Кръгла маса на тема „Възможности за подобряване и развитие на столичното общинско здравеопазване“ се проведе на 29 март 2023 г. в конферентната зала „Централ“ на хотел „Форум“ в столицата. Организатори на форума бяха Столична община, Факултета по обществено здраве към Мeдицински университет – София и Центъра за иновации и методология на общественото здраве в Европейския регион.
На събитието присъстваха зам.-министърът на здравеопазването г-жа Катя Ивкова, зам.-кметът по направление “Финанси и здравеопазване“ г-н Дончо Барбалов, зам.-ректорите на Медицински университет – София проф. Каролина Любомирова, проф. Валентина Петкова и доц. Елица Деливерска, Петя Недкова – председател на Националния съвет по качество (НСК) на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, д-р Иван Маджаров – председател на Българския лекарски съюз, деканите на факултетите, директори на общински лечебни заведения и др.
Председателят на НСК на БАПЗГ Петя Недкова поздрави участниците във форума от името на Управителния съвет на БАПЗГ: „Всички знаем, че колкото и да се развиват лечебните методи и медицинската техника, добрите резултати в лечебния процес зависят от медицинските специалисти – лекарите и професионалистите по здравни грижи. БАПЗГ многократно е поставяла на вниманието на отговорните институции въпроса за бързия темп на нарастващия дефицит на медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори, медицински лаборанти и рентгенови лаборанти. В момента само в болничната помощ не достигат 10 000 медицински сестри. Има много причини за това, но основната е липсата на политическо съгласие за здравна реформа – преструктуриране и финансиране на здравеопазването.“ Тя маркира наболелите проблеми в българската здравеопазна система:
- Намаляване на броя и застаряване на специалистите по здравни грижи от всички специалности;
- Нисък обществен престиж на професиите от направление „Здравни грижи“, отлив от професиите поради ниско заплащане и липса на интерес у младите хора към тези трудни и благородни професии;
- Неясно и неефективно финансиране на здравната система – в частност здравните грижи;
- Недостатъчен обем и финансиране на профилактичните дейности;
- Недостатъчен обем и финансиране на здравни грижи и услуги, които се предоставят в домашни условия;
- Законова неопределеност на ролята и мястото на медицинските специалисти в грижите им за здравите хора, за профилактиката и промоцията на здраве;
- Недостатъчен брой здравни специалисти в училищата и детските ясли, неадекватно на нуждите училищно здравеопазване и здравно възпитание;
- Недостатъчно и слабоефективно сътрудничество между законовите съсловни организации в здравеопазването, изпълнителната и законодателната власти.
По думите на Петя Недкова болниците функционират на пазарен принцип и търсят ефективност на дейността си във финансови измерения: „В нашата система на здравеопазване няма изработени критерии за качество и съответно няма работещ механизъм за контрол на качеството на медицинската помощ и здравните грижи, а само финансови санкции за административни пропуски. Ако има създадени обективни критерии за качество, ефективен контрол и сигурно финансиране на дейностите, ще има и качество. В момента следим само и единствено финансовото състояние на лечебните заведения и намаления престой на пациентите. В същото време извънболнична медицинска помощ функционира непълно – липсва устойчива и заплатена от НЗОК система за здравни грижи в дома и дългосрочни грижи. Няма работещи медицински специалисти по здравни грижи в подкрепа на превенцията, профилактиката и промоцията на здраве.“ Тя добави, че патронажните грижи, грижите за бременните жени от акушерки, рехабилитационните грижи се предоставят частично и не покриват обществените нужди. В същото време здравеопазната ни система стимулира към стационарно лечение.
„При така очертаните проблеми качеството на грижите ще продължи да се влошава. От 20 години сме свидетели на това, че нито една политическа сила нямаше волята да направи структурни реформи в здравеопазването и начина на финансиране в лечебните заведения. Това не би могло да се случи и в бъдещите, както се очаква, много по-фрагментирани парламенти“, изтъкна Петя Недкова. Тя посочи и възможните решения на проблемите. на първо място – приемането на Дългосрочна стратегия в която да бъдат отбелязани приоритетните действия, които ще доведат или ще поставят основите на резултати за общественото здраве, въз основата на възможно най-широк мултидисциплинарен подход.
