За политическо съгласие за създаване на дългосрочна Национална стратегия за детето настояха директори и работещи в детски ясли, които взеха участие в Национална среща под надслов „Детската ясла – добра традиция и бъдеще“, организирана от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Форумът се състоя на 24.02.2023 г. в Аулата на Военномедицинска академия и събра 110 специалисти от цялата страна. Участие взеха още г-жа Петя Лазарова – началник отдел „Икономически дейности, счетоводство и контрол“ при Столична община, доц. Красимира Костадинова, дм – началник на отдел „Детско и младежко здраве“ към Дирекция „Промоция на здраве и превенция на болестите“ на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Вихра Белева – федерален секретар по проблемите на детското здравеопазване към Медицинска федерация „Подкрепа“, маг.-фармацевт Слава Златанова – зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, Божена Гецова от Синдиката на българските медицински специалисти, Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите и др.
Участниците във форума приеха Декларация, която беше изпратена днес, 27.02.2023 г., до Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за закрила на детето, Националното сдружение на общините в република България и Омбудсмана на Република България.
В декларацията е отбелязано, че Националната стратегия за детето трябва да обхваща етапите на детското развитие от началото на бременността до навършването на 18-годишна възраст с прилагане на интегрирани междусекторни политики и публично финансиране, контролирано от държавата. В документа се настоява да се определят нормативно всички необходими специалисти, работещи с децата и семействата, и техните професионални роли и отговорности. Необходимо е да се изгради и цялостен подход за планиране на кадровия ресурс и обезпеченост със специалисти, работещи с децата, включително и за тяхната задължителна професионална квалификация, предвидимо кариерно развитие и достойно заплащане.
В декларацията се изтъква, че самостоятелните детски ясли у нас, функциониращи съгласно чл. 118 от Закона за здравето, са доказано най-добрият модел за отглеждане, възпитание и обучение на деца от 3 месеца до 3 години и този модел трябва да се надгражда и развива. В документа е отбелязано, че е нужна подкрепа от работодателите за придобиване на нови знания и умения в областта на здравните грижи и ранното детско развитие чрез продължаващо медицинско обучение. Необходимо е и подобряване на интегрираната работа на педагозите и специалистите по здравни грижи в детските ясли с нормативно определени професионални компетентности и допустимите форми на заместване спрямо нивата на професионална компетентност. В декларацията е отбелязана и необходимостта от засилен контрол от оторизираните държавни органи за откриване, закриване и преобразуване на детски ясли и други организирани форми за отглеждане на деца от 3 месеца до 3 години, създадени с държавно и/или частно финансиране.
Поздравително слово изнесе председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева.
„Ние настояваме за по-добра организация на политиките, планирани в Националната стратегия “Здраве – 2030“ по отношение на детското здравеопазване и споделяме целите на Министерството на здравеопазването за постигане на по-добро здраве чрез интегрирана профилактика, ранна диагностика и ефективно лечение на децата от всички възрастови групи. Ние сме загрижени за нашите деца и затова настояваме за общи действия за осигуряване на най-добрите възможности за тяхното интелектуално, емоционално и физическо развитие. Ние настояваме за адекватна оценка на труда на медицинските специалисти и грижа за тяхното професионално израстване. Ние сме уверени, че заедно с отговорните институции ще изпълним посланието на целите за „Здраве 2030“ на ООН, а именно – нови хоризонти в ранното детско развитие и повишаване на информираността на обществото; всяко дете в ранна възраст да получава качествени здравни грижи и пълноценно хранене; всяко дете да е в сигурна и подкрепяща го среда, която да насърчава развитието му във всички аспекти; всяко дете да получава качествено здравно образование и здравни навици.“
Милка Василева изрази съжалението си, че на поканата за участие във форума не са се отзовали представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите, но изтъква, че тези институции ще бъдат запознати с приетата декларация и изразените становища.
