Над 200 специалисти по здравни грижи от цялата страна взеха участие в безплатен интерактивен виртуален курс на тема „Сърдечна недостатъчност – теоретични познания, насочени към клинични успехи в практиката на специалистите по здравни грижи“, организиран от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи в сътрудничество с фармацевтичната компания „АстраЗенека“.
Курсът се проведе днес, 18 март 2022 г., от 12:00 до 17:00 часа. Лектори на обучението бяха проф. д-р Йото Йотов – ръководител на Втора клиника по кардиология на УМБАЛ „Света Марина“ – гр. Варна и преподавател в Първа катедра по вътрешни болести на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, и старша медицинска сестра Мария Георгиева – старша медицинска сестра в Отделението по неинвазивна кардиология на УМБАЛ „Света Марина“ – гр. Варна.
По време на курса бяха представени следните теми:
- Сърдечна недостатъчност (СН) – класификация, епидемиология, патогенеза и клинична изява. Диагноза и прогноза;
- Наблюдение на пациенти със сърдечна недостатъчност – рискови фактори и усложнения;
- Поведение при болни със сърдечна недостатъчност;
- Мониторинг и белези на влошаване на пациенти със сърдечна недостатъчност;
- Амбулаторно проследяване на пациенти със СН – модели, цел и роля на специалистите по здравни грижи.
“Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за смъртността в световен мащаб. В същото време пандемията от COVID-19 оказа и продължава да оказва негативно влияние върху пациентите, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, заради нарушената комуникация и затруднения достъп до специалисти“ , изтъкна проф. Йотов. Той подчерта, че контролът и навременното лечение са изключително важни. По думите на специалиста, между 50% и 80% от случаите на сърдечно-съдови заболявания са предотвратими, ако се вземат навременни мерки. Това се отнася с пълна сила и за хората с артериална хипертония. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добра е здравната прогноза.
Сърдечната недостатъчност е хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно количество кръв в организма. Заболяването може да бъде провокирано от неконтролирана или лошо контролирана артериална хипертония, както и вследствие на имунни и възпалителни заболявания; диабет; коронарна болест на сърцето; инфаркт на миокарда; вродени сърдечни заболявания; аритмия; увреждане на сърдечните клапи; предсърдно мъждене; злоупотреба с алкохол, медикаменти и др.
Лекторът се спря на факторите, които могат да влошат здравословното състояние и да задълбочат проблема като редукция на терапията, физическо натоварване, грешки на диетата, новопоявили се или рецидивиращи ритъмни и проводни нарушения, белодробна емболия, задържане на сол в организма, обостряне на бъбречната недостатъчност и др.
Проф. Йото Йотов представи симптомите, които издават сърдечната недостатъчност – задух и силна отпадналост, дължащи се на липсата на кислород, заради ограничения обем от кръв в организма, оток на глезена, невъзможност за извършване на физическо натоварване, нощна кашлица, хрипове, чувство на подуване, спад на когнитивната функция и др. Той посочи и признаците на сърдечна недостатъчност – повишено югуларно венозно налягане, поява на трети и четвърти сърдечен тон, белодробни хрипове, тахикардия, студени крайници, загуба на тегло и др.
Лекторът се спря на различните възможности за диагностика, лечение и контрол на болестта. Бяха посочени и страничните ефекти и усложненията, които могат да се появят по време на лекарствената терапия диуретици, АСЕ инхибитори, ангиотензин рецепторни блокери и др.
Прогресията на болестта може да доведе до неприятни усложнения – саркопения (постепенно намаляване на мускулната маса, което може да провокира падания), депресия и тревожни разстройства и др.
Старша медицинска сестра Мария Георгиева се спря на ролята на медицинската сестра, която трябва да информира болния и неговите близки за изписаните медикаменти, да следи за правилния прием на лекарствата, както и за появата на нежелани събития но време на лечението. Адекватните и бързи реакции на медицинската сестра спомагат за бързото и навременно насочване на пациенти, чието състояние се е влошило, към лекуващия лекар, който трябва да коригира терапията. Тя се спря на амбулаторното проследяване на пациенти със СН и различни модели на сестринска грижа. Бяха представени конкретни клинични успехи в практиката на специалистите по здравни грижи по време на лечението и контрола на пациенти със сърдечна недостатъчност.
Участниците в обучението ще получат определен брой кредитни точки по Единната кредитна система за продължаващо обучение на БАПЗГ.
Проф. д-р Йото Йотов, д.м., е ръководител на Втора клиника по кардиология на УМБАЛ „Света Марина“ – гр. Варна и преподавател в Първа катедра по вътрешни болести на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Завършил медицина във ВМИ – Варна. Бил е асистент в Катедра по кардиология и ревматология (1993 г.), главен асистент в същата катедра (1998 г.), а впоследствие и в Катедрата по вътрешни болести. През 1993 г. придобива магистърска степен по епидемиология на незаразните заболявания и биостатистика в Еразъм Университет, Ротердам, Нидерландия. Придобити специалности: „Вътрешни болести“ (1994 г.), „Кардиология“ (1998 г.) и „Социална медицина и здравен мениджмънт“ (2002 г.). През 2007 г. защитава дисертационен труд на тема “Оценка на глобалния сърдечно-съдов риск за развитие на исхемична болест на сърцето при жени”. От 2011 г. е доцент, а от 2018 г. е професор по кардиология в Първа катедра по вътрешни болести на Медицински университет – Варна. От 2018 г. е зам.- декан на Факултета по медицина, МУ-Варна.
Неговите основни научни разработки са в областта на исхемичната болест при жени, превантивна кардиология, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания, сънна апнея.
От 2014 г. ръководи център за амбулаторно наблюдение на болни със сърдечна недостатъчност, който, единствен от България, е включен в световната мрежа за амбулаторно наблюдение и контрол на болните със сърдечна недостатъчност Optimize-HF Care Program.
Мария Георгиева е старша медицинска сестра в Отделението по неинвазивна кардиология на УМБАЛ „Света Марина“ – гр. Варна. Редовен докторант и преподавател към Катедра “Здравни грижи“ на Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Завършила е Медицински университет – Варна – през 2008 г. получава диплом за бакалавър по специалност „Медицинска сестра“, а две години по-късно – за магистър по специалност „Управление на здравните грижи“ в МУ-Варна. От 2019 г. е зачислена като редовен докторант към катедра “Здравни грижи“ МУ-Варна.
Професионалната си кариера започва като редова медицинска сестра в Клиниката по интензивна кардиология, след което продължава в направление неинвазивна кардиология на УМБАЛ „ Св. Марина“ – Варна. От 2017 г. е старша медицинска сестра в същото направление. Научно-изследователската ѝ дейност е в областта на сърдечната недостатъчност.