В СВЕТОВНИЯ ДЕН ЗА БОРБА С ДИАБЕТА БАПЗГ ПРОВЕДЕ БЕЗПЛАТНО ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ НА ТЕМА „ДИАБЕТЪТ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ“

На 14 ноември 2023 г.– Световен ден за борба с диабета, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проведе безплатно онлайн обучение на тема „Диабетът в детска възраст“. Надграждащото обучение беше посветено на 20-годишния юбилей на БАПЗГ и се осъществи през платформата GOOGLE Meet. В него се включиха 173 специалисти по здравни грижи от цялата страна с превес на медици, работещи в Детското и Училищното здравеопазване. Лектор на курса беше д-р Наташа Янева от Отделението по диабет към Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“, главен асистент в Медицински университет – София.

Д-р Янева представи основните характеристики на различните типове диабет, причините за тяхната поява и принципите на лечение на пациентите, страдащи от диабет, като се позова на презентация от проф. Мая Константинова, д. н.., – председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология. Стана ясно, че за първи път описание на пациент с диабет е направено преди 35 века в т. нар. Еберсов папирус от 1550 г. пр. Хр. И въпреки дългия период пълно лечение за тази коварна хронична болест все още не е открито, а само начини за контрол и овладяване на диабета. Бяха припомнени основните характеристики на диабет тип 1 и тип 2, както и основните признаци на захарния диабет: силна жажда, често и обилно уриниране, повишен апетит и въпреки това – отслабване; повишена уморяемост и нежелание за игра; сухота на кожата и лигавиците (съхнене на устата), замъглено зрение. “Своевременната диагноза подобрява прогнозата. За целта е нужно спазването на определени действия“, изтъкна д-р Янева. Днешните възможности за медицината позволяват това да се случи за секунди. Специалистката представи откривателите на технологията за получаване на инсулин, носители на Нобелова награда – канадският физиолог Фредерик Бантинг, неговият асистент Чарлз Бест, канадският професор по физиология и биохимия Джон Маклауд и биохимикът Джеймс Колип от групата на Торонто.

Лекторката посочи клинични случаи с деца  и тяхното състояние преди поставянето на инсулин и два месеца след редовното му прилагане. Целите на лечението с инсулин и контрола на диабета са да се осигури нормален растеж, развитие и адекватна социална адаптация на подрастващите с диабет тип 1, както и те да бъдат предпазени от остри усложнения – хипогликемия и  диабетна кетоацидоза. За да се постигнат посочените цели се изисква непрекъснато наблюдение на състоянието на детето и промяна на дозите при определени условия. Необходимо е също да се изчислява количеството на въглехидратите в храната, както и инсулиновата доза, покриваща всяко хранене.

Контролът и самоконтролът на кръвната глюкоза трябва да е извършва от 4 до 10 пъти дневно, а през нощта – един-два пъти в седмицата.

„Поддържането на добър гликемичен контрол изисква баланс между приеманата храна, физическата активност и инсулиновата доза“, изтъкна д-р Янева. Тя подчерта, че инсулинът и физическата активност водят намаляват кръвната глюкоза, а храната, стресът, прекарването на остро заболяване или получаването на някаква травма водят до повишаване на кръвната глюкоза.

Стана ясно, че за да имат поглед за състоянието на детето родителите, медицинската сестра и други медицински специалисти, самото дете (ако е по-голямо) трябва редовно да попълват необходимите данни в Дневника за самоконтрол, който е огледало на лечението и дава възможност за анализ..

Лекторката изтъкна, че по-големите ученици са научени сами да изследват глюкозата със своя глюкомер, сами дозират и инжектират инсулин с писалки/помпи, поддържат баланс между приеманата храна и физическата активност. Учениците от началните класове обаче се нуждаят от помощ и контрол от училищния персонал.

Всички ученици с диабет се нуждаят от помощ при спешно състояние.

Необходимо е да бъде изготвен Диабетен медицински план за лечение (ДМПЛ), според който се определя индивидуален подход за всеки отделен ученик, както за рутинните  дейности, така и при спешни състояния (прилагане на инсулин или глюкагон). Немедицинският персонал може да бъде обучен да асистира на учениците при изпълнението на задачите, залегнали в ДМПЛ. Задължително е обаче да се следва зададеният от медицинските специалисти план. При поставянето на инсулин в училище трябва да е указана инсулиновата доза и времето за прилагането ѝ като се документират специфичните училищни процедури. Нови препоръки на лекаря за промяна на инсулиновите дози също трябва да бъдат написани. В ДМПЛ трябва да бъдат записани телефоните на лекуващия лекар и медицинската сестра, класния ръководител и родителите, лечебно заведение за спешно лечение. В плана трябва да бъде записано и необходимото количество инсулин, кога трябва да се постави и хранителната диета с приемат на конкретните храни по часове.

