Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ: НИСКИЯТ ОБЩЕСТВЕН ПРЕСТИЖ И НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ ОТКАЗВАТ МЛАДИТЕ ХОРА ДА УЧАТ ЗА МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ

„Ниският обществен престиж и ниските заплати отказват много млади хора да избират професията на медицинската сестра, както и останалите професии от направление „Здравни грижи“. Това заяви председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ Петя Недкова по време на дискусията „COVID-19 – предизвикателства и решения пред лечебните заведения за болнична помощ“, проведена днес, 18.09.2020 г., в столичния хотел „Сенс“. Организатор на събитието е инициативата „Индекс на болниците“, зад която стоят „Галъп интернешънъл“ – България и здравният сайт Clinica.bg.

В дискусията участие взеха д-р Нигяр Джафер – зам.-председател на 44-то Народно събрание, председателят на Комисията по здравеопазването в НС д-р Даниела Дариткова, зам.-министър Жени Начева, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев, д-р Нели Нешева – член на УС на Българския лекарски съюз, представители на сдруженията на университетските, областните, общинските и частните болници, директори на лечебни заведения за болнична помощ, експерти, пациентски организации и др.

 „У нас има болници, които все още не са достигнали заложената стартова заплата в Колективния трудов договор в размер на 900 -950 лева. В същото време медицинските сестри получават добавки към заплатите си, но те не винаги се изчисляват по прозрачен начин и  често ножицата в заплащането на отделните медицински специалисти в едно лечебно заведение е много голяма“, изтъкна Петя Недкова, председател на НСК на БАПЗГ. Тя припомни, че в България в момента работят 23 021 медицински сестри, от които 60% са в работоспособна възраст, други 20% са в предпенсионна възраст и до 2 години биха могли да се пенсионират и още 20%, които са работещи пенсионерки. В същото време на българската здравна система са нужни още 30 000 медицински сестри. Дефицитът на медицински сестри е проблем в световен мащаб, но у нас положението е много тежко, изтъкна г-жа Недкова. Тя даде пример с Германия, където на 1000 души население се падат 13 медицински сестри, а у нас на същия брой хора  се падат по-малко от 5 медицински сестри (4,7 м. с.).

„Недостигът на медицински сестри у нас ще нараства предвид високата средна възраст на тези специалисти в настоящия момент (55 години). Немалко болнични звена срещат огромни трудности при реализацията на своята дейност и са принудени да назначават неправомерно акушерки, фелдшери и студенти по медицина, които извършват сестрински дейности в нарушение на закона“, каза още Петя Недкова. Тя припомни, че през годините БАПЗГ не е преставала да алармира институциите и обществеността за недостига на медицински сестри, акушерки, рентгенови и медицински лаборанти, фелдшери/лекарски асистенти по различни начини –  чрез  декларации, протести и становища. „Има направени стъпки в правилната посока, но те не са достатъчни“, заяви Петя Недкова.  Тя допълни, че  след среща със здравния  министър проф. Костадин  Ангелов в края ва август тази година БАПЗГ е сформирала работни групи, които ще работят с експерти от МЗ  за решаване на наболели проблеми в сътрудничество със  синдикатите. Председателят на НСК на БАПЗГ припомни, че преди няколко години съсловната организация е изработила методика за определяне броя на медицинските сестри в различни болнични отделения според тяхната натовареност – състояние на пациентите, полагане на преки и непреки грижи и др. Петя Недкова припомни и предложението на БАПЗГ за базовите грижи да бъдат ангажирани болногледачи и здравни асистенти, за да имат време медицинските сестри за извършват висококвалифицирани и специализирани дейности. Тя подчерта още, че БАПЗГ е категорично против да се съкращава учебното време на студентите в специалност „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ с идеята  младите специалисти да започват по-рано работа. „Това няма да позволи да се покрият образователните изисквания за тези трудни професии, които са регулирани и за тях има европейски регламент“, изтъкна г-жа Недкова.

„Обмисляме вариант да съкратим времето на обучение, но не и хорариума на часовете за обучение“, изтъкна д-р Даниела Дариткова. Според нея, за да се направят промени за устойчиво развитие на лечебните заведения и решаване на проблема с кадровия дефицит, са нужни диалог и солидарност между институциите и отделните участници в здравеопазването.

Доц. д-р Ангел Кунчев изрази притеснението си от големия брой медицински лица у нас ( повече от 1000), заразени с коронавирусна инфекция. По думите му друг притеснителен показател е високата смъртност при болните от COVID-19 – в момента България е на трето място по този показател след Румъния и Испания. В същото време по брой на заразени с новия вирус България се нарежда на 20-то място в Европа, изтъкна специалистът. Като цяло най-голямото предизвикателство в момента е кадровият дефицит и липсата на доверие в здравната система“, обобщи главният държавен здравен инспектор.

