По случай Международната седмица на сестринството (5-ти – 12-ти май) Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проведе кръгла маса на тема “Проблемите на здравните грижи в България”. Форумът се състоя на 7 май 2025 г. в зала “Опал” на столичния хотел “Рамада”.
На събитието присъстваха членове на Управителния съвет на БАПЗГ, Националната контролна комисия и Националната комисия по професионална етика на Асоциацията, Националния съвет по качество на БАПЗГ, Националните професионални консултативни съвети към БАПЗГ, председатели и представители от Регионални колегии на БАПЗГ от цялата страна, специалисти по здравни грижи и университетски преподаватели. Сред официалните гости на събитието бяха д-р Надежда Тодоровска – зам.-главен директор на Българския Червен кръст (БЧК) и ръководител на направление „Социално-оперативни дейности“, адв. Пламен Таушанов – председател на УС на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП), г-жа Лиляна Петрова – председател на УС на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), г-н Александър Александров – председател на УС на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ), д-р Андрей Кехайов – президент на Югоизточно-Европейския Медицински Форум (ЮЕМФ), г-жа Евгения Александрова – председател на УС на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), г-жа Мая Илиева – председател на УС на Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС), Веселина Ганчева – председател на Контролния съвет на СБМС и други. Представители на законодателната и изпълнителната власт не уважиха събитието.
Министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов изпрати поздравителен адрес до председателя на УС на БАПЗГ г-жа Диана Георгиева, в който се казва: „Не е тайна , че системата ни изправя пред сериозни изпитания – недостиг на кадри, високо натоварване, неимоверен стрес. Като министър и като човек нямам право да подминавам проблемите – напротив, приемам ги като призив за действие и намиране на работещи решения.
Поздравявам Ви за упоритостта, с която устоявате професията си и мисията си. Убеден съм, че едно съвременно и ефективно здравеопазване поставя в центъра не само пациента, но и онези, които ежедневно се грижат за него.
Министерството на здравеопазването ще продължи да бъде отворено за диалог, за идеи и за конструктивна критика.
Вярвам в здравеопазване, в което решенията се изграждат с активно участие с дискусия, а доверието – с постоянство. “
Председателят на БЧК акад. Христо Григоров и изп. директор на БЧК проф. д-р Красимир Гигов също изпратиха поздравителен адрес. В него се казва: „Убедени сме, че особен интерес сред участниците на форума ще предизвика представянето на новата инициатива на БАПЗГ „Здравен показалец“, която има амбициозната задача да представя ежегодно състоянието на здравните грижи в страната, решенията на проблемите в сектора и актуалния статус на тяхното приложение.
Използваме случая да изразим своето уважение към усилията, които Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи полага за развитието на продължаващото обучение, сертификацията и професионалната квалификация на здравните специалисти у нас.
Вярваме, че споделеният опит, експертизата и откровеният диалог ще допринесат за развитието на общата ни кауза, следвайки общовалидните човешки принципи – доброта и милосърдие.“
„Приемете нашите адмирации за идеята и организацията на форума от мое име и от името на академичния състав на Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“. Подкрепяме напълно инициативата за ангажирането на вниманието и поставянето на фокус ролята и значимостта на професионалистите по здравни грижи“, написа в поздравление към организаторите и участниците във форума проф. Александрина Воденичарова, декан на ФОЗ на Медицински университет – София. В поздравлението се казва още: „Месец май е специален за Вашата организация и традиционно е свързан с честването на чудесни празници. Използвам възможността да поднеса и поздравленията ни, с уважение и признателност, за всеотдайността и професионализма в грижите за поколенията, по случай 5 май – Международния ден на акушерката, и предстоящия празник на 12 май, на който се отбелязва Деня на сестринството.
