Необходими са спешни промени в Закона за здравето, които да намерят решение на зачестилата агресия срещу медицински специалисти и да дадат гаранции за обезпечаването на грижите за пациентите. Около тази идея се обединиха участниците във Второто издание на Болничния мениджърски консилиум по формиране на политики в сектор „Здравеопазване“, организирано от Българската болнична асоциация под бранда Best Hospitals. Дискусията беше на тема „Обществената отговорност към медицинските специалисти, позиции и роли“ и се състоя на 10 октомври 2023 г. в зала „Опера“ на хотел „Интерконтинентал“.
Мнения и идеи изразиха всички участници в системата на здравеопазването у нас – мениджъри на болници, лекари, експерти, представители на законодателната и изпълнителната власт.
„Българската болнична асоциация вярва, че грижата за нормалното протичане на дейността на медицинските специалисти е една от гаранциите, че ще можем да ги задържим и мотивираме да работят и да се развиват в България“, изтъкна при откриването на дискусията председателят на ББА адв. Свилена Димитрова.
Зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски също сподели загрижеността по поставената тема и добави притеснителна информация от световно проучване за прекомерната натовареност на медицинските лица. „Водим този дебат в деня на психичното здраве и в тази връзка споделям с вас данни от последно световно проучване за психичното здраве на населението, което показва, че най-изложени на „бърн аут“ са именно медицинските специалисти. Затова приветстваме избраната тема и сме готови за диалог. Приемаме подадената ръка от ББА за партньорство и намиране на най-добрите решения в интерес на пациентите и медицинските специалисти, защото за всички нас е изключително важно да задържим медицинските специалисти, особено медицинските сестри в България“, изтъкна доц. Околийски.
„Агресията срещу медицински лица е ежедневие, все по-често вербалната агресия прераства във физическа агресия“, изтъкна по време на форума г-жа Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Според нея причините за напрежение в системата могат да се търсят в различни посоки: организационни проблеми в системата – например неясен или постоянно променящ се „път“ на пациента до срещата с медицински специалист; комуникационни проблеми – липса на ясно разписани правила и/или нежелание да се спазва установения ред; ниската степен на информираност на пациентите; употреба на алкохол и упойващи вещества.
„Сред водещите причини за напрежение в лечебните структури е кадровият дефицит на професионалисти по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти, медицински и рентгенови лаборанти, рехабилитатори. Поради незаетите работни места колегите често полагат допълнителен труд, който води до преумора и професионално прегаряне. Освен това те се грижат за повече пациенти и не им остава време да разговарят пълноценно с тях, да покажат своята подкрепа и емпатия“, изтъкна Петя Недкова. Тя допълни, че за да се справят с кадровия дефицит работодателите често назначават като болногледачи студенти по медицина и здравни грижи, които нямат нужната квалификация, но извършват сестрински дейности. Това от своя страна води до неспокойство, несигурност и неудовлетворение сред пациентите.
„Все още не е приет Стандартът по здравни грижи, който да дефинира качеството на здравните грижи в различните лечебни звена, броя и нивото на професионална квалификация на медицинските специалисти“, изтъкна председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ. Друг проблем според Петя Недкова е дефицитът на специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, детското и училищното здравеопазване. Проблем е и липсата на профилактични здравни грижи – пациентите са лишени от спокоен разговор и наблюдение от медицински специалист в домашна среда; те не получават здравни съвети, указания и здравни грижи; много бременните и новородените нямат достъп до от акушерка; възрастни хора и хронично болни не могат да се възползват от назначени манипулации назначени манипулации, рехабилитация след изписването от лечебно заведение и др. На фона на пробойните в здравеопазването медиите показват предимно пропуските и слабостите, често издават присъди преди да има официално становище на отговорните институции по даден медицински казус.
Петя Недкова посочи и стъпки за решаване на посочените проблеми:
- Изготвяне на стратегия за преодоляване на кадровата криза;
- Въвеждане на критерии за качество;
- Анализиране на конфликтните точки;
- При насилие – вербално или физическо, да се подават типови протоколи до компетентните органи, а не всеки сам да се оплаква;
- Дългосрочно партньорство с медиите – информационни кампании;
- Популяризиране на информираното съгласие за пациентите;
- Да се предложи приемането на Закон за правата и задълженията на пациентите.
В дискусията участие взеха още д-р Петър Грибнев – съветник на премиера но въпросите на здравеопазването, д-р Гергана Николова – член на УС на Българския лекарски съюз, доц. Цветелина Спиридонова – зам.-председател на ББА и изпълнителен директор на лечебни заведения „Хигия“, д-р Стойчо Кацаров – председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването, проф. д-р Костадин Ангелов – председател на Комисията по здравеопазването в 49-о Народно събрание, доц. д-р Васил Пандов – зам.-председател на Комисията по здравеопазването в 49-о НС, Аркади Шарков – здравен икономист, д-р Кети Манолова – представител на Сдружението на общинските болници и управител на МБАЛ „Христо Стамболски“ – гр. Казанлък, Красимир Грудев – председател на Националното сдружение на частните болници, д-р Валентин Димитров – изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и др.
