Те не са лукс, а базова превенция. Обществото и властите трябва да разберат, че акушерките и медицинските специалисти имат ключова роля не само в болниците, но и извън тях, казва Райна Бояджиева.
Един драм
атичен случай с малко дете, което щеше да падне от осмия етаж, тази седмица отново постави във фокуса на общественото внимание дефицити в социалната и здравната система. Можеше ли нещата да са различни, ако имаше обществено финансирани патронажни грижи, е основният въпрос, с който се обърнахме за коментар към Райна Бояджиева, заместник-председател на БАПЗГ, квота акушерки.
Г-жо Бояджиева, изолиран случай или системен проблем е този случай?
Такива ситуации рядко възникват внезапно. Обикновено има натрупване на рискове: продължително оставяне на деца без надзор, нисък родителски капацитет, социална изолация, липса на регулярна връзка със здравни и социални услуги и т.н. Това означава, че има „предистория“, която не е била разпозната навреме. Подобни инциденти се случват периодично (макар и не винаги да стават публични) поради липса на ранна превенция „в дома“. За съжаление, няма достатъчно ефективно проследяване на рискови семейства, а здравната и социалната система често работят реактивно, а не превантивно.
Защо се стигна дотук?
Истината е неудобна. В България липсва ефективна и устойчива система за патронажни грижи, която да достига до всяко семейство с малко дете. Липсва регулярният контакт на здравен специалист с дома – този, който вижда реалната среда, а не само документацията.
Ако съществуваше добре функционираща патронажна грижа:
- рискът щеше да бъде разпознат навреме;
- семейството щеше да получи подкрепа;
- при нужда щяха да бъдат сигнализирани социалните служби.
Патронажната грижа не е лукс, а базова превенция. Обществото и властите трябва да разберат, че акушерките и медицинските специалисти имат ключова роля не само в болничната помощ, но и в общността. Там, където се виждат реалните рискове, там се спасяват животи.
Какво трябва да се направи?
Крайно време е да се въведат реално работещи патронажни грижи, да се интегрират здравни и социални услуги и да се осигури достъпна ранна подкрепа за уязвими семейства. Не можем да разчитаме на случайността и героизма, за да спасим децата. Нужна е система, която ги пази, преди да се случи най-лошото.
БАПЗГ от години се бори за въвеждането на патронажните дейности не само при бременни жени и семейства с малки деца, но и при хора с хронични инвалидизиращи заболявания. Участваме в експертни групи заедно с представители на Министерството на здравеопазването, Сдружението на общопрактикуващите лекари в България, УНИЦЕФ България, Тръста за социална алтернатива и представители на медицинските университети. Разполагаме и с изчерпателен аналитичен доклад за състоянието на националната система и за двете практики на УНИЦЕФ и ТСА, изготвен от колеги от Медицинския университет – Варна по поръчка на УНИЦЕФ.
И въпреки това резултати няма?
За съжаление, трябва да се съглася с вас. Ние обаче няма да се откажем и ще продължим да работим в тази посока. Доказателство за това бяха и действията, които предприехме при идването на служебния кабинет, пред когото отново повдигнахме темата.
Щастлива съм да споделя, че след едно по-скоро негативно писмо, което получихме, последва поредица от срещи с доц. Михаил Околийски и проф. Антония Димова, които ни обнадеждиха. Тук е мястото да благодаря и на двамата за разбирането по важната тема за патронажната грижа. Надявам се да имат времето и волята да приемат предложенията за промени, които им отправихме.
БАПЗГ няма да спре да се бори за осигуряване на устойчив модел на патронажна грижа в страната, както и за обществено финансиране на амбулаторните практики по здравни грижи.