На 12 май – Международен ден на сестринството и Празник на професионалистите по здравни грижи у нас Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проведе безплатен интерактивен курс на тема „Сестринските грижи – фактор от критично значение за качеството и безопасността при медицинското обслужване“. Обучението е част от инициативите през 2023 г., посветени на 20-годишния юбилей на БАПЗГ.
Лектор на курса беше д-р Асен Пачеджиев, д. м., АГ специалист с дългогодишен опит, който в момента работи в Медицински център „Превиста“ и е преподавател в Нов български университет. Бил е координатор на Българо-швейцарска програма за болнична хигиена, в рамките на която беше въведена специализацията по болнична хигиена за медицински сестри и акушерки.
В безплатно онлайн обучение, което се проведе през платформата GOOGLE Meet, се включиха 125 специалисти по здравни грижи от цялата страна. Преди началото на презентацията поздравление за празника към участниците направи г-жа Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ. Тя изтъкна, че независимо от бурното развитие на технологиите, медицинските сестри ще останат незаменими и ще продължат да бъдат необходими въпреки настъплението на изкуствения интелект, тъй като тяхната работа изисква много знания и умения, емпатия, доверие, състрадание и те са най-близо до пациентите.
Лекторът поздрави професионалистите по здравни грижи с празника и припомни, че той се отбелязва на 12 май – денят, когато е родена Флорънс Найтингейл – основателка на модерното сестринство и радетел за безопасно и качествено медицинско обслужване.
Качеството на медицинското обслужване до голяма степен зависи от достатъчния брой на медицинските сестри в медицинските екипи, изтъкна експертът. Според него голям дисбаланс се е получил при преструктурирането на здравния сектор в началото на 90-те години, когато много медицински сестри са били принудени да напуснат работата си в извънболничната помощ – липса, която се усеща до наши дни. Получила се е обърната пирамида в полза на болничната помощ, която има водещо значение в днешното здравеопазване. В другите страни на ЕС обаче извънболничната помощ има превес, което освен, че пести средства е бариера срещу ненужни хоспитализации.
„БАПЗГ трябва да настоява за възстановяване на баланса с акцент върху подобряването на извънболничната помощ и развитието на самостоятелните амбулаторни практики на специалисти по здравни грижи, което ще се отрази благотворно за постигането на здравна превенция, ранна диагностика и по-добри лечебни резултати“, изтъкна д-р Пачеджиев. Той отбеляза създаването и функционирането на самостоятелни амбулаторни практики и законовото им утвърждаване през 2020 г. в Закона за лечебните заведения като един от важните успехи на БАПЗГ, тъй като дава нови възможности за професионална реализация на медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите и други специалисти по здравни грижи.
Лекторът се спря на някои неблагоприятни инциденти в хода на диагностично-лечебния процес поради липсата на достатъчна обезпеченост на лечебните заведения с медицински сестри. Според него настоящата криза заради недостиг на медицински сестри и акушерки се различава от кризите преди години поради промяна в мисленото и интересите на представителите на младото поколение, които се насочват към по-модерни професии, както и поради огромното натоварване, натрупаната умора на работещите в здравеопазването и прекрачването на „червени линии“ по време на COVID пандемията – фактори, които са довели при някои до професионално прегаряне и решение да напуснат на професията.
Д-р Пачеджиев се спря на зависимостта между степента на професионалната натовареност и удовлетворението от работата. Намаленото съотношение на медицинските сестри към броя на пациентите води по претоварване на медиците и зачестяване на случаите на прегаряне сред тях. Към това се прибавят и някои източници на допълнителен стрес – увеличаване на тежките случаи, които изискват повече и по-специализирани грижи; повишената информираност на пациентите и тяхното желание да участват в лечебния процес и др.
Лекторът се спря на сестринските грижи по време на COVID пандемията, която е породила различни етични и организационни предизвикателства. Той изтъкна зависимостта между степента на професионалната натовареност и безопасността на пациентите с акцент върху вероятността от допускане на грешки – активни и латентни.
Д-р Асен Пачеджиев изтъкна, че е важно да има повече изследвания, направени от медицински сестри, които се базират на тяхната непосредствена практиката и които биха могли да доведат до подобряване на извършваните дейности, на организацията на работа и т.н. Той се спря и на някои стратегии за справяне с проблемите – необходимост от промяна на здравноосигурителния модел, адекватно финансиране, обществен дебат, постигане на структурен баланс, по-добра подготовка на медиците, повишаване на мотивацията, приемане на общи стандарти и алгоритми за извършване на определени дейности и др. Важен въпрос е и остойностяването на сестринския труд с активното участие на БАПЗГ при сключването на Колективния трудов договор. Важно е да се набележат и мерки за привличане и задържане на студенти и специализанти по здравни грижи (например осигуряване на стипендии или преференциални заеми срещу гаранция за работа за определен период от време). Наложително е приемане на стандарти по здравни грижи, в които за залегне съотношението определен брой медицински сестри на определен брой пациенти. Добре е да се приеме и стандартна кариерна пътека за медицинските сестри – клинични стажове, клинично наставничество и т. н. Д-р Пачеджиев акцентира и върху осигуряването на повече програми за специализирани видове здравни грижи – онкологични, гериатрични, детски, психиатрични и др.
Участниците в курса ще получат кредитни точки по Единната кредитна система на БАПЗГ за продължаващо обучение.
Повече подробности за обучението можете да видите в раздел „20 години БАПЗГ“.