За съжаление в България Акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, основен проблем е липсата на автономност в практикуването на професията
Изграждането на устойчива подкрепяща среда е основен акцент в Световната седмица на кърменето, която се провежда от 1 до 7 август тази година. За съжаление в България Акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, основен проблем е липсата на автономност в практикуването на професията. За да се промени това, е нужна ангажираността на здравните институции, професионалните общности и обществото като цяло. Това стана ясно по време на пресконференцията на БАПЗГ, която се проведе днес, 1 август 2025 г., в БТА. В нея участваха Райна Бояджиева – зам.-председател на УС на БАПЗГ, квота „Акушерки“, Инна Ненова – член на Националния съвет по качество на БАПЗГ, Даниела Лютакова – председател на Националния професионален консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ и IBCLC консултант по кърмене, Снежана Радева – директор на Дирекция ,,Ранно детско развитие” в УНИЦЕФ за България и Ася Демирева – лекарски асистент, консултант по кърмене IBCLC.
Според СЗО кърменето е изключително важно не само до 6-месечна възраст, но и продължаващото кърмене до 2 години. Това е така, защото то помага за изграждането на микробиом в детето, на локален имунитет, понижава риска от диария, алергии, диабет, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, рак. При изключително кърмене не се препоръчва и прием на вода до началото на захранването. Налагането на кърменето в съвременните общества обаче зависи от отношението към него. Затова е важно да има изградена устойчива подкрепяща среда за кърмене, което означава майките да получават последователна, научно обоснована, професионална и емоционална подкрепа от различни нива на здравната система – от бременността, през раждането и следродилния период. За да я постигнем, е необходимо акушерките да бъдат достатъчно обучени и овластени да действат автономно, да има изградени консултативни звена и амбулаторни практики по здравни грижи, политиките в здравеопазването да признават стойността на кърменето и ролята на акушерката в него, да се инвестира в продължаващо обучение и междусекторно сътрудничество.
За съжаление в България Акушерският модел на грижа все още не е официално признат и регламентиран, въпреки че акушерките имат образователната подготовка и професионалната компетентност да го прилагат. В последните години има инициативи от страна на професионални организации и самите акушерки за въвеждане на този подход – например чрез пилотни амбулаторни практики, индивидуални кабинети и патронажна дейност. За да се въведе този модел, са нужни нормативни промени, политическа воля и обществена подкрепа.
В това отношение БАПЗГ е предприела нужните стъпки пред институциите за въвеждането на промени. Те включват създаване на правила за осъществяване на самостоятелни дейности по здравни грижи в амбулаторни условия, както и финансирането им от страна на НЗОК или МЗ. Засега обаче здравните власти не са имплементирали нужните промени. Надяваме се, че това ще се случи в рамките на 2025 и 2026 г. Стъпка в тази посока е отварянето на проекта за изграждане на амбулаторни практики по НПВУ.
Други проблеми в налагането на добрите практики по кърменето у нас, са свързани със самата култура на специалистите към тази тема. 64,4% от акушерките не са сигурни, че има смисъл да спазват Кодекса за заместител на майчината кърма, а 32% смятат, че обучения за родители в разрез с него всъщност са позитив. Показателно е и че 69% от жените не са чували за Кодекса, а на 41% са рекламирани млека.
У нас липсват и болници, сертифицирани по Baby Friendlу Initiative на WHO и UNICEF. Рутинна практика на първия контакт с бебето е тя да става в 82,6% от случаите в рамките на първите 6 часа или след това. В страната ни липсва прозрачност за резултатите по отношение на кърменето на отделенията – не се публикуват рутинно данни за успеваемостта при изписване или след това. Не се използва пълноценно потенциалът на доброволческите организации – Ла Лече Лига и Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”. Нито един IBCLC консултант не е назначен като такъв в българска болница. Разполагаме само с 13 IBCLC специалисти, 10 в София, като 5 са акушерки.
Съществен проблем е, че в повечето учебни заведения, които подготвят медицински сестри и акушерки няма дисциплина, посветена изцяло на кърменето в учебния план, избираемите дисциплини са вариант, но не и устойчив. Липсва добра практическа подготовка. 86% от студентите заявяват, че имат нужда от повече обучение по кърмене.
За да се промени това, е нужно да се реализират на национални политики за подкрепа на кърменето. Те са свързани с наличието на законодателство за защита на майчинството в Кодекса за социалното осигуряване и в Кодекса на труда, където да има 2-годишен платен отпуск по майчинство, почивки за кърмене на работното място, 15-дневен отпуск по бащинство. Нужна е нормативна промяна в Наредба 9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК с възможност за въвеждане на услуги за домашни посещения от медицински сестри и акушерки. Също така да се въведе Европейският регламент по отношение на изискванията към етикетиране на храните за кърмачета, да се привлече гражданския сектор в лицето на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, Ла Лече Лига България.
За реализирането на една цялостна политическа рамка в подкрепа на кърменето е добре да се създаде национален експертен орган, координиращ изпълнението на политиките. Както и да се възстанови модела „Болница – приятел на бебето“, да се наблегне на академичното и продължаващо обучение на медицинските кадри с въвеждане на минимален стандарт за до- и следдипломна учебна програма; въвеждащо и продължаващо обучение на работното място и т.н. Сред останалите мерки са развитие и подкрепа на общностните услуги – „Майки подкрепят майки“, по-пълно прилагане на Международния кодекс за разпространение на заместителите на майчина кърма.