БАПЗГ ПРОВЕДЕ ВТОРИ БЕЗПЛАТЕН ИНТЕРАКТИВЕН ВИРТУАЛЕН КУРС ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ НА ТЕМА „ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, НОВОСТИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ВАКСИНОТЕРАПИЯТА“

През уикенда, на 2 и 3 октомври 2021 г., Българската асоциация на специалистите по здравни грижи проведе за втори път интерактивен виртуален безплатен курс за професионалисти по здравни грижи на тема „Основни принципи, новости и перспективи в развитието на ваксинотерапията“. Обучението се провежда в рамките на Национална кампания на БАПЗГ „Ваксините – активният избор за по-здраво бъдеще“, която стартира през месец юни тази година. Курсът е кредитиран по Единната кредитна система на БАПЗГ и всеки курсист, който реши успешно онлайн теста след приключването на курса, ще получи определен брой кредитни точки. В обучението за надграждане на знанията се включиха 42-ма медицински специалисти от цялата страна.

Лектор на курса беше проф. д-р Ирена Манолова от Катедрата по молекулярна биология, имунология и медицинска генетика към Медицинския факултет на Тракийския университет – Стара Загора. Специалистката работи и в Клиничната лаборатория на Болница „Тракия“.

Първата презентация „Ваксините – история за спасението на човечеството“ проследи човешкия опит до откриването на ваксините, създаването на първите ваксини и противоречивите обществени нагласи, с които те са били посрещнати. Проф. Манолова започна презентацията си със слогана: „Никой не трябва да забравя: ваксините са най-ефикасните и надеждни медицински продукти за всички времена за предотвратяване на заболеваемост и смъртност“.  

Лекторът запозна курсистите с понятието за имунитет и видовете имунитет (пасивен – естествен и изкуствен и активен – след инфекция и след ваксинация). Най-ранното определение за имунитет, запазено до наши дни, е дадено от Тукидид в разказите му за Пелопонеската война през 430 г. пр. н.е.

Проф. Манолова представи основните принципи на имунизацията като средство за осигуряването на специфична защита срещу увреждащи патогени чрез индуциране на имунологична памет. Тя изтъкна, че еволюцията на ваксините върви ръка за ръка с еволюцията на болестите.

За първи път в Китай през 1600 г. са използвани изсушени струпеи на една шарка, които са били поставяни в носа (вариолация), за да предизвикат имунен отговор за защита при евентуална среща с опасната болест, при която са умирали 30%  от заразените. Повечето от хората, преминали през такава процедура са развивали имунитет срещу едрата шарка, около 3% от подложените на вариолация индивиди обаче са умирали. Към 1700 г. вариолация се е прилагала в Индия, Османската империя, Африка, а по-късно и в Европа и Америка.

Първата ваксинация в света е осъществена през 1796 г. от английския лекар и учен Едуард Дженър и е насочена срещу т.нар. кравешка шарка. Самият той назовава процесът „ваксинация“ (от лат. Vacca – крава). Две години по-късно той публикува свето откритие, че ваксинацията осигурява имунитет срещу едра шарка.

От уважение към делото на Едуард Дженър, наречен по-късно Бащата на имунологията, големият френски химик и биолог Луи Пастьор въвежда официално в медицинската наука терминът „ваксинация“ за обозначаване на поставянето на различни видове ваксини. Самият той, заедно със своя екип, през 80-те години на XIX век успява да създаде второ поколение ваксини, които са били насочени за създаването на защита срещу пилешка холера, антракс и бяс. Луи Пастьор се счита за един от основоположниците на микробиологията, откривател на принципите на ваксинацията, микробната ферментация и пастьоризацията.

Проф. Манолова отбеляза, че още с появата на първите ваксини са се появили антиваксърските настроения и недоверието към тяхната безвредност и защита.  С течение на времето обаче медицинската наука е доказала огромната полза на ваксините за личното и общественото здраве. Лекторът се спря на делото на д-р Морис Хилеман – водещ американски микробиолог, който заедно със своя екип успява да разработии над 40 ваксини, с което бележи несравним откривателски рекорд. Най-голямо приложение сред създадените ваксини намират ваксините срещу морбили, паротит, варицела, хепатит А и хепатит В, Хемофилус инфлуенце, стрептококова пневмония.

През 30-те на XX век човечеството вече разполага с ваксини срещу дифтерия, тетанус, антракс, холера, чума, коремен тиф и туберкулоза. През 50-те и 60-те години на миналия век започват да се използват лабораторни методи за култивиране и изучаване на вирусите, което води до създаването на ваксини срещу полиомиелит, морбили, паротит и рубеола. В по-ново време разработването на иновативни техники стимулират учените за създаването на ваксини като използват технологията на рекомбинантната ДНК.

Специалистката се спря на преките и косвените ефекти на ваксинацията. Най-важните сред тях са, че имунизацията срещу определено заболяване предотвратява заразяване или при евентуално заразяване болестта протича с по-малка тежест. Освен това много ваксини, повишавайки имунитета, косвено предпазват и от други заболявания.

