ЛИПСАТА НА УСТОЙЧИВО ФИНАНСИРАНЕ ПРЕЗ 2025 Г. И НАПРЕДЪК ЧРЕЗ ДИАЛОГ С ИНСТИТУЦИИТЕ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ НИ ПРОБЛЕМИ, КАЗВА АНЕЛИЯ АТАНАСОВА
Обещахме да ви запознаем с ръководствата и дейността на Националните професионални консултативни съвети на БАПЗГ. Днес на фокус са медицинските специалисти, които работят в амбулатории за здравни грижи.
Анелия Атанасова е председател на Националния професионален консултативен съвет (НПКС) на медицинските специалисти, които работят в амбулаториите за здравни грижи, към БАПЗГ. Тя е и председател на Националното сдружение на амбулаториите за здравни грижи в България. Основател е на първата амбулаторна практика за здравни грижи в страната.
Какви са проблемите на специалистите в амбулаториите за здравни грижи, има ли решение за тях и докъде е стигнала работата по набелязаните цели – ето какво сподели Анелия Атанасова.
- Г-жо Атанасова, кои са най-наболелите проблеми в гилдията?
- Липсата на устойчиво финансиране през 2025 г. и напредък чрез диалог с институциите. Един от най-сериозните проблеми, пред които е изправен секторът на амбулаторните здравни грижи през 2025 г., е липсата на адекватно финансиране. Въпреки, че ролята на тези структури е ключова за обхвата, превенцията и лечението в общността, в рамките на бюджетната рамка за настоящата година не бяха предвидени допълнителни средства за развитие на дейността в този сегмент.
- По кои от проблемите работите в НПКС?
- В момента подготвяме конкретни предложения за актуализация на нормативната база и въвеждане на нов, прозрачен механизъм за ценообразуване на услугата „Домашен медицински патронаж“. Целта е да се създаде устойчив модел, който реално отразява разходите по предоставянето на грижите, включително труд, транспорт, медицински консумативи и административни дейности.
Очакваме обаче процесът да бъде предизвикателен, особено в контекста на очакваното присъединяване на България към еврозоната, което неизбежно ще повдигне въпроси за цени, индексации и риска от спекулации в сивия сектор.
Наша отговорност като професионална общност е да предложим обективно, обосновано и прозрачно ценообразуване, което да бъде разграничаващ фактор спрямо нерегламентираните практики. Държавата трябва да ни подкрепи чрез ясни регулации, контрол и защита на легитимните доставчици на услуга – защото в противен случай съществува реален риск за компрометиране на качеството и доверието в сектора. Домашният патронаж е не просто услуга, а социално значим механизъм. През 2024 г. около 25 000 души са получили медицинска помощ в нашите кабинети. С всяка изминала година отбелязваме ръст на пациентите, които ползват амбулаторни здравни грижи в извънболничната помощ.
- Какво можем да очакваме като решения през следващите месеци?
- В качеството ми на председател на организацията, представляваща амбулаторните практики за здравни грижи, през последните месеци бяха проведени поредица от работни срещи с ръководството на НЗОК, Българския лекарски съюз, БАПЗГ и министъра на здравеопазването, на които бяха обсъдени конкретни предложения за подобряване на нормативната рамка и финансовата рамка. Част от тях вече се реализират.
С удовлетворение мога да съобщя, че едно от основните предложения, което внесохме – а именно възможността общопрактикуващите лекари да сключват договорни отношения с практики за здравни грижи, вече е обнародвано в „Държавен вестник“ и е включено като анекс към Националния рамков договор (НРД). Това е важна стъпка към по-добра координация между лекарите и специалистите по здравни грижи, с цел да се осигури по-ефективна и навременна грижа за пациентите – особено в контекста на хроничните заболявания, домашните посещения и наблюдението на уязвими групи.
Предстоят още усилия и диалог за устойчиво развитие на сектора, но вече виждаме конкретни резултати от активната работа.
- Какви са очакванията Ви от здравните власти?
- Очакванията ни от здравните власти са напълно конкретни и реалистични. Най-вече искаме ясна държавна визия за развитието на амбулаторната помощ в здравните грижи, защото извънболничният сектор е гръбнакът на всяка устойчива здравна система. По-конкретно очакваме:
- Пакет от услуги и манипулации, не само за бебета до 6 месеца, както е в момента по Наредба №9 на МЗ.
- Реформа в модела на заплащане – нуждаем се от гъвкави и прозрачни механизми, които насърчават съвместната работа между лекари и нашите кабинети
- Стимули за работа в малки населени места и слабо обезпечени региони – чрез финансови бонуси, облекчени условия и насочване на ресурси.
- Модернизация и цифровизация на сектора, но без излишна бюрокрация – дигитализацията трябва да помага, а не да натоварва.
- Равнопоставеност и диалог с професионалните организации – ние, хората на терен, познаваме системата отвътре и сме готови да съдействаме с решения. Нашата роля не е само да посочим проблемите, а и да предложим работещи решения – и очакваме институциите да отговорят със същия професионализъм.
- Ако това не се случи, какви ще бъдат последствията за колегите Ви и за пациентите?
- Ако липсва целенасочена държавна подкрепа и финансиране за амбулаторните практики за здравни грижи, последствията ще бъдат сериозни – както за управителите на лечебните заведения, така и за пациентите. Управителите и собствениците ще бъдат принудени да финансират дейността си почти изцяло със собствени средства или чрез платени услуги, което прави моделът икономически неустойчив в дългосрочен план. Малките практики, особено в отдалечени и социално слаби райони, няма да могат да покриват разходите си и ще бъдат изправени пред риск от закриване.
Ако се стигне дотам, че да останем изцяло в частния сектор, това ще означава, че достъпът до здравни грижи ще зависи от възможностите на пациента да плаща. А това би ударило най-силно възрастните хора, хронично болните, хората в малките населени места и социално уязвимите групи. Вместо система, основана на достъпност и солидарност, ще се озовем в модел на „здравни неравенства“, където качествената грижа ще бъде привилегия само за част от населението. Това противоречи на принципите на общественото здраве.
Ние вярваме, че здравната помощ трябва да е близо до пациента – и социално, и географски. Без стабилна подкрепа от държавата този принцип е поставен под заплаха.