Главната медицинска сестра на Военномедицинска академия Валентина Цекова беше избрана с пълно единодушие от членовете на Националния съвет на главните сестри (НСГС) за председател на НСГС към Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи. Това стана по време на заседание на Националния съвет на главните сестри, което се проведе на 17 май 2023 г. в зала „Опал“ на столичния хотел „Рамада“ и мина под знака на 20-годишния юбилей на БАПЗГ. Досегашният председател на НСГС – главна медицинска сестра Жанета Стоянова от „МБАЛ-Варна“ към ВМА поиска да бъде освободена поради лични причини.
В поздравителното си слово председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева
се обърна към присъстващите главни медицински сестри и изтъкна тяхната важна роля като лидери на професионалистите по здравни грижи. Тя подчерта добрата колаборация между Управителния съвет на БАПЗГ и Националния съвет на главните сестри при взимане на важни решения за съсловието.
На заседанието присъстваха членове на Управителния съвет на БАПЗГ и Националния съвети на БАПЗГ.
Преди избора на нов председател на Националния съвет на главните сестри участниците в заседанието бяха запознати с две презентации.
Първата презентация беше на тема „Основни предизвикателства към професионалистите по здравни грижи в „пост-Ковид ерата“ и нуждата от лидерство“ и бе представи от д-р Асен Пачеджиев, д. м., преподавател в Нов български университет. Той изтъкна трудностите, които срещат системите на здравеопазването в световен мащаб и се спря на основните тенденции: постоянно и стабилно нарастване на разходите за здравеопазване; застаряване на населението, което от своя страна увеличава нуждите от интензивни здравни грижи; риск от банкрут на здравноосигурителните фондове в страните, които са избрали здравноосигурителния модел; трайно нарастване на неудовлетвореността на потребителите на здравни услуги; либерализиране на здравния пазар; болниците, които са търговски дружества, не винаги се управляват добре и изтичат средства, и др.
„Нивото на здравните грижи е ключов фактор за резултатите на цялостната лечебна дейност и удовлетвореността на потребителя от здравната услуга. Следователно медицинската сестра носи лидерска отговорност и е двигател за постигане на желаните резултати от лечението, както и за оптимизиране на разходите, във време, в което говорим за създаване на принадена стойност за обществото. Ето защо кризата с недостига на медицински сестри в „пост-Ковид ерата“ вероятно е най-голямото предизвикателство в системата на здравеопазването не само у нас, но и глобално“, изтъкна д-р Пачеджиев. Той допълни, че в развитите страни се опитват да сменят парадигмата и да развият повече извънболничната помощ, в която активно участие, освен личните лекари, имат медицинските сестри. В същото време болничната помощ също се нуждае от трансформация като се набляга на създаване на специализирани звена за пациенти с конкретни заболявания – захарен диабет, рак на гърдата и т. н. Все повече се разбира нуждата от здравни грижи и ключовата роля на медицинските сестри, акушерките и останалите професионалисти по здравни грижи за осигуряване на по-добър здравен статус на населението.
Лекторът се спря на сестринските грижи по време на COVID пандемията, която е породила различни етични и организационни предизвикателства – повишен здравен риск за медиците и техните семейства; увеличаване на кадровия недостиг заради медици, които са починали или са под карантина; необходимостта от приспособяване към нови протоколи; приемане на извънредни дежурства и дълги смени; периоди, в които има липса на предпазни средства и специфични пособия от критично значение като екипировка за механично обдишване и кислород. В условията на остър недостиг на персонал медицинските сестри са били ангажирани и с неприсъщи дейности. На този стресов фон и лични загуби много медици са развили тревожност, депресия, гняв, хронична умора, а някои са стигнали до професионално прегаряне. В крайна сметка се е увеличил броят на медицинските сестри, които са напуснали професията – някои от тях са се пенсионирали, а други са намерили по-спокойна работа.
Д-р Пачеджиев се спря на някои предизвикателства пред професионалистите по здравни грижи. На първо място е законовата възможност през 2020 г., извоювана от БАПЗГ през годините, за създаване на самостоятелни и групови сестрински практики в извънболничната помощ, които тепърва трябва да се налагат. На второ място – необходимостта от остойностяване на сестринския труд. Той изтъкна и нуждата от приемане на стандарти по здравни грижи, в които да залегне съотношението определен брой медицински сестри/ акушерки на определен брой пациенти в различните лечебни структури – искане, което БАПЗГ многократно е поставяла пред отговорните институции.
Д-р Пачеджиев отбеляза, че все още има лекари, които си позволяват да наричат медицинските сестри „среден медицински персонал“ – понятие, което не е вярно, поради факта, че сестрите учат 4 години, имат висше образование и извършват както дейности по назначение на лекар, така и самостоятелни дейности, съобразно своите професионални компетенции и възможности. Лекторът наблегна и на необходимостта от привличане на млади хора към професиите в сферата на здравните грижи и осигуряване на възможности за кариерно развитие.
Като медицински специалисти на първа линия професионалистите по здравни грижи имат огромен потенциал за влияние върху качеството и безопасността на здравните услуги. Лекторът изтъкна, че е важно да има повече научни изследвания, направени от медицински сестри на базата на практическата им работа, което ще доведе до оптимизация на дейностите и по-добра организация на работата.
