Инна Ненова, Главна акушерка в АМЦСМП „Проф. д-р Димитър Стаматов“ – Варна: ВРЕМЕ Е ОБЩЕСТВОТО НИ ДА ПОРАСНЕ И ДА ОСЪЗНАЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОДКРЕПЯ МАЙКИТЕ-КЪРМАЧКИ, ЗАЩОТО ТЕ СЕ ГРИЖАТ ЗА НАШЕТО ПО-ДОБРО БЪДЕЩЕ

Инна Ненова е магистър по Управление на здравните грижи и Здравен мениджмънт. Тя е хоноруван преподавател и докторант към Катедра „Здравни грижи“ на ФОЗ в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.

Започва работа като акушерка през 2015 г. в ДКЦ „Чайка“ – град Варна. През 2018 г. става ръководител на Звено за самостоятелна акушерска практика. От 2019 г. до момента е главна акушерка в  Амбулатория – Медицински център за специализирана медицинска помощ „Проф. д-р Димитър Стаматов“ – Варна, ООД. Председател е на Консултативния съвет на акушерките към Регионална колегия на БАПЗГ – Варна.

  • Главна акушерка Ненова, тази година мотото на Световната седмица на кърменето е „Защитата на кърменето – споделена отговорност“. Като, че ли в условията на пандемия кърменето става още по-важно за защитата на бебетата?
  • Кърменето винаги е било от изключително значение за развитието и защитата на бебетата. Кърмата съдържа специфични имуноглобулини, имуномоделиращи фактори, биологично активни елементи, витамини, микроелементи и др. Също така кърмата има антибактериални и антивирусни частици. Днес, в условията на световна пандемия, майките искат да защитят децата си и нашата роля като професионалисти по здравни грижи е да ги убедим, че именно кърмата е най-доброто средството.
  • Кои са най-важните ползи за здравето на бебетата, които са кърмени?
  • Ползите са много повече отколкото можем да си представим. Най-общо се разделят на краткосрочни и дългосрочни. Посредством кърменето осигуряваме на бебето отлично балансирана храна, която е винаги готова, с подходяща температура и в точно количество. Кърменето има отношение към изграждането на микробиома и имунитета на детето. Отлично средство за успокоение и създаване на комфорт. В дългосрочен план, при кърмените бебета се наблюдава намаляване на риска от развитие на захарен диабет, затлъстяване, алергии, екземи, инфекции на ухото, дихателната система, гастроинтестиналния тракт.

При недоносените бебета, кърменето е от изключително значение. Приемането на кърма, било то посредством кърмене на гърда или от шише, води до подобряване на прогнозите по отношение развитието на нервната система, по-бързо наддаване на тегло и не на последно място – драстично намалява риска от развитие на некротизиращ ентероколит, което е едно от най-тежките усложнения при недоносените бебета.

  • Кои са здравните, емоционалните и социалните ползи за майките-кърмачки?
  • Ползите за майките също са доста. От здравна гледна точка, кърменето стимулира по-бързата инволуция на матката , понижава нивата на тревожност, профилактира развитие на постпартална депресия, води до понижаване на необходимите дози инсулин при майки-диабетички.  В дългосрочен план се намалява риска от развитие на рак на млечната жлеза. Кърменето има положителен ефект и върху семейния бюджет, тъй като е абсолютно безплатно. Също така се съкращават разходите за шишета, биберони, стерилизатори и съпътстващите ги аксесоари – сушилници, гъби, четки, кутии за съхранение и апаратура.

Кърменето има отношение и към опазването на природата – майката не се нуждае от всичко изброено по-горе и не отделя средства за препарати за почистването им и периодичната подмяна.

По време на кърменето между майката и бебето се изгражда емоционална връзка, която е наситена с много любов. Това са специални моменти на общуване и нежност. Също така кърмещата майка, често търси други кърмачки и заедно се справят с трудните моменти.

  • Има ли някои научни новости за кърменето и отглеждането на бебето, които е важно майките да знаят?
  • Науката постоянно се развива, провеждат се много изследвания, но всички те са в подкрепа на кърменето. В развитието на цивилизацията, хората често са се лутали между крайностите по отношение на кърменето. Днес вече можем да се похвалим, че сме научили достатъчно, за да оставим в миналото грешните практики.

Все повече колеги насърчават ранното закърмване и храненето на поискване. Говори се много за ползите, както за майките, така и за бебето. Настоява се за изключително кърмене до шестия месец. Захранването на бебетата вече е по система, която изисква наличието на млечни хранения поне до 12 месец. Обществото започна да оценява предимствата на съхраняването на кърма и възможностите за по-нататъшна употреба. Също така се натрупаха данни за по-различната крива на растеж при кърмените деца, спрямо тези на адаптирано мляко.

  • Някои млади жени отказват да кърмят, за да не развалят бюста си. Мит ли е, че кърменето разваля бюста?
  • Подготовката за кърменето започва още в началото на бременността. През първия триместър гърдите са напрегнати и чувствителни под действието на прогестерона. При всички бременни се наблюдава нарастване на млечните жлези и потъмняване на ареолите. При част от дамите може да има спонтанно изтичане на коластра още в 5-6 лунарен месец. Така че, за съжаление, бременността е тази, която оказва влияние върху гърдите без значение дали жената ще кърми или не. Разбира се при кърмещите дами, млечните жлези търпят известно развитие и след спиране на лактацията.
  • Могат ли жени с импланти в гърдите да кърмят пълноценно и отразява ли се хирургическата намеса на качеството на кърменето?
  • Наличието на гръдни импланти не е абсолютна предпоставка дамата да не кърми. За съжаление, има голямо значение как са били поставени самите импланти. В миналото имаше случаи, при които поставянето бе свързано с прекъсване на млечните канали. Днес, тази практика е остаряла и почти не се използва. Поставянето е максимално щадящо и запазващо естествените функции на гърдата. Добрата практика изисква хирургът да поговори с пациентката за всички тези детайли преди корекцията.
  • Получават ли достатъчно информация в днешно време майките, които раждат за първи път. Според Вас онлайн информацията може ли да бъде така пълноценна както обучението в Училища за родители, които предразполагат към по-откровени разговори с консултиращите акушерки?
  • За съжаление, мисля, че има още много да работим за информираността на майките. Много пъти объркването им се дължи на различната информация, която предоставят медицинските специалисти. Тая надежда, че в бъдеще всички колеги, ангажирани в проследяването на бременността, раждането и отглеждането на бебета, ще следваме световните препоръки и ще бъдем единни в твърденията си.