Скъпи медицински сестри и акушерки, Вашата роля е незаменима в живота на хиляди семейства, благодарим Ви за денонощните усилия, които полагате безрезервно. не забравяйте обаче да се грижите и за себе си. Бъдете здрави, продължавайте да вдъхновявате, да успокоявате и да радвате и сбъдвате.“
Проф. Павлинка Добрилова, директор на Филиал „Проф. д-р Иван Митев“ – Враца на Медицински университет София, също поднесе поздравителен адрес: „На днешната кръгла маса нека дадем гласност на проблемите, да обменим опит, да споделим добри практики и най-важното – да търсим заедно реални и устойчиви решения на предизвикателствата. Висококачествените здравни грижи не могат да съществуват без мотивирани, добре подготвени и уважавани специалисти. Неуморният труд, високата етика и безрезервната отдаденост към здравето на хората са нашата благородна мисия.“
Модератор на кръглата маса беше Татяна Славкова, главен секретар на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Доц. Камелия Богданова, дм, ръководител на Катедра „Здравни грижи“ към ФОЗ на Медицински университет – София представи темата „Проблеми и предизвикателства към здравните грижи в съвременното здравеопазване“. Тя изтъкна незаменимата роля на медицинските сестри в цялостния процес в системата на здравеопазването и огромния недостиг на тези кадри в национален и световен мащаб. Доц. Богданова се позова на Световната здравна организация, според която към 2030 г. в света ще има кадрови дефицит на медицински сестри в размер на 7 милиона. „В България поради кадровия недостиг, медицинските сестри работят на две-три места, преуморяват се, нямат достатъчно време за пациентите, чувстват се стресирани и демотивирани“, изтъкна доц. Богданова. Тя призова за спешни мерки, които ще възвърнат добрия имидж на професията на медицинската сестра – достойно заплащане на труда, финансови стимули и стипендии за младите кадри, повече възможности за продължаващо обучение и кариерно развитие, популяризиране на професията. От презентацията стана ясно, че студентите в специалност „Медицинска сестра“ получават отлична теоретична и практическа подготовка , но когато влязат в системата на здравеопазването се сблъскват с масовото неспазване на автономността на професията и ниското заплащане, което не отговаря на труда, отговорностите и компетенциите им. „Проблемите на медицинските сестри са проблеми на цялото общество, тъй като от тяхното решаване зависи оцеляването на здравната система“, подчерта доц. Богданова.
Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ, представи данни от новия инструмент БАПЗГ „Здравен показалец“, който може да се види в сайта на Асоциацията. Тя за пореден път припомни, че медицинските сестри в болниците са два пъти по-малко от необходимото. „Въпреки че Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи от 10 години насам предлага политики за дългосрочно решение на проблема, те не се приемат от управляващите, а системата е оставена да функционира в условия на нарастващ кадрови дефицит, което се отразява на качеството на здравните грижи, които получават пациентите“, изтъкна Петя Недкова.
Според Здравния показалец на БАПЗГ общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984 и е с 30% по-малък в сравнение с 2015 г. Освен, че намаляват, като абсолютен брой, медицинските сестри са и повече от два пъти по-малко от средното за ЕС на глава от населението: 341 на 100 000 души население са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души население средно за ЕС.
Друг проблем е неравномерното разпределение на медицинските сестри по региони. Най-много са тези кадри в Северен централен и Северозападен региони – съответно 416 и 399 на 100 000 души население. Най-малко медицински сестри има в Южен централен и Североизточен региони – съответно 295 и 298 на 100 000 души население.
През миналата година в лечебните заведения са работили 17 243 медицински сестри, което показва, че те са с 35% по-малко в сравнение с 2015 г. Броят им на 100 000 души население е бил 268 срещу 574 на 100 000 души население средно за ЕС или повече от два пъти по-нисък. В края на миналата година Националната здравноосигурителна каса е имала договор за финансиране на 49 512 легла, необходимият брой медицински сестри за тях според проекта за Медицински стандарт по здравни грижи е 35 366 или два пъти по-голям от реално работещите в болниците. Още по-драматично е положението, ако се изчисли нужният брой медицински сестри на база всички легла в болниците – 55 724 по данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2023 г. Тогава необходимият брой медицински сестри за лечебните заведения е 39 802.
Медицинските сестри не достигат и в извънболничната медицинска помощ, въпреки че през последните години има увеличение на броя им: от 4 284 през 2015 г. те са станали 4 705 през 2024 г. На 100 000 души население обаче у нас се падат 73 медицински сестри в извънлоблинчата помощ срещу 212 медицински сестри средно за ЕС.
Петя Недкова изтъкна високата средна възраст на медицинските сестри в България – 20% от работещите в системата на здравеопазването са в пенсионна възраст срещу едва 4% средно за ЕС. Средната възраст през миналата година на медицинските сестри е била 49 години. Тя се е понижила с една година спрямо 2015 г., но не защото в системата са влезли достатъчно млади кадри, а защото по биологични причини са я напуснали специалисти в напреднала възраст.
От презентацията стана ясно, че през 2015 г. БАПЗГ е издала 863 удостоверения на медицински сестри, които са заминали да работят в чужбина. През 2024 г. издадените удостоверения са 85, но с уговорката, че някои току-що завършили медицински сестри заминават да работят в чужбина с предварителни договори, без да им се налага да искат удостоверение от БАПЗГ.