Тя изтъква участието на БАПЗГ в редица проекти и инициативи за децата, оказването на патронажни грижи за деца, изграждането на Национална детска болница. Тя допълни, че БАПЗГ с подкрепата на Националния център за обучение и квалификация в системата на спешната помощ подготвя проект, чрез който да се проведе обучение за подобряване дейността на здравните кабинети и медицинските специалисти в детските заведения за оказване на спешна помощ при спешни състояния.
„За да има ефективност в работата е необходимо да има единни стандарти, единни критерии за качество на грижите, единна сестринска документация и единни критерии за добра здравна грижа в педиатричната практика, основани на научни доказателства и научни принципи“, изтъкна още Милка Василева. Тя допълни, че националните политики за ранно детско развитие се декларират като ключов приоритет в нашата страна, но практиката показва, че няма ясна и всеобхватна междусекторна стратегия за детско развитие: „ Липсата на координация между институциите води до опасност от прилагане на съмнителни модели за отглеждане и възпитание на децата, особено в ранна детска възраст до 3 години. Затова ние питаме: Готова ли е държавата ни да координира и контролира дейностите по отглеждане, възпитание и образование на децата във всички възрасти и в частност на децата от 3 месеца до 3 години? Какво включва добрата здравна грижа и доброто образование в ранното детство? Какви специалисти са ни необходими и има ли подготвени такива? Можем ли да приложим незабавно чужди модели за отглеждане на най-малките у нас? Допустимо ли е държавата да разчита и да декларира дейности за грижи и обучение на децата от 3 месеца до 3 години на неправителствени организации, които и в момента предоставят грижи добронамерено, но некоординирано и неконтролирано от държавата? Трябва ли да ликвидираме доказано добрите традиции за грижи и обучение на децата от 3 месеца до 3 години или да променим изцяло системата и след това да отчитаме ползите и вредите от тези политики?!“
Милка Василева не пропусна да отбележи, че БАПЗГ многократно е поставяла въпроса за по-лесен достъп до специализация по педиатрични грижи или за включване на повече знания и умения в базовото обучение по време на преддипломния стаж, за да има повече желаещи да работят с деца. Тя допълни, че БАПЗГ се опитва да отговаря на развихрилите се в обществото и социалните медии спорове и започва серия от разговори с експерти по темата: „Целта на нашата първа среща е да представим работата на доказаната във времето институция на самостоятелната детска ясла, която предоставя добри интегрирани здравни и образователни грижи за децата до 3 години.“
В презентацията си доц. Евгения Димитрова, дм, от Факултета по здравни грижи при Медицински университет – Плевен представи законовата база, въз основа на която функционират детските ясли в България. Тя изтъкна, че според законовата уредба у нас директор на детска ясла може да бъде само медицинско лице – лекар, медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент, фелдшер или инспектор по обществено здраве. Бяха представени всички отговорности, делегирани по закон на директорите на детски ясли, включително и осигуряването на необходими условия за системно повишаване на квалификацията на кадрите; многобройните изисквания към дейността на детските ясли, които се контролират периодично от отговорните институции; здравните изисквания към детските ясли и провежданите дейности в тях. По отношение на ранното детско развитие доц. Димитрова изтъкна, че бебетата и малките деца се нуждаят от сигурна семейна среда и пълноценна грижа, която е свързана с доброто здраве и хранене на детето, осигуряването на възможности за ранно учене, сигурна и безопасна среда. Тя се спря на високите единни държавни изисквания за специалност „Медицинска сестра“ и непрекъснатото продължаващо обучение на тези специалисти, които имат квалификация да работят в различни направления в здравеопазването, включително и в отделения за новородени, домове за медико-социални грижи за лица от различни възрасти, детски заведения за отглеждане и възпитание, училищни кабинети.