Консултиращите акушерки имат ключова роля за информираността на жените. Между бременните и професионалистите по здравни грижи се изгражда връзка, базирана на взаимно доверие, която предразполага към питане и споделяне. Онлайн семинарите по никакъв начин не могат да заменят реалната среща и общуването. Но в условията на социална изолация са отлична алтернатива. Акушерките традиционно са натоварени с обучението по въпроси  свързани с кърменето и днес трябва да се научим да използваме модерните техники, за да упражняваме тази своя роля в условията на форсмажорните обстоятелства, в които живеем.

  • Смятате ли, че жените ще започнат да се допитват повече до акушерките за отглеждането на своите бебета и тяхното хранене след като акушерките вече могат да създават самостоятелни и групови практики в извънболничната помощ?
  • Да, напълно убедена съм! Това е част от традиционните ни задачи. Години наред бяхме пренебрегвани и ограничавани, но съумяхме да запазим жаждата си за знания и да следим всички новости, така че когато се наложи, да бъдем пълноценни в грижата си за жените. Още повече, че редица научни проучвания сочат, че акушерките се отличават с висока степен на доверие по отношение на консултативните умения.
  • Какви са основните стъпки за правилното кърмене?
  • Основните стъпки са следните:
  • Възможно най-ранно поставяне на гърда;
  • Правилно засукване;
  • Избор на подходяща поза за кърмене;
  • Осигуряване на максимален контакт кожа в кожа;
  • Кърмене на поискване;
  • При необходимост изцеждане на гърдите след накърмване.
  • В рамките на Световната седмица на кърменето Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“ организира неформални срещи между бременни и кърмачки, кърмачки и консултанти по кърмене. Кога започва подготовката на жената за кърменето и как се отразява на нагласите за кърмене личният пример и подкрепата на семейната и работната среда?
  • Физиологично организмът започва да се подготвя за предстоящото кърмене още по време на бременността. По същото време жените започват да търсят информация, да посещават училища за родители, да говорят с близки кърмачки и задават въпроси на медицинските специалисти. Редица публикации доказват връзката между семейната и социалната подкрепа и успешното кърмене. Ролята на бащата също е от значение. Макар той да няма пряко участие, ако демонстрира подкрепа и съпричастност, жената има по-голям шанс за успешно и продължително кърмене. По същия начин близкото обкръжение може да влияе положително, а споделеният личен опит на роднини на подпомогне справянето с трудности възникнали в хода на кърменето.
  • Навремето жените са кърмили на полето, поради необходимостта да помагат в селската работа. Но все пак обкръжението им е било от тяхното семейство и близки хора. Сега в големите градове е невъзможно жените да кърмят спокойно навън, особено в условия на пандемия заради необходимостта от спазване на строги противоепидемични мерки. И все пак кои да подходящите места извън къщи, където жените могат да нахранят бебетата си?
  • Всяко място е подходящо. Когато бебето е гладно, няма нищо по-естествено от това да бъде нахранено. Време е обществото ни да порасне и да осъзнае, че трябва да подкрепя майките-кърмачки, защото те се грижат за нашето по-добро бъдеще. Недопустимо е кърмещите жени да бъдат ограничавани при изпълнението на ежедневните си социални дейности. Абсурдно е да бъдат принуждавани да се крият под шалове, наметки или пък в тоалетните. Да, кърменето е личен процес, но ние като общество трябва се погрижим да осигурим усамотяване на жената, когато тя го желае и да я подкрепим, когато се налага да го прави публично.
  • До каква възраст на бебето е добре да се кърми и какво стимулира „производството“ на кърма?
  • Препоръките на СЗО са за ексклузивно кърмене до 6-тия месец, активно кърмене в периода на захранване. След това кърменето може да продължи, докато майката и детето имат желание. Основното и най-важно средство за стимулиране на кърмата е поставянето на гърда. Честият контакт кожа в кожа, прегръщането, целуването и докосването до бебчето водят до отделяне на окситоцин, който е един от хормоните имащ отношение към лактогенезата.
  • Смятате ли, че с методите на съвременното изкуство (клипове; постери; интервюта с известни артисти, певци и др.;) може да се въздейства върху младите жени, които да приемат кърменето като незаменимо благо за майката и бебето?
  • Да, смятам. Моето мнение е че трябва да се ограничат рекламните клипове, постери и прочие на адаптирани млека за сметка на тези с кърмещи майки. Считам, че трябва да има демонстрации и шествия в подкрепа на кърмещите, така както е имало едно време. Добре е да се дава повече гласност на мероприятията свързани с кърменето и да се акцентира върху личния пример на общественозначимите личности.
  • Какво е Вашето послание към бъдещите майки?
  • Мили майки, кърменето е най-доброто нещо, което можете да направите за своето бебе! То е отлична инвестиция и във Вашето здраве! Пътят към успешното кърмене не винаги е лек, но винаги можете да разчитате на нас – Вашите акушерки!

Интервю на Румяна Милева