Д-р Янева се спря на принципите на инсулиново лечение, видовете инсулини и изискванията за тяхното прилагане. Тя представи проучване за контрол на диабета и усложненията от него сред 1441 деца и млади хора със захарен диабет тип 1 на възраст от 13 до 39 години, което показало, че интензивното лечение е довело до намаляване на усложненията от диабета. Микроваскуларните усложнения са намалели между 35% и 76%, а сърдечно-съдовите инциденти са намалели с 50% за 18-годишен период.

Бяха представени съвременните възможности за непрекъснато наблюдение на глюкозата в тъканната течност, чрез т. нар. глюкозен сензор. Курсистите се запознаха с различни видове глюкозни сензори, глюкомери, инсулинови инжекции-писалки, инсулинови помпи – жична и безжична.

Лекторката посочи подходящите места за поставяне на инсулин. Той изтъкна, че бъдещето е на т. нар. „изкуствен панкреас“, който представлява помпа и сензор, които обменят информация чрез интернет или  Bluetooth. Понастоящем тази нова технология се използва ограничено.

Д-р Янева се спря на причините за диабетна кетоацидоза (ДКА), признаците за нея и необходимите действия, които трябва да се предприемат. Тя изтъкна, че ДКА е една от най-честите причини за смърт при пациенти до 20-годишна възраст със захарен диабет тип. 1. При спешно състояние на тежък инсулинов дефицит се регистрира остро нарушение на въглехидратната и мастната обмяна, на водно-електролитния баланс и киселинно-алкалното равновесие. Специалистката посочи точните показатели, при които се регистрира диабетна кетоацидоза като беше подчертано, че при умерена и тежка кетоацидоза задължително трябва да се приложи интензивно болнично лечение.

Причините за недостига на инсулин могат да бъдат най-различни: новооткрит диабет; грешки при дозиране на инсулина; съзнателно спиране на инсулиновото лечение; използване на нетрадиционни методи за лечение вместо инсулин; увеличаване на инсулиновите нужди – при инфекция или други стресови състояния.

Д-р Янева се спря на началните симптоми на повишена глюкоза: жажда, често уриниране, повишена кръвна глюкоза, кетони в урината, намален апетит и др. Когато настъпи ДКА може да се разпознае по следните признаци: отпадналост, дехидратация, ацетонов дъх, учестено дълбоко и шумно дишане, коремна болка и повръщане, промяна в съзнанието (обърканост, сънливост до кома). Лекторката обясни как се диагностицира диабетната кетоацидоза – чрез специфични показатели за хипергликемия, кетони с урината или кетони в кръвта. Тя уточни и как трябва да се реагира при лека ДКА: прием на течности през устата, чест прием на малко храна (антикетогенна диета), изследване на кръвната глюкоза на всеки час, изследване на кетоните в урината/кръвта.

Беше подчертана ролята на медицинската сестра, работеща в Детското и Училищното здравеопазване: на първо място да се ориентира дали има риск за ДКА, да изследва кетоните в урината/кръвта, при нужда да организира транспортиране на детето до болница или медицински център, да осъществи телефонен контакт с лекуващия екип и родител/настойник.

При тежка ДКА се прилагат лечебни методи в болнични условия: рехидратация (венозно), инсулиново лечение (венозно), корекцията на хипокалиемията (венозно), корекция на ацидозата (при pH под 6,9), лечение на инфекцията като причина на ДКА – широкоспектърна парентерална антимикотична терапия.

С представянето на тази тема се цели да се преодолее страха от диабета, за се осъзнае, че болестта може да бъде поставена под контрол и децата да имат шанс да бъдат в своята нормална обществена среда, изтъкна д-р Янева. Тя допълни, че е нужно училищният персонал да бъде обучен за разпознаване на захарния диабет и лечението на острите усложнения на диабета – хипогликемия и диабетна кетоацидоза. Специалистката запозна курсистите със спецификата на хипогликемията и какви опасности крие тя, като най-голямата опасност е разстройването на мозъчната дейност и риск от загуба на важни функции заради недостига на глюкоза. Важно е да се знае, че честите и тежки хипогликемии могат да засегнат познавателните функции на мозъка в дългосрочен план, обясни д-р Янева. Тя изброи основните причини за появата на хипогликемия: прием на повече инсулин, пропуснато хранене или приемане на по-малко храна, повече движение/спорт, придружаващо заболяване, прием на алкохол. Бяха посочени стъпките за доказване на хипогликемия, както и начините за реакция и лечение.

Участниците в обучението ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.


Д-р Наташа Янева е специалист по педиатрия и детска  ендокринология. Работи в Отделението по диабет към Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ (от 2019 г. до момента). Главен асистент е в Медицински университет – София. 
Завършила е специалност „Медицина“ в Тракийския университет -Стара Загора през 2004 г. След дипломирането си д-р Янева започва работа в Отделението по педиатрия на МБАЛ “Д-р Тота Венкова” Габрово (2004 – 2011 г.). През 2012 г. придобива специалност „Педиатрия“. През 2016 г. защитава дисертация на тема „Диабетна кетоацидоза и кома в детската възраст“.