„Здравеопазването ни е изправено пред ежедневни предизвикателства, а липсата на работещи решения ни изправя пред задълбочаваща се кадрова криза. Статистическите данни сочат критични нива на недостиг на здравни кадри в градове и села! Десетилетия наред професиите, които представляваме, търпят последствията от недалновидна политика в сектора и липса на задълбочен и последователен диалог със съсловните ни организации. Последствията се търпят и от българските пациенти, заради което недоволството им често се изразява в агресивни действия срещу нас. Прекалено дълго продължава периодът без ясна стратегия за професиите ни, като това обхваща не само недостойното заплащане и условия на труд, но се допуска и разрушаване на професионалния ни авторитет. Недоволството от ситуацията се усеща в гилдиите ни, като това води не само до напускане на опитни и дългогодишни кадри, но и до трайно намаляване на желаещи да се обучават и работят професиите ни.“ За това алармираха председателите на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) и Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) в Отворено писмо, изпратено до председателя на 51-ото Народно събрание доц. Наталия Киселова, президента на Република България г-н Румен Радев и министър-председателя на Република България г-н Димитър Главчев.
В документа се поставят основните проблеми, с които се сблъскват трите съсловни организации: липсва конструктивен диалог между съсловията и институции; вземат се важни нормативни решения, без да се търси позицията и експертизата на съсловията; липсва ясна и работеща формула за осмисляне на следдипломното обучение; липсва комплексен подход за решаване на кадровата криза; налице е тревожна тенденция за липса на здравна и фармацевтична грижа в малки, отдалечени и трудно достъпни селища; съществува законодателен вакуум, свързан с ролята на специалистите по здравни грижи, помощник-фармацевтите, лекарските асистенти и фелдшерите.
„Убедени сме, че най-ценното в здравеопазването са кадрите и сме твърдо решени в защита на професиите ни, както и в интерес на нашите пациенти, заедно да търсим път към положително и трайно решаване на кризата“, се казва още в отвореното писмо. Трите съсловни организации настояват за обща среща с институциите, към които е адресирано писмото: „Обръщаме се към Вас с искане да проведем обща среща, на която да Ви представим конкретните проблеми на професиите ни, възможните решения и предложения за законодателни промени, съобразени с професионалния ни опит и добрите европейски практики за адекватното интегриране на професиите ни в здравеопазването.“ Те представиха документа и своите искания пред медиите днес, 14 януари 2025 г. Пресконференцията в БТА мина под мотото „Заедно в името на пациентите“.
Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева изтъкна, че Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи съществува от 20 години и е натрупала сериозен опит в защитата на интересите на своите членове (медицински сестри, акушерки, рентгенови лаборанти, медицински лаборанти и рехабилитатори). „Наши представители участват в работни групи към Министерството на здравеопазването, даваме становища за Комисията по здравеопазване към Народното събрание. През годините непрекъснато алармираме с протестни писма и становища за недостига на професионалисти по здравни грижи на базата на данните в Националния електронен професионален регистър, който поддържа Асоциацията“, допълни тя. От 55 000 медицински сестри през 1993 г. днес те наброяват 22 820 медицински сестри, една трета от които са в пенсионна възраст. Милка Василева допълни, че има недостиг и на акушерки, рехабилитатори и други медицински специалисти. Здравната система засега функционира благодарение на медицинските сестри, които работят на две-три и повече места. Преумората обаче често се отразява зле на качеството на тяхната работа и крие сериозен риск за професионално прегаряне. Осъзнавайки тази перспектива много наскоро дипломирани студенти от направление „Здравни грижи“ не практикуват професията си или заминават на работа в чужбина, където получават достойно заплащане и обществено признание за отговорната си работа.