Главен асистент Гергана Маркова от Факултета по здравни грижи при Медицински университет – Плевен представи спецификата на ранното детство през двата периода, определени от Комитета за правата на детето – същинско ранно детство (от раждането до 3-годишна възраст) и предучилищна възраст (от 3-годишна възраст до постъпването на детето в училище). Тя изтъкна, че в детската ясла работи екип от медицински и други специалисти, който оказва грижа за опазване и укрепване на здравето, възпитание и обучение на деца от 3-месечна до 3-годишна възраст. Специалистката се позова на външно явно панелно наблюдение в естествени условия на 90 новоприети деца в детски ясли, намиращи се на територията на община Плевен. При всички тях са били постигнати положителни резултати по отношение на нервно-психичното им развитие, което поставя добра основа на ранното детско развитие. Добрите резултати доказват и ролята на детските ясли като подходяща и подкрепяща среда за децата в периода на същинското ранно детство. Тригодишно проучване сред 83 медицински сестри, работещи, 90 деца в детски ясли и 360 родители на деца, посещаващи детска ясла, показва, че в детските ясли в Плевенска област се осъществява целенасочено здравно обучение сред децата с цел постигане на здравно възпитание. Бяха цитирани проф. Соня Тончева и проф. Силвия Борисова от Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“– Варна, които посочват медицинската сестра като ключова фигура в процеса на промоция на здравето, чиято роля и задачи са заложени в редица документи на Световната здравна организация (резолюции на Световната здравна асамблея, Декларацията от Алма Ата, Програма на Европейския регион „Здраве за всички“, Програмата на СЗО „Здраве 21“, Стратегията на СЗО „Медицински сестри и акушерки за здраве“). Гергана Маркова изтъкна, че мястото на децата в ранната детска възраст е в детските ясли, защото особеностите на възрастта изискват грижата да е насочена към здравето още повече, че възможностите на децата в този период не позволяват постигането на образователни цели. В ранния период на детството се осъществява интензивно физическо и нервно-психическо развитие, като същевременно се развива двигателната активност. В същото време в този период на децата липсва осъзната активност за овладяване на знания и умения – за да се стимулира тя е необходимо да се използват адекватни методи и средства за взаимодействие. В този период е подходящо да се използват положителните емоции и въображението на децата, което е в начална форма на развитие. В същото време паметта е нетрайна, а вниманието – неустойчиво. Това налага взаимодействията да се повтарят повече пъти, но никога в един и същи вид. Много важно е и да се осигурява достатъчно движение на децата. Малчуганите да бъдат оставени да задават въпроси, за да се развива тяхната любознателност. Що се отнася до нравствените норми децата започват да правят опити да спазват някои от приетите норми и правила на поведение, но все още съществува противоречие между желание и правило.
На нормативната база и контрола , който се осъществява в детските ясли от различни държавни институции се спря Ирена Иванова, директор на детска ясла в град Тетевен. Сред тези институции са Дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“ към Министерството на здравеопазването, Регионалните здравни инспекции, НЦОЗА, Държавна агенция за закрила на детето, Главната инспекция по труда и Агенцията за социално подпомагане към МТСП, МОН, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, Българската агенция за безопасност на храните, Министерство на земеделието, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и др.
Доц. Красимира Костадинова от Националния център по обществено здраве и анализи представи национални представителни проучвания за отглеждането на децата. Тя изрази категорично становище, че детските ясли не трябва да преминават на подчинение на Министерството на образованието, а трябва да останат под шапката на Министерството на здравеопазването с възможности за развитие и активно участие на родителите. „В първите години от развитието си децата се срещат с редица респираторни заболявания – ринити, скарлатина, грип. Инцидентите с травми при тях са налице. Затова в яслите категорично трябва да има медицински лица, както е сега. Не е възможно педагогическият персонал да оказва качествена здравна грижа за най-малките, колкото и каквито и обучения да премине допълнително“, изтъкна доц. Костадинова.
