Милка Василева, председател на УС на БАПЗГ: НАСТОЯВАМЕ ЗА ПРАВИЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ТАКА ЧЕ ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ ДА ПОЛУЧАТ ДОСТОЙНО ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ТРУДА СИ

„Настояваме за правилно разпределение на средствата в здравеопазването, дори и на финансовите средства днес, които са недостатъчни, така че професионалистите по здравни грижи да получат достойно заплащане за труда си. Става въпрос за средствата от НЗОК и целевите средства от Министерството на здравеопазването.“ Това заяви председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева по време на Втората национална кръгла маса „Заедно за повече здраве“. Форумът се проведе днес, 22.10.2020 г., в Зала 6 на Националния дворец на културата при спазване на всички противоепидемични мерки. Организатори на кръглата маса са Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

„Ние сме за увеличаване на финансовия ресурс за заплатите на специалистите по здравни грижи. Но дори и с наличните финансови средства биха могли да бъдат направени по-добри стъпки, така че хората да се чувстват оценени и удовлетворени“, изтъкна г-жа Милка Василева. Тя отново алармира за недостатъчния брой специалисти по здравни грижи у нас и нарастващия дефицит заради заболели медици: „На последно място сме в ЕС по обезпеченост с медицински сестри и акушерки. Това е проблем с дългогодишна давност, на който управляващите не обърнаха внимание. Поради тази причина в момента, както и поради огромния брой на заразени медицински сестри и акушерки, оказването на здравни грижи в лечебните заведения е под сериозен въпрос.“

Лидерът на БАПЗГ предупреди, че би се създал огромен проблем в здравната ни система и дори някои болници ще бъдат застрашени от закриване, ако професионалистите по здравни грижи в пенсионна възраст над 65 години решат да напуснат работа. В момента техният брой е 19,7% от общия брой на работещите медицински специалисти.

„Не е достатъчно само да се увеличава броят на студентите в специалностите от направление „Здравни грижи“. Изключително важно е младите специалисти да имат възможност за добра професионална реализация. А когато заплата на медицинска сестра е 670 лева в една университетска болница в България, и тази сестра има огромни отговорности и натоварване, за всички е ясно че няма как да има мотивация за работа.“

Г-жа Милка Василева изрази надежда, че отговорните институции и управляващите ще направят правилните стъпки, за да имаме по-добро здравеопазване в бъдеще. Тя се позова на международни проучвания според които наличието на достатъчно медицински сестри, които да  оказват качествени здравни грижи, водят до намаляване на смъртността с 10%. Други проучвания също изтъкват, че инвестициите в здравни грижи спасяват живот. Лидерът на БАПЗГ подчерта важността от наличието на достатъчен брой медицински сестри, акушерки и други специалисти в направление „Здравни грижи“ и изтъкна, че все повече се осъзнава ролята на единните действия на медицинските екипи. Потвърждение за това са изказванията на председателите на съсловните организации на лекарите и магистър-фармацевтите, които са изтъкнали колаборацията между специалистите от различните направления в здравеопазването.

„Кръглата маса минава под надслов „Заедно за повече здраве“, а логото на БАПЗГ е “Заедно успяваме“, отбеляза още Милка Василева и подчерта , че решаването на проблемите в здравеопазването може да стане само с участието и добрата воля на всички заинтересовани страни.

„Може да се окаже, че следващата година ще е началото на края на българското здравеопазване в някои региони“, алармира  д-р Иван Маджаров, председател на УС на  Българския лекарски съюз. Тревожната перспектива се дължи на факта, че лекарското съсловие е застаряло и 60% от лекарите са в предпенсионна и пенсионна възраст. „Ако не се вземат спешни мерки за инвестиции до 4 години няма да можем да посрещаме нуждите на българското население“, алармира д-р Маджаров. Той подчерта, че не може да се разчита само на НЗОК за справяне с всички проблеми, с които се среща системата. И ако този подход продължава Здравната каса „ще бъде притисната до стената“. 

„Призовавам институциите да не притискат повече Здравната каса, защото тя ще ни е необходима и по-нататък. Пример за това е, че се опитваме да осигурим помощта за COVID болните в лечебни заведения, които нямат възможност да го правят при условията, които е длъжна да изпълнява Здравната каса“, изтъкна д-р Маджаров. Той подчерта, че до българските лекари и медицински сестри още не са достигнали обещаните допълнителни средства, които са предназначени за увеличаване на техните заплати.

„Думата“ заедно“ е изключително важна“, заяви проф. Асена Сербезова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз. Тя подчерта , че ефективно лечение на пациентите се постига чрез добро взаимодействие между лекарите, медицинските сестри и фармацевтите. Проф. Сербезова бе категорична, че с повече инвестиции здравната система ще стане и по-ефективна. За реализацията на тази цел са нужни реални стъпки в дългосрочен план и холистичен подход.

„Нужни са повече и по-ефективни публични инвестиции в здравеопазването“, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. По думите му в условията на коронавирусна пандемия българските пациенти не са загубили достъп до терапия благодарение на денонощната работа медицинските специалисти, фармацевтичните компании и фармацевтите. Г-н Денев изтъкна още, че фармацевтичният сектор не е спрял да разработва нови терапии, които би трябвало бързо и навреме да стигат до пациентите

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев  заяви, че и преди време, и сега смята, че не трябва да се инвестира в сгради и апаратура, а в ново мислене – как да се реорганизира здравната система така, че болниците да се превърнат във високотехнологични центрове, а пациентите да могат да бъдат обслужвани по домовете. Според него това е бъдещето и само след 10 години болниците няма да съществуват в сегашния си вид.