Петя Недкова изтъкна, че кадровият дефицит води до редица негативни последици: лошо качество на здравните услуги, прекалено натоварване на наличните кадри, неудовлетвореност от работата и демотивация сред медицинските сестри, работа на две и повече места за по-добри доходи, но натрупване на преумора и риск от професионално изпепеляване. Затова са нужни инвестиции в здравните грижи, изтъкна г-жа Недкова и се позова на СЗО, според която възвращаемостта на 1 вложен долар в здравната система е между 2 и 4 долара. Когато пациентите получават адекватно лечение и здравни грижи, те се връщат на работните си места и допринасят активно за развитието на икономиката.
Петя Недкова отново изтъкна мерките и нормативните промени, които предлага БАПЗГ за подобряване на здравните грижи в България: приемане на Медицински стандарт по здравни грижи; реализиране на правото и възможността БАПЗГ да стане договорен партньор на НЗОК, осигуряване на финансиране от НЗОК на амбулаторните практики за здравни грижи в извънболничната помощ за всички групи пациенти, прецизиране на алгоритмите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ, остойностяване на дейностите по здравни грижи и на труда на специалистите по здравни грижи. Също така залагане на изисквания за минимален брой медицински сестри в болниците за сключване на договор с НЗОК и въвеждане на автономно управление по здравни грижи в болниците.
Розалинка Спасова,зам.-директор по административните дейности на МБАЛ ”Д-р Ив. Селимински“ – Сливен и заместник-председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ представи добри практики за привличането и задържането на персонала в областната болница в Сливен. От презентацията ѝ стана ясно че в лечебното работят 158 лекари и 342-ма професионалисти по здравни грижи, т. съотношението е 1 към 2,16. Тя обърна внимание на застаряването на персонала поради факта, че млади специалисти се привличат трудно. В момента в болницата има 60 незаети места за лекари и 38 незаети места за професионалисти по здравни грижи. Една от мерките за задържането на медицинския персонал от страна на ръководството на болницата е увеличаването на заплатите с 60% през последните 5 години.
Г-жа Спасова представи и резултатите от анкета сред работещи, студенти и специализанти, които по някакъв начин са свързани с лечебното заведение. 69% от работещите са удовлетворени от работата си, но 81% не са доволни от трудовите си възнаграждения. Преобладаващата част от специализантите (76%) са доволни от ръководителите по практическите упражнения в болницата. 74% от тях са заявили, че интересът им към избраната от тях специалност се е повишил по време на практическия стаж в МБАЛ ”Д-р Иван Селимински“ – Сливен, 18% са запазили същия интерес, а при 8% интересът към специалността е спаднал.
Розалинка Спасова сподели, че ръководството на болницата се опитва да намира различни финансови стимули за работещите специалисти по здравни грижи- тези в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ получават всеки месец към заплатата си по 50 лева, а магистрите – по 100 лева. За всяка специалност се изплащат допълнителни 50 лева. Допълнителни финансови стимули получават и специалистите по здравни грижи със сертификати, които издава на всеки 5 години БАПЗГ и които гарантират преминаване на специалиста в по-високо квалификационно ниво. За Първи сертификат болницата дава по 30 лева месечно, а за следващи сертификати – по 50 лева. Специализантите получават и финансови средства в размер на 70% от цената на квартирата, ако живеят под наем. От тази година болницата е отпуснала и годишни стипендии за студенти в размер на 400 лева. Допълнителните ваучери за храна пък варират между 100 и 250 лева.
В последвалата дискусия по поставените проблеми се включиха експерти, представители на пациентски и неправителствени организации, синдикалисти и университетски преподаватели.
Председателят на УС на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов изтъкна, че медицинските сестри са натоварени с много несвойствени дейности като например представянето на пациента на лист за информирано съгласие, което е в правомощията на лекаря. Той призова сестрите да не се съгласяват да извършват дейности, които не са в техните компетенции, защото по този начин стават уязвими. Г-н Таушанов изтъкна, че е крайно време амбулаторните практики по здравни грижи да получат финансиране от НЗОК. Той изрази скептицизъм относно приемането на Стандарт по здравни грижи от Министерството на здравеопазването, тъй като през 2018 г. МЗ е отменило 10 медицински стандарта и те все още не са променени и възстановени – сред тях са Медицинския стандарт по Съдебна медицина, Медицинския стандарт по Анестезиология и реанимация и др.
