БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ СТАРТИРА КАМПАНИЯ „ДА РАБОТИМ В ХАРМОНИЯ“ С БЕЗПЛАТЕН СЕМИНАР ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи стартира Национална кампания „Да работим в хармония“. Първата инициатива на тази кампания е провеждането на безплатен онлайн семинар в две части за професионалисти по здравни грижи на тема „Професионално изпепеляване и управление на персонала в условията на коронакриза: Ръководство за професионалисти по здравни грижи“ с основен лектор акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, д.м., д.м.н. (професор по психиатрия и медицинска психология в Медицински университет – Пловдив, хоноруван преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, академик на Българската академия на науките и изкуствата).

Идеята за този семинар е на г-жа Райна Бояджиева – председател на Регионална колегия на БАПЗГ – Варна. Обучението ще се проведе в две поредни съботи, за да се даде възможност на повече медицински специалисти да се включат в него.

За участие в семинара се записаха 98 професионалисти по здравни грижи от цялата страна. Преди старта на обучението те получиха по пощата безплатен учебник „Личност, психоклимат и синдром на професионалното изпепеляване. Ръководство за диагностика и превенция на Бърнаут синдрома при здравни професионалисти“ под редакцията на акад. Дроздстой Стоянов. Целта е да се запознаят предварително с основните акценти по темата, както и да имат възможност да получат по-подробна информация на научна основа.

Първата част на семинара се проведе днес, 13 февруари 2021 г. Лектори бяха акад. проф. Дроздстой Стоянов и д-р Кристина Стоянова, асистент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и член на изследователски екип към Медицински университет – Пловдив.

Акад. Стоянов представи трите феномена на Бърнаут – „Емоционално изтощение“, „Деперсонализация“ и „Намалени постижения в работата“. В желанието си да избяга от дидактиката той сподели свой личен опит, който предразположи курсистите да бъдат по-активни и споделящи. В хода на презентацията беше представено изследване за Синдрома на прегарянето сред различни групи медицински специалисти и учители, направено преди 2 години. Според проучването огромна част от работещите медицински специалисти в онкологията, палиативните грижи, интензивните отделения и спешната помощ страдат от някаква степен на професионално прегаряне. Причините са много – критични ситуации, изискващи бързи решения и реакции с огромна отговорност; голямо натоварване заради кадровия недостиг; невъзможност да помогнеш на някои пациенти с тежки заболявания; преумора; неудовлетвореност и др. В някои случаи преместването от едно лечебно звено в друго помага на специалиста да намери нужното равновесие. В условията на пандемия обаче опасността от появата на Бърнаут синдрома се увеличава заради по-напрегнатото работно ежедневие. Затова усилията в посока на превенцията на такива състояния трябва да се увеличат.

Акад. Дроздстой Стоянов се спря на трите фази на Бърнаута: FLAME OUT (Горене), BURN OUT (Прегаряне), RUST OUT (Ръждясване). Специалистът посочи основните разлики между стрес и Бърнаут, систематизирани в таблица.

Курсистите бяха запознати и с Модела на уязвимостта (стрес-диатеза), съдържащ връзката между личността/специалиста и психоклимата на работното място.

Д-р Кристина Стоянова представи опасността от енергийния дисбаланс, който може да отключи Бърнаут и значението на емоционалната интелигентност. Тя се спря на факторите, предизвикващи стрес, които имат потенциал да дадат тласък за прегаряне в професионален и семеен план.

Специалистката в областта на психологията представи и Салутогенезата (от лат. Salutogenesis – наука за създаването и поддържането на здравето), създадена през 70-те години на миналия век от медицинския социолог Аарон Антоновски. Според това виждане всеки човек има в себе си вродени механизми, които могат да го предпазват в трудни ситуации – например чувство за съгласуваност, свързаност, здравомислие, социална и емоционална интелигентност, културен капитал, научена находчивост, свързаност,  научен оптимизъм, чувство за хумор, локус на контрол (локализация на контрола на добрите усилия), качество на живот и др.

Д-р Стоянова сподели, че за първи път терминът „Синдром на професионално изпепеляване“ е използван в статия на американския психиатър Хърбът Фройденбергер през 1974 г. Тя посочи и създателките на първата скала, по която се оценява степента на професионално прегаряне – американският психолог Кристина Маслах и колежката ѝ Сюзън Джаксън.

Кристина Маслах е определила шест основни области на несъответствие между личността и нейната професионална реализация:

  1. Изисквания към работещия и неговите реални възможности;
  2. Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол;
  3. Вложени усилия в работата и недооценка на приносите;
  4. Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив;
  5. Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата;
  6. Етични принципи на личността и изискванията на работата.

Д-р Стоянова препоръча на курсистите до прочетат книгите „Чужденецът“ от Албер Камю и „Безнадежден случай“ от Греъм Грийн, в които главните персонажи преживяват прегаряне – в личен и професионален план. Тя пое ангажимент към проявилите интерес за повече информация при следващата онлайн среща да им предостави линкове с полезна информация по темата.

По време на обучението участниците получаваха определени задачи, имаха възможност да задават въпроси и да споделят свой личен опит. Те получиха задачи и за самоподготовка с помощта на предоставеното им Ръководство, по които ще се дискутира следващия път. Втората част на семинара ще се проведе на 20 февруари 2021 г.