Председателят на БАПЗГ сподели, че все още не са приети стандарти по здравни грижи, които би трябвало да дадат общи правила за работа и да определят минималния брой на отделните видове специалисти според вида на лечебната структура, броя на пациентите и тежестта на тяхното състояние. Тя уточни, че БАПЗГ заедно с болнични заведения, организира обучения за санитари, които да получават компетенции за болногледачи и здравни асистенти с цел да поемат част от работата на медицинските сестри, а те от своя страна да извършват по-високо специализирани дейности. Това също е едно от решенията на кадровата криза, смята Милка Василева. Тя допълни, че БАПЗГ настоява ръководителите по здравни грижи (главни медицински сестри и старши медицински сестри) да имат реални правомощия, които да бъдат унифицирани за всички лечебни заведения, а не да се съобразяват с наложени от съответния работодател правила.
Милка Василева припомни, че в началото на август 2024 г. Народното събрание прие решение в срок от два месеца министърът на здравеопазването да изготви и предложи на НС Стратегия за увеличаване на броя на правоспособните медицински сестри и акушерки за периода до 2030 г. с минимум 30%, която все още не е представена за обществено обсъждане. Относно заплащането на труда председателят на БАПЗГ изтъкна, че стартовата заплата в размер на 1 500 лева, залегнала във все още действащия Колективен трудов договор (КТД), не е достатъчна. При това КТД не е задължителен и много работодатели отказват да го прилагат, особено тези на лечебни заведения в по-малки градове. Тя подчерта, че трите съсловни организации са обединили усилията си, защото държат на екипността и настояват за приемането на унифицирани стандарти и правила за специалистите, които представляват. Медиите да представят и положителните примери в здравеопазването, а не само негативните, призова Милка Василева.
Председателят на УС на БСЛАФ Александър Александров каза, че Българският съюз на лекарските асистенти и фармацевти, който оглавява, съществува от 1 май 2024 г. и си е поставил за цел да защитава интересите на своите членове. Той уточни, че лекарски асистенти у нас се обучават в шест университета и че тези специалисти са наследници на фелдшерите, които съществуват у нас от 145 години. Александров каза, че към момента в България работят около 2 000 лекарски асистенти и фелдшери, но за съжаление не се използва пълният им професионален капацитет. Освен в Спешната и неотложната помощ, те биха могли да бъдат много полезни в детското и училищното здравеопазване, и други направления. В същото време лекарските асистенти не трябва да работят на места за медицински сестри, защото това са две различни професии с различни професионални компетенции. Друг негатив е, че лекарските асистенти все още не са включени в Колективния трудов договор. Според Александър Александров институциите пренебрегват съсловните организации и искат тяхната експертиза едва когато даден нормативен акт вече е готов и предстои да бъде приет. Той изтъкна, че би трябвало съсловните организации да участват от самото начало на изготвянето на законите и нормативните актове, които касаят интересите на техните членове. Едва тогава може да се получи работеща законова база, която ще защитава интересите и на медицинските специалисти, и на пациентите.
Председателят на УС на БАПФ Лиляна Петрова припомни, че Българската асоциация на помощник-фармацевтите съществува от 6 юни 2019 г. и обединява 4 000 помощник-фармацевти, които са отлично подготвени, за да бъдат полезни за обществото, но техните знания и правомощия у нас са принизени, което води до ограничаване на тяхната реализация и рушене на професионалния им авторитет. „Две години ни отне помощник-фармацевтите да бъдат включени в КТД“, изтъкна Петрова. Тя подчерта , че законодателството по отношение на тези специалисти е остаряло и е време да догоним останалите европейски страни. „Добрата подготовка на тези кадри, тяхното следдипломно обучение и адекватното заплащане на труда им ще доведе до по-добро качество на здравеопазването и по-добри здравни показатели за нацията. Политическата криза не бива да бъде оправдание и наболелите проблеми да останат нерешени. За системата на здравеопазването най-важни са кадрите и няма време за отлагане на мерките“, изтъкна още Лиляна Петрова.
Отвореното писмо на БАПЗГ, БАПФ и БСЛАФ можете да видите ТУК