Д-р Пачеджиев очерта четири ключови мерки за преодоляване на кризата в здравеопазването. Първата от тях е да не се заплаща по клинични пътеки, а подобно на модела в Германия пациентът да се лекува по-цялостно, а не „на парче“ – т.е. да се отчита има ли придружаващи заболявания, неговата възраст и т. н. Втората мярка е осигуряването на по-стриктна отчетност на постигнатите лечебни резултати, както и приемането на програма за редуциране на случаите на повторен прием в болница поради настъпили усложнения. Като трета мярка д-р Пачеджиев посочи необходимостта от програма за редуциране на усложненията и най-вече на вътреболничните инфекции. Четвъртата мярка е осигуряването на ефективна система за оценка на здравните услуги от потребителите. „Ако решите тези предизвикателства, това ще бъде добре за българските пациенти, за Вас, за нас, за всички“, каза в края на презентацията си д-р Пачеджиев.
„Благодаря Ви, д-р Пачеджиев! Вие казахте неща, за които се борим от години. За да бъде разрешено създаването на самостоятелни практики по здравни грижи се борихме 10 години. За да има съотношение на брой пациенти спрямо една сестра се борим 20 години и още не сме постигнали нужния успех. За да бъдем включени в медицинските стандарти водим война 20 години – и това не се случва. Ще продължим с усилията си и ще разчитаме на подкрепа, тъй като от тези решения зависи сигурността и безопасността на пациентите. Заедно ще успеем с водещата роля на главните медицински сестри! Ще продължим на разчитаме на Националния съвет на главните сестри, който е консултативен орган на БАПЗГ. Нека заедно да издействаме позицията на главната сестра, главната акушерка, главния рехабилитатор и други ръководители по здравни грижи да могат да станат директори по здравни грижи и да бъдат равнопоставени на директора на съответното лечебно заведение“, изтъкна председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева.
Жанета Стоянова, главна медицинска сестра на „МБАЛ -Варна“ към ВМА и досегашен председател на НСГС, направи кратък обзор на дейността на Националния съвет на главните сестри. Тя припомни, че НСГС се сформира на доброволни начала и се състои от всички 28 председатели на Регионалните съвети на главните сестри към Регионалните колегии на БАПЗГ. НСГС подпомага дейността на Асоциацията с предложения, изразява мнение и дава становища на Националния съвет по качество на БАПЗГ. Националният съвет на главните сестри има председател и заместник-председатели за Североизточния, Централния и Южния райони.
Главна сестра Стоянова изтъка, че досега са провеждани четири национални срещи на НСГС в рамките на национални конференции, организирани от БАПЗГ във Варна, Кърджали, Русе и Шумен. Гл. сестра Стоянова изтъкна, че COVID пандемията е затруднила дейността на НСГС и настоящото заседание е първото присъствено заседание на Съвета от началото на пандемията през март 2020 г. Тя представи актуалния списък на председателите на Регионалните съвети на главните сестри.
В края на презентацията си главна сестра Жанета Стоянова очерта шест насоки за подобряване на дейността на Националния съвет на главните сестри:
- Укрепване и насърчаване на обмена на информация, идеи и политики в областта на здравните грижи;
- Подкрепа при въвеждането на политики и стандарти по здравни грижи;
- Активно участие в професионалната реализация и кариерното израстване на професионалистите по здравни грижи;
- Утвърждаване на имиджа на професионалистите по здравни грижи;
- Иницииране на добри практики чрез обучение и информираност;
- Активно съдействие в образованието и продължаващото обучение на професионалистите по здравни грижи.
„Ролята на главната сестра е ключова. Ние можем да се присъединим към всички десет роли на мениджъра, които са определени през 1973 г. от канадския проф. Хенри Минцбърг. Тези роли се разпределят в три основни категории – междуличностни роли, информационни роли и роли по вземане на решения“, обясни лекторът. Гл. с. Жанета Стоянова обясни, че главната медицинска сестра може да изпълнява всяка една посочените десет роли – лидер, връзка, фигурант, наблюдател, разпространител, говорител, предприемач, разпоредител, разпределител на ресурси и посредник.
„В информационната си роля главната сестра получава, разпределя и разпространява информация за здравните грижи сред колегите си. В същото време тя е говорител, който изразява мнението на професионалистите по здравни грижи в лечебното заведение. Главната медицинска сестра също е предприемач, посредник, посланик, разпределител на ресурси, преговарящ. Ние всички сме изпълнявали тези роли – както животът е сцена, така и мениджмънтът е сцена“, обясни лекторът и допълни, че ключовата роля на главните сестри се вижда и с участието им в Националния съвет на главните сестри като консултативен орган към БАПЗГ.
Валентина Цекова работи като медицинска сестра от 1985 г. Целият ѝ професионален път е свързан с Военномедицинска академия (ВМА). Започва работа в Операционния блок – в Урология и Септична хирургия. От 2007 г. е старша медицинска сестра на Спешния операционен център до 2020 г., когато е назначена за Главна медицинска сестра на ВМА. Поема отговорния пост в началото на една от най-критичните за целия свят година, когато избухва пандемията от COVID-19. Има водеща роля в организацията както на лечебния процес , така и на ваксинационния процес във ВМА по време на пандемичните години.
През близо 40-годишната си кариера Валентина Цекова има множество награди за проявен висок професионализъм. През 2018 г. е отличена от БАПЗГ за „Сестра на годината“ в категорията „Ръководител по здравни грижи“. Участвала е в редица научни форуми, а в края на 2022 г. е инициатор за провеждането на симпозиум „Специфика и предизвикателства в работата на професионалистите по здравни грижи в състава на ВМА и военните формирования на Българската армия”.
Председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева с новия председател на НСГС към БАПЗГ – главна медицинска сестра Валентина Цекова
Д-р Асен Пачеджиев представи темата „Основни предизвикателства към професионалистите по здравни грижи в „пост-Ковид ерата“ и нуждата от лидерство“
Досегашният председател на НСГС главна сестра Жанета Стоянова очерта насоки за подобряване дейността на Националния съвет на главните сестри
Участниците в заседанието на НСГС се събраха за обща снимка