Близо 200 специалисти по здравни грижи от София взеха участие в курс за продължаващо обучение на тема „Скрити рискове от приема на енергийни напитки, вейп устройства и пушене на други алтернативни “цигари” сред деца и подрастващи”. Обучението беше организирано от Регионална колегия на БАПЗГ – София и се проведе на 19 септември 2024 г. в зала „Европа“ на Парк Хотел „Москва“. Лектор на курса беше доц. д-р Снежина Лазова, д.м., от Отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
В началото на своята презентация лекторката очерта съвременните заплахи за днешните деца: влиянието на социалните мрежи, рекламите чрез инфлуенсърите, приема на енергийни напитки, тютюнопушене, пушене на електронни цигари, наргиле, никотинови паучове (снус, никотинови торбички), марихуана и др.
„Проблемът с енергийните напитки е широко обсъждан в страните от ЕС. Причината е, че те съдържат редица елементи, които крият рискове за здравето на подрастващите: кофеин и други стимулиращи съставки като таурин, карнитин, гуарана, женшен и др. Потенциалните рискове водят до инициативи за приемане на законодателни промени“, изтъкна доц. Лазова. Тя допълни, че най-честите нежелани реакции от завишена консумация на енергийни напитки са свързани със сърдечно-съдовата система. Други проблеми са безсънието, депресията, затлъстяването, инсулиновата резистентност и др. „Възможно е да се получи кофеинова интоксикация. Първите признаци за това са тремор, гадене, болки в гърдите, повишено артериално налягане и тахикардия“, обясни лекторката.
Според препоръки на Европейската комисия за безопасност на храните не се препоръчва прием на кофеин до 12-годишна възраст. От 12-годишна до 18-годишна възраст пък се препоръчва дневен прием на кофеин до 100 мг. Тя представи графика с различни напитки и храни, които съдържат определено количество кофеин, според нормите на Комисията. Най-много кофеин съдържат кафето от филтър, енергийните напитки, кафето еспресо, черния чай и някои видове шоколад.
Доц. Снежина Лазова се спря на различните здравни рискове, които крие приемът на енергийни напитки. Във физически план тези напитки намаляват резорбцията на калций, могат да предизвикат хранителни разстройства, коремни болки, диария, проблеми с черния дроб и бъбреците. По отношение на нервната система честият прием на енергийни напитки може да доведе до понижен епилептогенен праг (гърчове), паник атаки, хронично главоболие, тревожност, треперене на ръцете, безсъние, дефицит на внимание, хиперактивност, депресия, консумация ва алкохол и други субстанции.
За да не се стига до енергийни напитки, подрастващите трябва да приемат достатъчно вода през деня, да имат здрав сън, да приемат храна, богата на протеини и витамини, да стоят ограничено време пред компютъра и други екрани.
Д-р Лазова показа статистика за приема на младежи, употребили алкохол, енергийни напитки и други стимуланти, в Отделението по педиатрия на Университетската болница за спешни случаи „Н. И. Пирогов“. Тя се спря и на конкретни клинични случаи.
Лекторката представи анкетно проучване за приема на енергийни напитки сред 803 деца и младежи на възраст от 9 до 18 години. Резултатите показали, че 65% от запитаните са опитали поне веднъж енергийна напитка. 5% приемат такива напитки всеки ден, 2% – през ден, 9% – един път в седмицата, 16% – един път в месеца. 49,2% от анкетираните консумират енергийни напитки пред родителите си. Само 24,5% споделят за някаква форма на ограничение/забрана при опит за закупуване на енергийни напитки.
Доц. Лазова се спря на някои ограничения на приема на енергийни напитки в други страни. Така например в Литва, Латвия и Турция такива напитки не се позволява да приемат деца под 18-годишна възраст, а в Швеция – деца под 15-годишна възраст.
Лекторката припомни основните негативи за здравето вследствие на употребата на електронни цигари, наргилета и никотинови паучове. Тя представи статистика за смъртност вследствие на тютюнопушене, според която България е на второ място (299 починали на 100 000 души население), след Сърбия (356 починали на 100 000 души население). Словения е в края на тъжната класация със 141 починали вследствие на употреба на цигари на 100 000 души население.
Анкета показва, че 27% от учениците на възраст 16-18 години пушат традиционни цигари, 30% – вейпове, 30% – нагреваеми тютюневи изделия. 65% от тийнейджърите са отговорили, че поне единият от родителите им пуши цигари.
При децата на възраст 13-15 години 22% пушат вейпове, а по 10% – традиционни цигари и нагреваеми тютюневи изделия. 55% са отговорили, че поне единият от родителите им пуши.
3% от децата на възраст 6-9 години са отговорили, че са пушили вейпове, 2% са пушили традиционни цигари. При 77% от отговорилите поне един от родителите пушат.
Мнозина от участвалите в анкетата младежи нямат информация за здравните рискове от употребата на цигари и енергийни напитки.
В края на обучението лекторката отговори на въпроси на участниците в курса. Медицинските специалисти ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
Председателят на Регионална колегия на БАПЗГ – София Мариана Шиякова и лекторката на курса доц. д-р Снежина Лазова, д.м.