Представители на 50 от 53-те държави-членки в Европейския регион на СЗО се присъединиха към здравните работници, техните профсъюзи и асоциации, както и учени и експерти, в издаването на смела декларация, призоваваща за политически действия и ангажимент за защита и подкрепа на здравните и социални работници в Европа и Централна Азия и осигуряване на необходимите инвестиции за това. Това съобщи в сайта си Световната здравна организация на 22.03.2023 г.
Председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева взе участие в срещата в Букурещ, организирана съвместно от СЗО/Европа и румънското Министерство на здравеопазването. На форума беше приета Букурещка декларация, на фона на сериозна криза, засягаща здравните работници в целия регион, придружена от стачки и колективни протести.
“Кризата на здравната работна сила в Европа вече не е надвиснала заплаха. Това се случва тук и сега. Доставчиците на здравни услуги и здравните работници в целия регион изискват нашата помощ и подкрепа”, каза д-р Ханс Хенри П. Клуге, европейски регионален директор на СЗО. „Пандемията от COVID-19 демонстрира крехкостта на здравните системи и значението на наличието на силна и издръжлива работна сила в здравеопазването. Не можем повече да отлагаме справянето с належащите предизвикателства, пред които е изправена работната сила в здравеопазването. Здравето и благосъстоянието на нашите общества са застрашени – няма време за губене”, каза още той.
През последната година в Европа зачестиха стачките на медицински работници, които се оплакват от лоши условия на труд и липса на средства. Например във Франция през ноември 2022 г. лекари и медицински сестри проведоха общонационална стачка, в която взеха участие повече от 100 000 здравни работници. През септември 2022 г. над 6 000 медицински сестри в Ирландия излязоха на стачка заради ниски заплати и лоши условия на труд. По подобни причини през август 2022 г. в Германия хиляди здравни работници участваха в общонационална стачка. В Обединеното кралство стачките и протестите на лекари, медицински сестри и екипи на линейки имаха сериозно негативно въздействие върху здравната система в продължение на много месеци, изтъкват в съобщението си от СЗО.
„Тези колективни протести ясно отразяват нарастващото разочарование и безпокойство сред здравните работници в нашия регион и допълнително подчертават спешната необходимост от цялостен отговор за подкрепа и инвестиране в здравните и социалните работници“, обясни д-р Клуге.
Авторите на регионален доклад, публикуван от СЗО/Европа през септември миналата година, предупреждават, че ситуацията с работната сила в здравеопазването е като „бомба със закъснител“, която заплашва здравните системи в Европа и Централна Азия. Тъй като регионът е изправен пред бързо застаряващо население и застаряваща работна сила в здравеопазването, драматично нарастване на броя на хронично болните пациенти и неблагоприятните последици от пандемията от COVID-19, авторите на доклада предупреждават също за предстояща катастрофа в ключови области на националните здравни системи, ако държавите не предприемат бързи действия и конкретни политически мерки за справяне с тези проблеми и преди всичко с проблема за недостига на медицински персонал.
Докладът подчертава, че в 13 от 44-те страни, докладващи данни, 40% от лекарите вече са на 55 или повече години, което е голямо предизвикателство по отношение на устойчивостта на персонала. В същото време ситуацията на пазарите на труда се променя поради нарастващата сложност на процесите на мобилност и миграция на работниците. В резултат на това за някои държави става все по-трудно да привлекат и задържат млади здравни работници.
Независимо, че в исторически план Европейският регион е разчитал на висока численост на медико-санитарните и социалните работници, днес националните здравни системи трудно се справят с нарастващото търсене на здравни услуги, изострено поради пандемията от COVID-19, нарастващите очаквания на пациентите и рискове за здравето, свързани с изменението на климата и извънредни ситуации.
Пандемията от COVID-19 увеличи напрежението върху здравните системи, което доведе до повече стрес, прегаряне и насилие срещу работниците, много от които в резултат на това напуснаха работата си. По време на първата вълна на пандемията през пролетта на 2020 г. Регионът отбеляза увеличение на отсъствието на здравни работници от работното място, достигайки рекордните 62%. Почти всички страни в региона съобщават за увеличаване на психоемоционалните разстройства сред здравните работници, а в някои страни повече от 80% от медицинските сестри съобщават за някаква форма на психологически стрес, свързан с пандемията. Освен това, според данни, получени от СЗО/Европа, 90% от медицинските сестри са обявили намерението си да напуснат работата си.
В отговор на тези предизвикателства Декларацията от Букурещ призовава за политически действия за:
- подобряване на практиките за наемане и задържане на здравни и социални работници;
- подобряване на механизмите за здравна работна сила;
- оптимизиране ефективността на работата на здравните и социални работници;
- подобряване на планирането на работната сила за здравни и социални работници;
- увеличаване на публичните инвестиции в образованието, развитието и защитата на човешките ресурси.
Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева по време на срещата в Букурещ (22-25 март 2023 г.), организирана от СЗО/Европа и румънското Министерство на здравеопазването
