Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) настоява за промени в Националния рамков договор за медицински дейности (НРД) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Повод за това е стартиралият преговорен процес между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС). Това стана ясно на пресконференция, организирана от БАПЗГ, която се проведе на 23 април 2025 г. в пресклуба на БТА.
В пресконференцията участие взеха: Диана Георгиева – председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), Петя Недкова – председател на Националния съвет по качество (НСК) на БАПЗГ, Анелия Атанасова – председател на УС на Националното сдружение на амбулаториите за здравни грижи в България (НСАЗГБ), Райна Бояджиева – зам.-председател на УС на БАПЗГ (квота „Акушерки“) и Александър Василев – зам.-председател на УС на БАПЗГ (квота „Асоциирани специалисти“).
Председателят на БАПЗГ Диана Георгиева изтъкна, че Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи настоява да стане договорен партньор с НЗОК, което ще ѝ даде възможност да преговаря за всички дейности, които извършват специалистите по здравни грижи в лечебните заведения. Тя допълни, че работещите в амбулаториите по здравни грижи в извънболничната помощ също би трябвало да могат да преговарят със Здравната каса за дейностите, които извършват и те да бъдат финансирани от обществения здравен фонд. „Целта е здравните услуги да станат по-достъпни и по-качествени за здравноосигурените, пациентът трябва да бъде в центъра на системата“, изтъкна г-жа Георгиева.
Анелия Атанасова, председател на Националното сдружение на амбулаториите за здравни грижи в България (НСАЗГБ) изтъкна, че в България са създадени 101 практики за здравни грижи в амбулаторни или домашни условия, но в действителност функционират по-малко. В Асоциацията за амбулаториите членуват само 37 амбулатории. От техните услуги се възползват пациенти, които имат възможност да платят от джоба си, защото НЗОК не финансира дейностите на амбулаториите. В същото време хората, които имат нужда от здравните услуги в извънболнични условия са много – хора след инсулт и инфаркт, онкоболони, хронично болни, хора, които се възстановяват след операция и травми, и др.
„Смятаме, че определена сума от бюджета на НЗОК може да бъде отделена, за да стане възможно здравноосигуреният пациент да не плаща от джоба си за здравни услуги в амбулаторни и домашни условия. Все по-малко остават тези, които успяват да отговорят на цените, на които работим. Много обаче са тези, които имат нужда от здравна помощ. Ние поддържаме кабинети, работим с висококачествени консумативи – неща, които покачват стойността на дадената услуга. Затова пациенти са съветвани как да се превържат, как да си поставят инжекция сами – нещо, което е извън всякакви стандарти. Стават много грешки, които не се отбелязват никъде. Затова трябва да се обърне внимание на нашите практики и да се уреди финансирането им така, че здравноосигурените пациенти да могат да получават здравни услуги, когато не се налага да бъдат в болница“, изтъкна Анелия Атанасова.
Райна Бояджиева, зам.-председател на УС на БАПЗГ, изтъкна че здравните грижи в амбулаторни и домашни условия са много важни, защото има много пациенти, които са лекувани в болница, но е свършила клиничната пътека, а те все още се нуждаят от възстановяване. Тя даде за пример състоянието след инсулт, когато възстановяването може да продължи 6 месеца и дори година. За адаптацията на пациентите и възстановяването на пациентите помагат медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лекарски асистенти.
Александър Василев, зам.-председател на УС на БАПЗГ изтъкна, че работата на рехабилитаторите е висококвалифицирана – изисква инвестиции в базово и продължаващо обучение, разходи на транспорт, закупуване на апаратура. В същото време посещенията трябва да бъдат многократни, за да има ефект. Затова реимбурсацията от НЗОК на амбулаторните здравни дейности е много важна.
Председателят на Националния съвет по качество на БАПЗГ Петя Недкова акцентира върху необходимостта от изисквания и условия за извършване на здравни грижи с високо качество.
„Независимо, че НЗОК е финансиращ орган, тя не е заложила ясни критерии за качество на извършваните дейности. За да може лечебно заведение да сключи договор с нея за заплащане на осъществяваната от него медицинска дейност и услуги, тя изисква определени неща – да има апаратура, да има достатъчно квалифицирани лекари. Да има определен брой специалисти по здравни грижи, каквито са медицинските сестри, акушерките, рехабилитатори, лекарски асистенти, почти не става дума. Тя изисква един списък при сключване на договор, в който всяка болница поименно посочва лекарите, като гарантира, че те са членове на съответната съсловна организация. В този списък обаче въобще не става дума колко са специалистите по здравни грижи в даденото лечебно заведение и дали те могат в съществуващия си състав да извършват качествени здравни грижи. Качеството, което ние изискваме да залегне в договорите за работа с НЗОК е с цел безопасността на пациентите“, изтъкна Петя Недкова. Тя допълни, че пациентите имат право на гаранция, че влизайки в лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ, ги обслужва специалист с необходимата квалификация.
