Рационалната употреба на антибиотици и промяната в поведението на персонала и пациентите са ключови за предотвратяване на инфекциите
Лошата хигиена на ръцете е в основата на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО). За да се намали броя им сред пациентите, са нужни комплекс от мерки, сред които рационална употреба на антибиотиците, промяна в поведението на персонала в болниците и на обществото, както и непрекъснатото им обучение. Затова Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация “Единно здраве” започнаха кампания в края на септември тази година за повишаване знанията на специалистите по здравни грижи за превенция на ИСМО. На 24 ноември 2025 г. ще се проведе поредното обучение от нея – зала „Европа“ на столичния Парк Хотел Москва от 14:00 часа. Предишните две обучения се проведоха в Монтана (на 30 септември) и Пловдив (на 2 октомври).
Дефиниция
ИСМО представляват един от най-сериозните проблеми на съвременната медицина с нарастващо влияние върху заболеваемостта, смъртността и разходите за здравеопазване. Една инфекция се определя като свързана с медицинското обслужване, ако не е била налична в пациента при постъпването му в лечебното заведение, а е придобита вследствие на престоя му в него. Този тип инфекции могат да се развият по време на престоя на пациента в лечебното заведение (ЛЗ) или след изписването му в домашната среда. ИСМО засяга и служители и посетители на лечебните заведения (медицински, немедицински персонал, студенти и др.)
Според данни на Световната здравна организация, над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10% в развиващите се държави се сблъскват с усложнения, свързани с инфекции, възникващи в лечебните заведения. Ефективната превенция и контрол на ИСМО изисква мултидисциплинарен подход и обединени усилия на всички медицински специалисти (One Health approach/Единно Здраве подход). Липсата на интегрирани стратегии за справяне с проблема застрашава не само здравните заведения, но и самите пациенти, които ежедневно разчитат на адекватни и безопасни грижи.
Актуални данни за ИСМО в Европа
Актуални данни за разпространението на ИСМО в Европа дава превалентното проучване на Eвропейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) от 2022 – 2023 г. То е извършено сред 293 581 души от 1 250 болници в 31-а държави. Резултатите показват, че броят на пациентите с ИСМО в болниците за активно лечение през 2022 – 2023 г. е бил 4.8 млн. или 8% от хоспитализираните.
Най-честите видове инфекции са респираторните – 29%. На следващо място по честота са инфекциите на пикочните пътища – 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място – 16%, на кръвния ток (сепсис) – 12% и на стомашно-чревния тракт – 9%.
Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са възникнали след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е идентичен – от предходна болница, от болницата, в която пациентът е приет или от заведения за дългосрочни грижи. Минимален – под 3%, е броят на инфекциите с неясен произход.
Актуални данни за ИСМО в България
Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето ниво на компетентност. Според тях броят на пациентите с установени ИСМО е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.
22% от всички ИСМО в страната са възникнали преди приемането, а 76% по време на престоя. За разлика от средните стойности за Европа обаче у нас няма нито един установен случай на ИСМО от дом за дългосрочни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неясен произход достига 29. Това разминаване в голяма част от данните у нас и в Европа навежда на извода, че в България ИСМО все още не се отчитат коректно. Това ограничава възможността на специалистите и лечебните заведения да идентифицират наличието на проблем и съответно да работят активно за неговото отстраняване, чрез системни мерки за превенция и контрол.
Причини за появата на ИСМО
Основната причина за възникване на ИСМО е недостатъчно добрата хигиена на ръцете на персонала (според данни от СЗО, ECDC, CDC). Микробите се пренасят и предават с ръцете на медицинските специалисти. Те могат да преживеят върху повърхностите и ръцете от няколко минути до няколко часа. Времето на живот при E. coli например е до час и половина, докато микроорганизми като S. aureus, Pseudomonas spp. и вируси, като Rotavirus могат да оцелеят върху ръцете над 3-4 часа.
Пропуските в хигиената на ръцете води до предаване на микроорганизмите от един пациент на друг. Ключов качествен индикатор в тази превенция е използването на препарати на алкохолна основа в болниците. Според последните данни на ECDC в България се ползва 23 литра за 1 000 леглодни в една болница срещу почти два пъти повече в Европа – 37.4 литра. При интензвините звена съотношението е още по-показателно – 43.6 литра се използват у нас за 1 000 леглодни срещу 98.7 литра в Европа. Това недвусмислено показва, че в българските болници все още има съществени пропуски в спазването на хигиената на ръцете.
Още един сериозен проблем
Антимикробната резистентност (АМР) е другият голям проблем, който влияе на успешната борба с ИСМО. Нерационалната употреба на антибиотици в обществото и лечебните заведения и използването им в случаи, когато това не се налага, води до там, че те не могат да бъдат достатъчно ефективни в борбата си със съответните микроорганизми и инфекции, а последиците могат да бъдат фатални. През 2021 г. глобално са регистрирани 4.71 млн. смъртни случая, асоциирани с AMР. Значимо е увеличението на смъртните случаи от AMР сред възрастните над 70 години – с 81%. Научните прогнози показват, че фаталните случаи заради АМР в света през 2050 г. ще достигнат 8.22 млн.
Данните в изследването на ECDC показват, че честотата на антимикробната резистентност в ЕС/ЕИП според броя на заетите болнични легла е 32%. Този показател е важен, тъй като има корелация между употребата на антибиотици и индекса на антимикробна резистентност. 26 държави от ЕС/ЕИП са докладвали и резултати от тестване на изолати за чувствителност към антимикробни препарати. От общо 9 630 изолата, 32% са резистентни към основните маркери за антимикробна резистентност. За съжаление антимикробната резистентност се увеличава прогресивно, особено в България. У нас данните сочат за между 2-кратно и 5-кратно по-висока резистентност на определени причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).
Действия
За да се намали процентът на ИСМО и на антимикробната резистентност в лечебните заведения са нужни серия от мерки:
- Въвеждане на Програма за превенция и контрол на инфекциите и нейното стриктно спазване;
- Обучение на персонала по профилактика и контрол на инфекциите (ПКИ), коeто да доведе до промяна на поведението му;
- Обучение на бъдещите медицински специалисти в университетите (One Health концепция);
- Наблюдение и надзор на ИСМО с реално отчитане и използване на данните за самоподобрение;
- Стриктна и редовна хигиена на ръцете и лесен достъп до материали за хигиена на ръцете;
- Оптимизиране на антибиотичната употреба в обществото и антибиотичната политика в лечебните заведения;
- Намаляване на употребата на антибиотици, особено на широкоспектърни антибиотици;
- Ясно посочване на причината за предписване на антибиотик и преустановяване на практиката „за всеки случай“;
- Поставяне на дезинфектант/антисептик за ръце до леглото на болния, при входа на болничната стая, на места с оживен трафик, контрол на посетителите и спазване на потоците в лечебните заведения;.
- Информираност относно ваксините и повишено ваксинационно покритие в обществото и рисковите групи.
С оглед на това БАПЗГ и Българската асоциация “Единно здраве” ще продължат с обученията на специалистите по здравни грижи в страната, като призовават за провеждането на целенасочени политики в тази област от страна към всички участници в процеса (компетентните институции, лекарите, професионалистите по здравни грижи, немедицинския персонал, компаниите, работещи в сектора и неправителствените организации).
