КНСБ алармира: В БЪЛГАРИЯ МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО СА ДВА ПЪТИ ПО-МАЛКО ОТКОЛКОТО В ЕС

Медицинските сестри у нас на глава от населението са два пъти по-малко, отколкото са медицинските сестри на глава от населението в другите страни от Европейския съюз. За това алармира зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ г-жа Виолета Иванова по време на  кръгла маса на тема „Пандемията от COVID-19 и влиянието ѝ върху жените-медицински специалисти в здравеопазването“, организирана от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Фондация „Фридрих Еберт“. Форумът се състоя на 6 октомври 2021 г. в зала „Европа“ в Централата на КНСБ. В него участие взеха медицински специалисти от различни лечебни звена в София.

„В момента в България има 440 медицински сестри на 100 000 души население, докато  средното равнище за ЕС равнище е 840 сестри на 100 000 души население“, изтъкна Виолета Иванова . Тя представи данни, според които 78% от работещите в сектор „Здравеопазване“ у нас са жени, като само 11 на сто са на ръководни позиции. Това е и една от причините медиците -жени да получават с около 30% по-ниски заплати от мъжете в здравната сфера. “Средната заплата в сектор „Здравеопазване“ към юни тази година е 1665 лева. За жените тя е 1522 лв., за мъжете – 2193 лева”, посочи Виолета Иванова. Тя поясни, че ръстът на възнагражденията през последната година се дължи на допълнителните финансови средства за медиците на първа линия. Експертката се спря на тенденцията за намаляване на броя на специалистите по здравни грижи у нас които от 2016 г. до сега са намалели с 4,8%  или 2254 души, а медицинските сестри са се стопили с 8% или 1816 души.

Форумът бе открит от вицепрезидента на КНСБ Пламен Нанков, който изтъкна, че се получава омагьосан кръг – има все повече болни и се усеща все по-голямо натоварване върху лечебните заведения. Според него е необходимо да започне дебат за състоянието на българската здравна система и дефицита на кадри.  „Трябва да се промени заплащането и това е инструментът, който ще допринесе да се запазят кадрите в здравеопазването“, подчерта Нанков и благодари на медицинските специалисти за тяхната жертвоготовност и хуманизъм.

Беше излъчен клип с песен, посветена на  медицинските специалисти по време на COVID пандемия, направена по инициатива на КНСБ. „Благодарим Ви Ангели, на хората обречени! Благодарим Ви Ангели за смелите, добри сърца“, изпяха Дичо, ВенЗи, Додо и вокална детска група „Дъга“.

В поздравителен адрес председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева се обърна към организаторите на кръглата маса и участващите медицински специалисти: „От името на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и лично от мое име Ви поздравявам за инициативата да организирате кръгла маса, посветена на жените в здравеопазването в условията на COVID пандемия. Темата е изключително актуална, особено що се отнася до жените-медицински специалисти в COVID отделенията, където натоварването става все по-голямо, а недостигът на кадри – все по-остър. Медицинските сестри са професионалистите в бели престилки, които са най-близо и най-много време с болните с коронавирусна инфекция, изпълнявайки сложни манипулации, следвайки назначените лечебни алгоритми, оказвайки здравни грижи, физическа и морална подкрепа във всеки момент. Тук бих искала да спомена и останалите професионалисти по здравни грижи, върху чиито плещи също пада огромна тежест в условията на растяща пандемия –  това са рентгеновите и клиничните лаборанти, акушерките и медицинските фелдшери, рехабилитаторите. Без тези специалисти съвременна медицина не може да съществува. Затова е нужно да говорим за техния безценен принос, да работим заедно за подобряване на условията на труд, актуализирането на техните възнаграждения и най-важното – техният труд и тяхната саможертва да бъдат оценени от обществото по достойнство. Всъщност COVID пандемията като с увеличително стъкло посочи огромната роля на медицинските екипи – лекари, специалисти по здравни грижи и санитари – в битката с опасната зараза, в която всеки спасен живот е повод за усмивка и чувство на удовлетворение за изпълнен човешки и професионален дълг“.

Милка Василева изтъкна, че  в момента Националният съвет по качество на БАПЗГ актуализира предишни свои усилия за изготвянето на стандарти по здравни грижи, които да регламентират необходимия брой специалисти по здравни грижи в различните отделения.

„Ежедневието ни е много трудно и напрегнато. Актуалната статистика сочи, че към 30 септември потвърдените случаи на заразени с коронавируса са следните: 4096 лекари, 4880 медицински сестри, 2458 санитари, заедно с медицинските фелдшери и други медицински лица – общо 14 469 души. Знаете, че ФСЗ вече 2 години предоставя помощ на всички заболели членове на федерацията“, изтъкна Слава Златанова, зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването.