„Първото наше искане при сключване на договор с лечебно заведение е НЗОК да изисква определен брой специалисти по здравни грижи, който да е съобразен с Медицинския стандарт по здравни грижи. В него са определени точните параметри на качеството, което ние сме разписали, съобразявайки се с европейските норми. Другото ни изискване е към всяка клинична пътека да бъдат описани дейностите на професионалистите по здравни грижи. Когато това е направено, те могат много точно да бъдат контролирани и, също така, да има гаранция за качество. Когато бъдат отчитани дейностите, трябва да бъде отчитана и необходимата квалификация на медицинските специалисти, които ги извършват. В момента в лечебните заведения, поради критичната структура на персонала, се случва да работят хора, които нямат необходимата квалификация. На места на медицински сестри и акушерки се назначават хора, които са студенти по медицина и такива, които нямат необходимия ценз за извършване на тази дейност“, изтъкна още Петя Недкова. Тя допълни, че когато дейностите бъдат описани, те могат да бъдат остойностени. „Когато дейностите са описани, може много ясно да се контролира качеството. Също така, това ще даде възможност за предоставяне на безопасни здравни грижи, контрол от проверяващите органи и планиране на нуждите от персонал. Този процес не може да стане незабавно заради безпрецедентната кадрова криза. Идеята ни е сега да заявим нашето желание и след една година, на базата на оценка на състоянието на здравните грижи сега, да се пристъпи към планиране на нуждата от такива специалисти. Искаме и разширяване на дейностите в Националната информационна система, като бъдат описани всички дейности, които извършваме. Така ще се разбере какъв е относителният дял на здравните грижи спрямо всички останали дейности“, изтъкна Петя Недкова.
Основните искания на съсловната организация на специалистите по здравни грижи са в три основни посоки:
1. Първото основно искане е подготовка за въвеждането на механизъм за пряко сключване на договор между НЗОК и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната медицинска помощ за следващия преговорен процес – 2026 г. Тази стъпка ще разшири обхвата на амбулаторните услуги по домовете, които фондът финансира и ще бъдат отстранени пречките пред амбулаторните практики по здравни грижи пряко да договарят със здравната каса.
От 2022 г. Националната здравноосигурителна каса финансира посещения по домовете на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти при новородени. За амбулаторни дейности по здравни грижи първоначално бяха заделени 20 млн. лв. на година. Поради липсата на възможност за сключване директно на договор със здравната каса от страна на специалистите по здравни грижи обаче, тези средства не се усвояват. За здравноосигурените пациенти с тежки състояния след проведено активно лечение, като инсулти, инфаркти, терминален стадий на онкологични заболявания, след големи операции, изобщо не е предвидена възможност за безплатна грижа по домовете им. Затова БАПЗГ настоява тези две пречки да бъдат отстранени, като се въведе механизъм за пряко сключване на договор със специалистите по здравни грижи и се разширят дейностите, които НЗОК финансира.
Потребностите от амбулаторни здравни грижи в страната са огромни с оглед на застаряващото население и увеличаването на социално значимите заболявания и тревожно високото ниво на смъртност, предотвратима чрез добро лечение и профилактика.
2. Второто основно искане на БАПЗГ е в рамките на тази година съсловната организация да стане пълноправен договорен партньор на НЗОК. Само по този начин тя ще може да отстоява в дългосрочен план интересите не само на членовете си, но и на пациентите – а именно, осигуряване на качествени и адекватно финансирани здравни грижи по ясни стандарти във всеки един етап на лечебния процес.
3. Подобряване качеството на медицинските услуги, което не може да бъде гарантирано без специалистите по здравни грижи, е третото основно искане на БАПЗГ. Затова съсловната организация настоява за следните промени с по-дългосрочен характер в Националния рамков договор, Закона за здравното осигуряване и някои поднормативни актове:
– Задължително изискване за сключване на договор между НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ да бъде наличието на минимален брой специалисти по здравни грижи, съгласно утвърден медицински стандарт „Здравни грижи“. Медицинските дейности се извършват в екип, който е определен за всяка дейност. Липсата или намаления брой в медицинския екип на медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, медицински и рентгенови лаборанти води до риск от пропуски и грешки при лечението на пациентите.
– Разширяване на съществуващите алгоритми и въвеждане на нови алгоритми за дейности на специалистите по здравни грижи в клиничните пътеки (КП), които да бъдат отчитани чрез информационната система, като гаранция за качество на предоставената здравна грижа. Чрез тези ясни и конкретни записи на дейности ще бъдат заложени критерии за качество на извършваните грижи и ще бъде улеснен контролът над тях.
– Разширяване на Националната здравно-информационна система (НЗИС) със записи на извършваните дейности от медицинските специалисти по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ. Конкретните дейности по здравни грижи от една страна могат да бъдат инструмент за по-точно остойностяване на медицинската услуга, от друга – да послужат за планиране на нуждите от персонал.
– Остойностяване на труда на медицинските специалисти по здравни грижи на базата на събраната информация за дейността им в извънболничната и болничната помощ. Това ще даде възможност за практическо приложение на знанията и уменията на специалистите по здравни грижи не само в болничната помощ, но и в амбулаторни условия, ще позволи на повече общопрактикуващи лекари (ОПЛ) да назначат в практиките си специалисти по здравни грижи и ще създаде среда за по-гъвкаво прилагане на квалифицирани грижи в полза на пациентите.