„Тук съм днес сред вас, за да опровергая твърдението, че нашите деца са неуки и необразовани. Напротив! Нашите деца се отличават от останалите, които не са посещавали детски ясли. При нас, в детските ясли, се работи ежедневно по програма с различни занимания и по конкретни теми“. Това заяви Ивелина Николова, педагог в Детска ясла „Здравец“ в град Силистра. Тя изтъкна, че детската ясла освен институция е и емоция, но трябва да имаш сърце, за да усетиш и очи, за да видиш. По думите ѝ жителите на Силистра се отнасят с огромно уважение и благодарност към специалистите, които работят в детските ясли.
Специалистката изтъкна още, че медицинските сестри и педагозите работят екипно. „Медицинските сестри, с които работя, са уникални жени. Тяхното място е абсолютно неизменно. Това, което вършат те, не може да го направи друг. Категорично го заявявам!“, каза Ивелина Николова. Тя сподели за няколко ситуации, в които е видяла точните и бързи реакции на медицинските сестри. Според нея нападките срещу детските ясли в България са неоснователни. „Голяма придобивка е, че у нас медицински сестри се грижат за най-малките деца“, изтъкна Ивелина Николова. Тя сподели, че е живяла 12 години в Испания и описа модел, който според нея не е добър и не бива да се прилага у нас. Когато децата ѝ станали на 3 години, тя ги изпратила в образователна институция, където те трябвало да си носят сандвичи за сутрешната и следобедната закуска, вода от вкъщи, не спали следобед, не получавали нужното обгрижване и нямало програма, по която се работи с тях. „Майка съм на три деца, но мисля и за всички останали деца. Трябва да запазим самостоятелните детски ясли, които са уникални структури и техен „настойник“ трябва да остане Министерството на здравеопазването“, подчерта Николова.
Участниците в срещата категорично се противопоставиха на проекта на „Демократична България“ и ГЕРБ за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които бяха внесени за разглеждане в 48-ото Народно събрание в края на миналата година. Предлаганите промени предвиждаха закриването на самостоятелните детски ясли под шапката на Министерството на здравеопазването и разкриването на яслени групи към детски градини под шапката на Министерството на образованието и науката с цел ранно детско развитие. Сред вносителите беше Елисавета Белобрадова от ДБ.
Децата в самостоятелни детски ясли са много добре обгрижвани и растат в среда, в която се развиват добре, изтъкнаха експерти, които взеха участие в срещата. Според тях медицинските специалисти полагат специфични грижи за децата, те се грижат и за правилното хранене на най-малките, следят за здравето на деца с хронични заболявания, следят за тяхното физическо и психическо развитие.
Участниците във форума подкрепиха с ръкопляскания две медицински сестри от Детска ясла в Русе, които с бързи и адекватни действия спасиха наскоро живота на двегодишно момиченце, изпаднало в гърч заради висока температура.
В рамките на форума се проведе дискусия, на която специалисти от детски ясли в страната поставиха актуални въпроси и споделиха добри практики.
Декларацията, приета на Националната среща на директори и работещи в детски ясли, организирана от БАПЗГ и проведена на 24.02.2023 г. във ВМА-София, можете да видите ТУК
Участниците в Националната среща бяха поздравени от главната медицинска сестра на Военномедицинска академия Валентина Цекова, която им пожела успешна работа. (на снимката председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева и главна мед. сестра Валентина Цекова)
110 специалисти от детски ясли в цялата страна взеха участие във форума
„Детските ясли трябва да останат под шапката на Министерството на здравеопазването с възможности за развитие и активно участие на родителите“, изтъкна доц. Красимира Костадинова, началник на отдел „Детско и младежко здраве“ към Дирекция „Промоция на здраве и превенция на болестите“ на Националния център по обществено здраве и анализи
„Не бива да се противопоставят детските ясли и детските градини – и двете институции са се доказали във времето“, изтъкна Петя Лазарова – началник отдел „Икономически дейности, счетоводство и контрол“ при Столична община
„Да бъдем нащрек и да защитаваме детските ясли като добре работеща институция“, призова Вихра Белева – федерален секретар по проблемите на детското здравеопазване към Медицинска федерация „Подкрепа“