Липсата на медицински специалисти е проблем, с който се сблъскват всички лечебни заведения. 62% от мениджърите заявяват, че в момента не разполагат с достатъчно специалисти. Това показват резултатите от актуална анкета с мениджърите на 55 болници за активно лечение сред общо 278 болници за активно лечение  в България. Представянето направи Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл“ за България. Анкетата е изготвена от инициативата „Индекс на болниците“ с експертната подкрепа на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.

Най-голям дефицит на медицински кадри се очертава в общинските и областните лечебни заведения (71%), следвани от държавните болници (62%) и частните болници (44%).  Най-голям е недостигът от медицински сестри. 87% от мениджърите отбелязват, че имат нужда от специалисти по здравни грижи. 100% от общинските болници имат нужда от още медицински сестри . Частните болници също имат сериозен глад за такива кадри (75% от отговорилите).

Сред лекарските специалисти най-голям е недостигът на инфекционисти и реаниматори. Близо 90% от болниците в анкетата разполагат с нула до двама инфекционисти, а 27% – с нула до двама реаниматори. Най-голяма нужда от реаниматори имат държавните болници (62%) и областните болници (57%). Инфекционисти са нужни най-много на областните болници (86%) и на частните лечебни заведения за болнично лечение (56%).

54% от болничните мениджъри заявяват, че разполагат с инфекциозно отделение или такова, което е пригодено за пациенти с коронавирусна инфекция. 71% от ръководителите на болници са категорични, че нямат резерви от медицински персонал, а 64% – нямат резерви от отделения, които биха могли да трансформират.

Според ръководителите на лечебни заведения основните проблеми, които стоят пред тях са липсата на кадри и намаленото финансиране. От отговорите става ясно, че 91% от болниците изпитват финансови затруднения след настъпването на пандемията. Най-голям е този проблем при общинските и областните болници (100%). В по-малка степен той засяга изцяло държавните болници и частните лечебни заведения. 43% мениджърите изразяват чувство на тревожност, други 24% споделят очакванията си за подобряване на ситуацията, а 1/3 смятат, че нищо няма да се промени. Най-спокойни за финансовото си бъдеще са държавните болници – всеки втори мениджър на такава болница очаква подобряване на ситуацията.

 

Анкетата показва още, че ръководителите на болници се чувстват относително спокойни по отношение на оборудването и осигуряването на предпазни средства и дезинфектанти. 78% от болниците декларират, че разполагат с достатъчно препарати за дезинфекция, защитни облекла и предпазни маски. Отново по-оптимистично настроени са ръководителите на държавни и частни лечебни заведения. По-притеснени за това дали количествата ще им стигнат са мениджърите на областни и общински болници. Като цяло болниците не изпитват недостиг от лекарства и апаратура. По-големи са потребностите в това отношение на областните и частните болници. Половината от частните болници смятат, че имат нужда от още техника, а една трета – от още медикаменти за интензивните отделения. 29% от запитаните мениджъри на областни болници смятат, че имат нужда от още медицинска техника, а 21% – от още лекарства.

24% от болничните мениджъри признават, че не биха се съгласили в ръководеното от тях лечебно заведение да бъдат лекуват пациенти с коронавирусна инфекция, ако нещата през есенно-зимния период се усложнят. Най-голяма част от тях са ръководители на частни лечебни заведения. Все пак мнозинство от лечебните заведения (76%) са с обратната нагласа. Изцяло без негативни нагласи към лечението на пациенти с COVID-19 са областните болници. Две трети от болниците не изключват и съпротива от персонала, ако се наложи да се приемат пациенти или още пациенти с коронавирусна инфекция.

По-добро финансиране на болничната помощ е сред основните решения, което са посочили мениджърите. Осигуряването от НЗОК на финансиране в размер на 100% от прогнозния бюджет за 2020 г. е решение на проблемите за 82% от анкетираните болници. Целево финансиране от МЗ за лечението на инфекциозните отделения е приоритет за 69% от болниците. Сред останалите решения, които мениджърите са посочили е осигуряване на допълнителни предпазни средства и дезинфектанти (60%), провеждане на задължителен PCR на всеки пациент преди хоспитализация (49%). 35% от мениджърите са на мнение, че командироването на медицински специалисти от други лечебни заведения би могло да помогне при усложняване на ситуацията. Според всеки пети мениджър обучението на наличния медицински персонал може да реши проблема с необходимостта от кадри за лечението на пациенти с COVID-19. Осигуряването на още медицински персонал е решение за 49% от болничните мениджъри. Подобна мярка очакват най-вече областните болници  и общинските лечебни заведения (всеки втори мениджър).

Организаторите на дискусията поеха ангажимент да съберат експертни мнения и предложения от присъстващите на дискусията, след което ще направят обобщено предложение, което ще внесат в отговорните институции.