В изказването си Петя Недкова се спря на силните страни по отношение на подготовката на кадрите, продължаващото обучение, възможностите за ретроспективни анализи и прогнози:
- Добре развита и качествена система на медицинско образование, наличие на достатъчно медицински специалисти по здравни грижи с добра професионална квалификация в управлението на здравните грижи и научен капацитет за провеждане на реформа и преструктуриране в системата;
- Нормативно изискване за непрекъснато продължаващо обучение, което е база за добро качество на здравните грижи;
- Изградена и работеща система за провеждане на продължаващо обучение и сертификация;
- Приета и законово регламентирана квалификационна рамка за професионално развитие с квалификационни нива;
- Наличие на законова обединена професионално-съсловна организация;
- Национален електронен професионален регистър на БАПЗГ, който дава възможност за мониторинг на състоянието на съсловието в момента, ретроспективни анализи и прогнози.
„БАПЗГ за пореден път настоява да започне дългият и труден разговор за финансирането и преструктурирането на българското здравеопазване с очертана нормативна рамка на професионални дейности, отговорности и кариерно развитие на всяка една медицинска професия“, подчерта Петя Недкова. Тя посочи възможностите за оптимизиране и подобряване на здравната система:
- Изграждане на мрежа от практики за здравни грижи на териториален принцип с възможност за постоянна връзка с ОПЛ, ЦСМП, други медицински специалисти, оборудвани и финансирани от фондовете на ЕС ;
- Използване на съвременни комуникационни възможности за диагностика и назначена от лекар терапия в дома на пациента;
- Създаване на ясна законодателна рамка на правомощията и отговорностите на всички професии от направление „Здравни грижи“ в болничната и извънболничната помощ;
- Повишаване на здравната информираност на населението;
- Изготвяне и прилагане на методика за планиране и осигуряване на медицински специалисти по здравни грижи в дългосрочен период съобразно потребностите на населението от определена здравна помощ;
- Развитие на дейностите, свързани с продължително лечение, рехабилитация, патронажни и палиативни грижи.
Председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ посочи и заплахите в резултат на забавената реформа :
- Липсваща или неефективна комуникация между болничната, извънболничната помощ и всички звена на здравната система;
- Заемане на работни места за квалифицирани медицински специалисти по здравни грижи от немедицински лица;
- Недостатъчен (несъответстващ на нуждите) брой на лечебните заведения за дългосрочни грижи;
- Недостатъчен обем и финансиране на профилактичната дейност;
- Законова неопределеност на ролята и мястото на медицинските специалисти в грижите им за здравите хора, за профилактиката и промоцията на здраве;
- Липса на Единна информационна система за комуникация с пациенти, с колеги, с други медицински специалисти;
- Липса на медицинска документация, отчитаща дейностите по здравни грижи и остойностяването им;
- Липса на Стандарти за здравни грижи;
- Неудовлетвореност на населението от качеството на предоставяните медицински услуги и здравни грижи;
- Нерегламентирани цени на здравните грижи и голям размер на доплащанията в здравната система;
- Недостатъчно и слабоефективно сътрудничество между законовите съсловни организации в здравеопазването, изпълнителната и законодателната власти.
Лекция на тема „Глобалните тенденции в промоция на здравето и превенцията на социално-значимите заболявания“ представи проф. Елена Шипковенска. основоположник на Катедрата по превантивна медицина във Факултета по обществено здраве.
„Ефективно приложение на общинското здравеопазване“ бе темата представена от проф. д-р Цветомир Димитров, дмн. В нея бяха застъпени стратегиите за развитието на общинското здравеопазване и болничната помощ в гр. София по примера на Университетска Първа МБАЛ София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД.
Проф. д-р Анжелика Велкова, дмн, представи стратегии за промоция на здраве и модерно градско развитие, като анализира основните характеристики на популационното здраве – демография, заболеваемост и екологични аспекти.
Доц. д-р Нигяр Джафер, дм, бе лектор по темата „Скринингови програми за превенция на социално-значими заболявания“. Тя представи различни добри практики на столични инициативи по тези програми.
За модела за управление на общественото здраве в условия на пандемия говори директорът на Столичната РЗИ д-р Данчо Пенчев, заедно с проф. д-р Росица Златанова-Великова, дм. Двамата направиха задълбочен анализ на проучванията на здравните политики по време на пандемията от COVID–19.
Последваха ефективни дискусии на базата на представените задълбочени анализи, касаещи общинското здравеопазване. В навечерието на Световния ден на здравето – 7-ми април, всички присъстващи на форума имаха възможност да обсъдят действащия модел на столичното общинско здравеопазване, глобалната значимост на човешкото здраве и превенцията на социално-значими заболявания. Представените доклади ще бъдат публикувани в специален брой на списание „Здравна политика и мениджмънт“.