Д-р Даниела Николова от Центъра за спешна медицинска помощ в София разказа, че на дежурство има само два реанимационни екипи, всеки от които разполага с по една  медицинска сестра. Специалистката изтъкна, че медицинските сестри са крайно недостатъчни, а естеството на спешната медицинска помощ изисква екипна работа. Кадровият дефицит се задълбочава и от факта, че много от работещите се заразяват и боледуват. Д-р Николова съобщи, че 95% от нейните колеги са ваксинирани срещу COVID-19, дори и преболедувалите. Парите, които се получават за работа на първа линия пък според новата методика от септември са 930 лв. на месец и то при пълен работен ден, без отсъствия по болест. Д-р Николова сподели тежкото ежедневие на спешните медици – 12-часови дежурства в защитни екипи, с маски и ръкавици, малките почивки от 15-20 мин. по време на мероприятия за дезинфекция, помощта, която оказват нейни колеги в изнесени ваксинационни пунктове на Столичната РЗИ, извън работния си график.

Зинаида Николова, старша медицинска сестра в Отделението по педиатрия на УМБАЛСМ “Пирогов” , изтъкна огромното натоварване на медиците в COVID отделенията, където на медицинска сестра се падат по 20-30 пациенти. Тя сподели, че в Детското отделение, в което работи има две млади стажант-медицински сестри, но за съжаление те нямат желание да останат на работа в звеното заради изключително трудната и стресова работа, и огромна отговорност към малките пациенти. „Когато започнах работа като медицинска сестра през 1985 г. нашата професия беше много престижна и уважавана, сега за съжаление се неглижира“, каза старша сестра Николова.

По време на кръглата маса беше изтъкнато, че в българската здравеопазна система има силна фрагментация в заплащането на труда, като един от факторите е видът и собствеността на лечебното заведение, както и категорията персонал. Увеличението на заплатите в сектора зависят основно от приходите на лечебното заведение. В много болнични заведения има недостиг на финансиране, а и липсва механизъм за формиране на работните заплати, който да гарантира изплащането на договорените в Колективния трудов договор нива на заплащане. Въпреки настояването от страна на синдикатите да се регулира тази финансова рамка, опитите са неуспешни, от което следва отлив на работна сила от системата, обясни Виолета Иванова от КНСБ. Тя допълни, че най-справедливо е ръстът на възнагражденията да стане чрез договаряне на нови минимални заплати по категории персонал в КТД за отрасъл “Здравеопазване”. Само така ще може да бъдат справедливо възнаградени усилията на медицинските специалисти. Иванова допълни, че в изготвения проект на КТД от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ се залага на ръст на стартовите заплати между 40% и 60%, като се спазва правилото 1:2:3 (минимални работни заплати съответно за санитар, професионалист по здравни грижи и лекар).

Величка Микова , национален секретар на КНСБ от отдел „Правна закрила на труда“ припомни, че бременните жени, жените в напреднал стадии на инвитро процедури, майките на деца до 6-годишна възраст, както и майки на деца с увреждания, независимо от тяхната възраст, са освободени от нощни дежурства, според приетата нормативна уредба. Майките на  две деца до 18-годишна възраст пък имат правото на допълнителен платен отпуск в рамките на 2 работни дни, а работещите жени с 3 и повече деца до 18 г. – на 4 дни допълнителен платен отпуск.

На форума бяха обсъдени и психосоциалните рискове за работещите в здравеопазването, проблемите с насилието на работното място, необходимостта от приемането в България на Конвенция 190 на МОТ за насилието и тормоза на работното място. Националният секретар на КНСБ от отдел „Безопасност и здраве“ Огнян Атанасов посочи, че все още у нас разболяването на медицински специалист от коронавируса по време на работа не е признато за професионална болест. „Бяхме една от първите страни в ЕС, която одобри процедурата за професионална болест, една година по-късно сме една от малкото, които не го прилагат. Няма изработена методика, няма яснота. В Дания дори се счита за трудова злополука и се изплащат обезщетения“, изтъкна Атанасов. Той представи резултати от изследване за оценка на здравното състояние на работещите в здравеопазната система, според които 59,9% от запитаните медици (746 души) са споделили, че изпитват риск за здравето си по време на работа, 37,9% ( 465 медици) са спокойни за здравето си, а 2,7% (34 души ) не могат да отговорят. По думите му вътрешната организация в лечебното заведение е изключително важна с цел да се намалят психосоциалните рискове на работното място. Това може да се постигне с подобряване на организацията на работа; повишаване на мотивацията на работещите чрез прилагане на различни форми за оценка и признание на труда; подобряване на условията на труд и не на последно място – промяна в стила на ръководство-

Огнян Атанасов изтъкна огромното натоварване на медицинските сестри. Той сподели свои наблюдения от самоотвержената работа на медицински сестри в столичната Многопрофилна болница за активно лечение по белодробни заболявания „Св. София“. Експертът изброи дълъг списък с основните задължения и дейности, които извършват медицинските сестри по време на дежурство.

Поздравителния адрес на БАПЗГ можете да видите ТУК