Д-р Надежда Тодоровска – зам.-главен директор на Българския Червен кръст (БЧК) и ръководител на направление „Социално-оперативни дейности“ представи накратко Програмата „Домашни грижи”, която е стартирала през 2003 г. със създаването на центрове „Домашни грижи” първо в София, а по-късно и в Северозападна България (Враца, Белоградчик, Монтана и др.). Програмата има за цел да бъдат предоставяни интегрирани здравно-социални грижи в дома от квалифицирани медицински сестри и домашни помощници на уязвими възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания над 65-годишна възраст. Програмата се осъществява от 2012 г. в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и финансова подкрепа от Швейцария и Норвегия. Засега дейностите се извършват само с финансиране по проекти, но д-р Тодоровска изрази надежда, че това би трябвало да се случва със стабилно институционално финансиране. Позовавайки се на добрите резултати от работата на медицинските сестри в програмата „Домашни грижи“, тя изрази абсолютна подкрепа за амбулаториите по здравни грижи в извънболничната помощ и правото на медицинските сестри да работят самостоятелно. „Самостоятелните сестрински практики са доказали своята обществена полза в Швейцария, Австрия, Великобритания, САЩ , Израел и други страни“, изтъкна д-р Тодоровска. Тя добави, че и у нас медицинските сестри в извънболничната помощ работят по лекарско назначение – от специалист в болничната или извънболничната помощ, или от общопрактикуващ лекар.
Президентът на Югоизточно-Европейския Медицински Форум д-р Андрей Кехайов не скри разочарованието си от липсата на представители на институциите – Министерството на здравеопазването и Народното събрание. Той припомни, че още през 2007 г. БАПЗГ и Българският лекарски съюз, който тогава е оглавяван от него, са поставили въпроса с кадровия дефицит сред медиците и необходимостта от повишаване на трудовите възнаграждения, за да се привличат млади хора към медицинските професии. Проф. Кехайов увери, че откритият дебат на кръглата маса на БАПЗГ ще продължи на предстоящия форум на ЮЕМФ, който ще се проведе от 3 до 7 септември тази година в Бургас.
Проф. Станка Маркова, главен редактор на списание „Здравни грижи“ и почетен председател на БАПЗГ, също изказа разочарованието си от липсата на представители на институциите и припомни активностите на БАПЗГ през годините за подобряване на здравните грижи у нас – протести, отворени писма, позиции, становища и др. Тя изтъкна, че са нужни повече средства за труда на медицинските специалисти и даде за пример Канада, където освен здравните осигуровки, държавата заделя 5% от ДДС за здравеопазването. Според проф. Маркова здравният министър не трябва да се съобразява с партийна политика, а с изготвена програма, чието изпълнение да следва с определени срокове.
„Отдавна сме ударили дъното и се въртим в омагьосан кръг от години“, заяви председателят на УС на Синдиката на българските медицински специалисти Мая Илиева. Тя посочи порочната практика старши и главни медицински сестри да разписват работни графици с извънреден труд над позволения лимит от трудовото право. „Ако спрем да работим дори само един ден, ще ни чуят “, каза Мая Илиева и допълни, че според нея без протести гласът на медицинските специалисти няма да бъде чут от отговорните институции. Затова СБМС организира Национален протест на медицинските специалисти, който ще се проведе пред Министерството на здравеопазването на 12 май – Световния ден на сестринството, от 12:00 часа. На протеста ще бъдат поставени въпросите за необходимостта от спешни мерки за преодоляване на кадровия дефицит, достойни възнаграждения, ангажираност на институциите и политиците с проблемите на медицинските специалисти.
Проф. Гергана Петрова от Катедра „Сестрински грижи“ при ФОЗ на Медицински университет – Пловдив постави въпроса за това, че ръководители на лечебни звена и болници наемат студенти да работят като медицински сестри, без те да имат нито необходимите знания и опит , нито образователен ценз. Абсурдът стига до там, че студенти от трети курс стават наставници в болницата на студенти от първи и втори курс.
Амбулаториите по здравни грижи в извънболничната помощ трябва да се финансират от НЗОК, изтъкна проф. Макрета Драганова, зам.-декан на Факултета по здравни грижи и ръководител на Катедра „Управление на здравните грижи, медицинска етика и информационни технологии“ към Медицински университет – Плевен. Според нея не би трябвало медицинските сестри да работят на две и три места, защото се уморяват и това се отразява зле на качеството на полаганите от тях здравни грижи. Тя даде за пример Полша, където медицинските сестри имат право да работят само на едно място по един трудов договор. Според нея тази практика е добре да се приложи и у нас. Остава обаче да виси въпросът кой ще се грижи за пациентите, приети в отделения с огромен брой незаети места за медицински сестри, и ще се стигне ли до закриване на лечебни структури и болници заради дефицита на кадри.
Поздравителен адрес от МЗ вижте ТУК
Поздравителен адрес от БЧК вижте ТУК
Поздравителен адрес от ФОЗ на МУ-София вижте ТУК
Поздравителен адрес от Филиал Враца на МУ-София вижте ТУК
