COVID. Увеличава се заплащането за лечение и проследяване на хронично болни пациенти“, изтъкна проф. Сербезова.
„Друг приоритет е детското и майчино здравеопазване, който е реализиран чрез повишени цени в извънболничната и болничната помощ. Цената на естественото раждане се увеличава от 1100 на 1450 лв., а пътеката за новородени с тегло под 1499 грама от 4774 лв. става 6062 лв. С 55% се увеличават цените за профилактични прегледи при децата, а с 45% – за майчино здравеопазване“, уточни здравният министър.
Д-р Брънзалов допълни, че е предвидено при извършени профилактични прегледи на над 60% от пациентската листа на общопрактикуващ лекар ще се заплащат 26 лв., между 46% и 60%, цената ще бъде 25 лв., а ако е до 46% – 20 лв.
Капитацията ще стане 2.90 лв. за деца, 2.70 лв. за пенсионерите и 1.75 лв. за хората до 65 години, а прегледът за пациент с едно заболяване ще бъде 18 лв., с две заболявания – 20 лв., с повече заболявания – 24 лв. и т.н. В СИМП 31% средно е повишението на цените на дейностите, включващи първични и вторични прегледи, медицинска експертиза, профилактични прегледи, диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти, прегледи по майчино и детско здравеопазване. Първичният преглед става 34 лв. от 24 лв. в момента. За прегледи на деца при педиатър – 36,50 лв. от 24,50 в момента. Цената на вторичните прегледи се повишава от 12 на 13 лв., за деца – на 15 лв. За медицинска експертиза – от 10 лв. на 13,60 лв. Профилактичните прегледи при педиатър се увеличават от 14 лв. 20 лв.
По отношение на контрола на СИМП и ПИМП в НРД е записано, че ако при анализа на бюджета към 31 август обаче се констатира превишение на средствата за здравноосигурителни плащания за ПИМП и СИМП, спрямо утвърдените за съответния период, от 1 септември автоматично се намаляват цените на дейностите. Редукцията ще бъде с процента на превишението, но до цените за 2021 г.
„В МДД е налице чувствителен ръст на броя на изследванията (обемите). Целта е да се покрият нуждите на пациентите и да им се даде възможност да се възползват от по-голям брой изследвания. Увеличени са цените на хистологични и цитологични изследвания. В болнична помощ Българският лекарски съюз постигна поставената цел от средно увеличение на цените за дейности в размер на 25%. Новите цени влизат в сила от 01.05.2022 г. За оставащите месеци до края на годината болниците ще получат и увеличени бюджети – приблизително с 25%“, каза д-р Брънзалов.
„Това е 13-ият НРД, който подписвам за две години, и първият, за който не ми се иска оставка. Много тежки бяха разговорите в Надзорния съвет. Надявам е, че след няколко месеца като започнем работа по следващото НРД, малко по-бързо ще стават нещата, след като вече имаме разписани основните неща“, каза от своя страна управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.
„За първи път видях един истински преговорен процес. Качеството на създадения продукт отговаря на нуждите на системата. Вече е ясно, че предстоят промени“, каза и председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев.
Зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев съобщи, че се подготвя методика за общинските лечебни заведения, които ще имат затруднение с увеличаването на заплатите. „Трябва да постигнем адекватно заплащане. Ще разработим методиката за дофинансиране за общинските болници. По отношение на профилактиката работим и за въвеждането на Националния раков план“, каза той.