Специалистът по детски инфекциозни болести в Cliniques universitaires Saint-Luc проф. Димитри Ван дер Линден посети София в рамките на своята обиколка, посветена на борбата с антимикробната резистентност (АМР). Турът му се провежда под надслов „От Солун до Стокхолм в борбата с АМР“. Пътуването е на велосипед и има за цел да заостри общественото внимание върху темата, както и да подпомогне проекта „Njilabo“, насочен към изграждане на бактериологичен лабораторен капацитет в Конго, който проф. Ван дер Линден ръководи.
Домакини на посещението му в България бяха Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), асоциация „Единно здраве“, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), Медицински университет – София и Български ветеринарен съюз. На публичната лекция в НЦЗПБ присъстваха проф. Емма Кьолеян, д-р Драгомир Иванов и Спасена Илиева от Управителния съвет на асоциация „Единно здраве“, доц. Иван Иванов – ръководител на Националната референтна лаборатория, Татяна Славкова и Райна Бояджиева от УС на БАПЗГ, както и представители на различни институции. „Повишаването на АМР е огромен проблем“, подчерта проф. Ван дер Линден. В периода 2018–2023 г. в световен мащаб е отчетено увеличение при 40% от наблюдаваните комбинации, със среден годишен ръст между 5 и 15%. Най-сериозни притеснения предизвикват грам-отрицателните бактерии. По думите му съществуват значителни различия в смъртността, свързана с АМР, между страните с висок и с нисък доход. Ако не бъдат предприети мерки, до 2050 г. се очакват 39 милиона смъртни случая в глобален мащаб, свързани с антимикробната резистентност.
Специален фокус в лекцията беше поставен върху диагностичните предизвикателства в условия на ограничени ресурси. Именно по-бедните региони понасят най-високата тежест на АМР, но парадоксално страдат от сериозен недостиг на диагностичен капацитет. Това води до емпирично лечение и нерационална употреба на антибиотици, което допълнително ускорява развитието на резистентност. Преодоляването на този диагностичен дефицит е критичен глобален приоритет и трябва да върви ръка за ръка с подобряване на хигиената – особено в лечебните заведения – с рационална антибиотична употреба и със здравни политики, ограничаващи свободния достъп до антибиотици без рецепта, включително и в животновъдството. Именно затова проф. Ван дер Линден се стреми да допринесе чрез своята инициатива за изграждането на по-добри условия и инфраструктура в Африка – за подобряване на ваксинационния обхват сред децата, намаляване на антибиотичната употреба и съответно ограничаване на АМР. Проектът предвижда осигуряване на оборудване за лаборатория в един от критичните региони на Конго, където да се изследват патогените и на тази база да се прави правилен подбор на лечението.
По време на лекцията беше отчетен и окуражаващ напредък по отношение на намаляването на антибиотичната употреба във ветеринарната медицина в Белгия. Това подчертава значението на подхода „Единно здраве“ (One Health), който признава взаимосвързаността между здравето на хората, животните и околната среда в борбата с АМР. За съжаление, една от основните бариери остава недостатъчното взаимодействие и комуникация между трите сектора. Съществено предизвикателство е и по-доброто разбиране на резервоарите на мултирезистентни бактерии и пътищата им на предаване в общността. Антимикробната резистентност изисква спешни, координирани и мултидисциплинарни действия, за да бъде ограничена една от водещите бъдещи причини за смъртност в световен мащаб, обобщи в заключение проф. Ван дер Линден. Следващите спирки от неговата обиколка са Букурещ и Словакия. По пътя си той отнася и послание от София: „Чудесно е да споделяме опита си – всички заедно.“