Проф. Манолова изтъкна, че най-застрашени от инфекциозни заболявания са бебетата и децата до 5-годишна възраст заради неукрепналата им имунна система, поради което в различните страни са въведени имунизационни календари, които регламентират поставянето на задължителни ваксини в различни години от развитието на детето, с акцент върху първите месеци и години след раждането.

Лекторът представи таблици, които показват нагледно намаляването, а в някои случаи и пълното предотвратяване на заболеваемостта, вследствие на ваксинацията. Така например, благодарение на масовата имунизация срещу дифтерия, която стартира в България през 1951 г., е регистрирано изчезване на заболяването през 1995 г.

Проф. Манолова подчерта, че благодарение на масовите ваксинации в световен мащаб е изкоренена изключително опасната болест едра шарка (сертифицирано от комисия от изтъкнати учени през 1979 г. и обявено официално от Световната здравна асамблея на 8 май 1980 г.). Преди този успех всяка година от едра шарка са умирали средно по 5 млн. души по целия свят.

Човечеството е на път да се справи и с ликвидирането на полиомиелита – дивият полиовирус е унищожен на всички континенти, с изключение на Афганистан и Пакистан, в които прилагането на ваксината среща затруднение по религиозни причини.

„Създаването на колективен имунитет е изключително важно, защото ограничава разпространението на заразите и предпазва от заболяване не само ваксинираните, но и рискови групи като пациенти на имуносупресивна терапия, малки деца, хронично болни с противопоказания за имунизация, както и хора, които са скептични към здравните ползи от ваксините“, отбеляза проф. Ирена Манолова. Тя припомни, че съвременните учени смятат, че постигането на минимум 70% колективен имунитет ще ограничи разпространението на COVID-19 и възможностите на вируса да създава нови, по-опасни варианти и щамове.

„Науката сочи, че благодарение на ваксините днес могат да се предотвратяват 28 опасни болести, сред които бяс, тиф, холера, чума, дифтерия, коклюш, туберкулоза, жълта треска, кърлежов енцефалит, полиомиелит, морбили, заушка, антракс, рубеола, хепатит А и хепатит В, Хемофилус инфлуенце тип В, менингококови и пневмококови заболявания и други“, изтъкна проф. Манолова. Тя запозна курсистите с различните видове вируси, начините на тяхното разпространение и възможностите за защита срещу тях.

Втората презентация беше на тема „Принципи на ваксинацията – генериране на имунна памет“. Курсистите се запознаха с механизмите на действие на имунната система и видовете имунен отговор. Лекторът се спря подробно на характеристиките, маркерите и функциите на клетките на придобития имунитет, както и на взаимодействието между вродените и придобитите имунни отговори. Проф. Манолова представи и механизмите на действие при клетъчен и хуморален имунен отговор, както и на предимствата на т.нар. обучен (трениран) имунитет.

По време на третата презентация бяха представени структурата, преките и косвените функции на антителата като защитници срещу антигените. Курсистите бяха запознати и с действието на различните видове имуноглобулини. Беше представена подробна информация и таблици за действието на Т-клетъчната памет, циркулацията на Т-клетките в различни органи и системи, взаимодействието между Т-клетките и В-клетките, и др.  Курсистите бяха запознати с характеристиките на адаптивните имунни отговори.

Четвъртата презентация беше на тема „Ваксини – разработване, изисквания и видове“. Проф. Ирена Манолова обясни три фази и подфазите при разработването на ваксините и се спря подробно на разработването на ваксините срещу SARS-COV-2 (COVID-19). Тя представи предимствата и недостатъците на различните видове ваксини, с акцент върху ваксините срещу коронавируса.

Курсистите се запознаха с общите изисквания за разработването на успешна ваксина, различните техники на действие на различните видове ваксини, техните предимства и недостатъци. Курсистите се запознаха с ролята и действието на адювантите, които се използват за повишаване на имуногенността на ваксините. Бяха представени факторите, влияещи върху ваксинално-индуцираната защита.

Проф. Манолова представи накратко и Имунизационния календар на Република България. По време на дискусията в края на обучението тя успя да отговори на много въпроси, свързани с ваксинацията срещу COVID-19. Относно скептичните нагласи за ваксинация срещу коронавируса у нас специалистката коментира, че това се дължи на неверни твърдения от страна на медицински специалисти за наличието на коронавируса и ефективността на ваксините, както и на закъснялата информационна кампания. С днешна дата обаче над 20 вида ваксини срещу SARS-CoV- 2 с доказан протективен ефект срещу тежко протичане на болестта и смърт се поставят в световен мащаб. От месец декември 2020 г. до 30 септември 2021 в света са поставени 6,27 милиарда дози ваксини като броя на тежките странични ефекти е малък.

Проф. Ирена Манолова е убедена, че безпочвеното отрицание и недоверието към ползата от ваксините може да се преодолее с изготвянето на кратки документални филми, които да представят на какъв принцип действат различите видове ваксини, тяхната безопасност и как създават дълготрайна защита срещу COVID-19.