Проф. Салчев изтъкна, че 35.7% от общите приходи на НЗОК се осигуряват от държавата като ръстът за миналата година е 16.2%. В същото време ръстът на здравноосигурителните вноски е само 3%. Останалите средства идват чрез трансферите от държавата. Той коментира и проектобюджета на НЗОК за 2021 г., според който

се очаква увеличаване на финансовия ресурс с 340 млн. лв. или със 7,1%. В същото време обаче и очакваните разходи за здравноосигурителни плащания ще се увеличават, изтъкна още проф. Салчев. Относно неусвоените средства заради намалени плащания в болниците за лечение на пациенти със заболявания извън COVID-19 управителят на НЗОК увери, че ще бъдат изплатени на болниците сумите за извършена и неразплатена дейност през минали години в размер на 70 млн. лева.

„Лошият здравен статус на българина показва, че системата не работи добре. Водим класацията по висока смъртност сред 32 европейски страни“, каза д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. Според него е нужно системата да се модернизира и електронизира, което ще улесни пациентите в контактите им с лекуващите лекари и ще им спести излишни рискове.

Д-р Хасърджиев изтъкна, че още не е късно да се направят необходимите стъпки и илюстрира думите си със следната сентенция: „Този, който не е успял да поправи покрива си през лятото, няма никаква причина да не го поправи спешно през зимата.“

Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов изрази недоволството си от отсъствието на представители на важни институции у нас, от които зависят решенията. Една от необходимите стъпки според него е болниците да се съкратят наполовина. Друго негово предложение е средствата по НЗОК да не се разпределят от директорите на болниците.

Д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС, обърна внимание за необходими действия от страна на държавата в посока на здравната превенция. Като общопрактикуващ лекар той алармира за недостига на противогрипни ваксини и изтъкна, че обществото може да се счита за защитено едва ако 75% от населението е ваксинирано за зимния сезон.

Всички участници във форума се обединиха около мнението, че са нужни инвестиции в здравната просвета и профилактика.

В началото на форума Димитър Ганев от социологическата агенция „Тренд“ представи сравнително изследване за нагласите на българите към здравната система. Изследването е  направено по заявка на инициативата „Заедно за повече здраве“, а резултатите са въз основа на 1008 ефективни интервюта през октомври 2019 г. и 1005 ефективни интервюта през август 2020 г. Изследването показва, че 40% от българите имат повече доверие в здравната ни система след обявяването на пандемията от COVID-19. 32% от запитаните обаче са заявили, че пандемичната криза е причина за спад в доверието им към системата на здравеопазването.

48% от българите смятат, че системата на здравеопазването не е подготвена за подобен тип предизвикателства, а 73% са на мнение, че българската здравна система се нуждае от допълнително финансиране. Лошият контрол в системата е проблем номер 1 според запитаните.

86% от анкетираните са изразили мнение, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване. 74% смятат, че допълнителният финансов ресурс трябва да дойде от приходите от акцизи за цигари и алкохол, а не от повишаване на здравноосигурителните вноски. Едва 10% са готови да плащат по-високи осигурителни вноски за здраве. 18% пък смятат, че е необходимо да се въведе допълнително здравно осигуряване.

Специалистът по макроикономика Аркади Шарков представи две изследвания. Той изтъкна, че с предприетата от държавата мярка 60:40 за подпомагане на фирмите и компаниите се надява да се забави нарастването на безработицата, което е неминуемо в условия на разрастваща се пандемия. С увеличаване на броя на безработните обаче ще се намалят постъпленията от здравни вноски. Той изтъкна все още ниският процент, който заделя държавата за здравеопазване от Брутния вътрешен продукт (4,5% от БВП за здравеопазване през 2020 г). Намалява ръстът на бюджета на НЗОК, отбеляза г-н Шарков. Той конкретизира, че ръстът на бюджета на НЗОК за 2020 г. е бил 9,1% , а прогнозният бюджет на НЗОК за 2021 г. е с ръст 7,2% при очаквано нарастване на хората, които ще имат нужда от лечение не само заради коронавирусната епидемия, но и заради занемарени хронични заболявания.

По думите на Аркади Шарков от акцизи върху горивата, алкохола и цигарите могат да бъдат целево заделени 544 млн. лева, които да се разпределят за дофинансиране на здравната система по следния начин: 286 млн. лв. да бъдат предоставени за болнична помощ, 90 млн. лева – за извънболнична помощ и 158 млн. лева – за лекарства. Експертът препоръча всяка година акцизите да се използват целево за българското здравеопазване.

Участниците в кръглата маса се обединиха в обща позиция за бъдещото финансиране на българската здравна система. Те заявиха своите искания и сложиха подписите си в отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов, председателя на парламентарната Комисия по здравеопазването д-р Даниела Дариткова, председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси г-жа Менда Стоянова, зам.-министър-председателя Томислав Дончев, министъра на финансите Кирил Ананиев, министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, председателя на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева и управителя на НЗОК проф. Петко Салчев.

Текста на отвореното писмо можете да видите ТУК