СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗДРАВНИТЕ ГРИЖИ В

Р БЪЛГАРИЯ 2013 – 2020 г.

 

Ситуационен анализ на системата от здравни грижи

 

Въведение

Двадесет и първи век e век на здравните грижи. Този факт се обуславя предимно от бързото развитие на диагностичните, терапевтичните и фармацевтични медицински технологии, които, от една страна допринасят за справянето с нелечими досега заболявания и състояния, но от друга, ги „натрупват” като хронични заболявания, водещи често до инвалидизация. Увеличението на заболяванията, свързани с начина на живот и поведението, нарушаването на традицията младите да се грижат за родителите си /поради миграция и други причини/, водят до увеличаване на самотните стари хора.

 

 

Състояние и потребност от здравни грижи

 

Потребността от медицински сестри в целия свят нараства, но в България ситуацията е кризистна. Дори, ако се борави с остарялото схващане, че потребността от медицински сестри трябва да се определя като съотношение спрямо броя на лекарите, при минимум съотношение 2 сестри на един лекар в ЕС, в България съотношението е 29 769 сестри на 27 423 лекари.

Новата философия, приета на Световния конгрес на Международния Сестрински Съвет в Тайпе (2005г.) е, че медицинската сестра не обгрижва лекаря, а болния и здравия човек и е приета норма – ЕДНА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА СЕ ГРИЖИ ЗА ЧЕТИРИМА БОЛНИ. ВСЕКИ СЛЕДВАЩ БОЛЕН ЗА ОБГРИЖВАНЕ УВЕЛИЧАВА ВЕРОЯТНОСТТА ЗА ВЛОШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ ЗДРАВНИ ГРИЖИ.

Необходимостта от достатъчно медицински сестри произтича от определението за сестринството (nursing=обгрижване): „ медицинските сестри осигуряват потребностите на човека от здравни грижи, когато той не може да ги удовлетворява сам, (поради болест, инвалидност, възраст и други), или не знае как (поради липса или ниска здравна култура и образованост), или не трябва да ги извършва сам (при състояния и заболявания, налагащи абсолютно щадящ режим)”.

Това определение включва грижата, полагана за човека от медицинската сестра, акушерката и другите специалисти по здравни грижи от зачеването до смъртта му.

Според здравната стратегия на ЕС „Заедно за здраве – стратегически подход на ЕС”, специалистите по здравни грижи имат изключителна роля за правилното функциониране на цялата здравеопазна система.

Проучвания на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации и Световната здравна организация сочат, че от броя и квалификацията на сестрите и акушерките в болниците ЗАВИСИ броят на усложненията, продължителността на лечението и смъртността в болниците.

 

 

 

Място и роля на здравните грижи в системата на здравеопазване

 

У нас няма много проучвания за потребността от медицински сестри, нито за другите специалисти по здравни грижи в болничната и извънболнична здравна помощ.

По най-груби пресмятания, у нас са необходими не по-малко от 60 000 сестри, базирайки се на данните за болестността, инвалидността, възрастовата структура на населението, необходимите промотивни грижи, грижите за децата в риск, грижите за децата в детските ясли, в училищата и т.н.

Разкриването на здравни центрове в общините, в които работят специалисти по здравни грижи ще доведе до ранно откриване на заболяванията, ще създаде възможности за наблюдение, профилактика и промоция на социално значими заболявания.

В лечебните заведения у нас все още не е регламентирано въвеждането на сестринската документация, сестринската диагноза, протокол /стандарт/ за здравни грижи и др.

Поради недостиг на медицински сестри, в практиката се изпълняват предимно медицинските назначения на лекаря /манипулации, лекарствена терапия, планиране и провеждане на изследвания/, а хигиенните грижи, комуникацията с болния и другите основни сестрински грижи са сведени до минимум или се изпълняват непрофесионално от близките на пациента.

Сестринството у нас се отдалечи от предмета си на дейност и от тук и от пациента!

Увеличената медицинска документация на лекаря превърна медицинската сестра в негова секретарка. Липсата на грижи за пациента стана много осезаема и влошава здравните показатели на нацията!

Възнаграждението на специалисти по здравни грижи в страната е обидно ниско за отговорността на тези професии и не е обвързано с количеството и качеството на дейността им. Има сериозни диспропорции в заплащането и доходите на лекарския труд и труда на специалистите по здравни грижи.

При изработване на Националния рамков договор (НРД) не се взема предвид мнението на специалистите по здравни грижи, които са неразделна част от системата на здравеопазване. Дейностите по здравни грижи не са описани в алгоритмите на клиничните пътеки, медицинските стандарти и дейностите при ОПЛ. Като се има предвид, че клиничните пътеки за болничната помощ са инструмент за качество и механизъм за заплащане на дейността, то е ясно, че трудът на специалистите  по здравни грижи остава неописан, неостойностен, незабелязан.

Дейностите по здравни грижи са изключително важна част от лечението, рехабилитацията, профилактиката и промоцията на здраве. Тяхната нормативна регламентация е от съществено значение за прилагане на качествената грижа.

По отношение на здравните грижи съществува сериозен дефицит на професионален здравен мениджмънт в системата. В структурите на изпълнителната власт не участват ръководители по здравни грижи. Ръководството и управленските решения за здравните грижи се вземат от лекари или друг персонал, който не познава спецификата на дейностите в областта на грижите.

Населението има все по-голяма нужда от здравни грижи, а работещите в сектора - на по-справедливо и по-високо възнаграждение. Получава се дисбаланс в системата, който се поддържа от липсата на ефективен мениджмънт и липса на законодателни промени.

В резултат на всичко казано по-горе - пациентите са неудовлетворени от здравната ни система, работещите в сферата на здравеопазването също.

 

Според определение на СЗО

„Общественото здравеопазване е наука и практика за предотвратяване на болестите, удължаване на живота и укрепване на здравето чрез организираните усилия на цялото общество”. В системата на общественото здраве медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите, медицинските фелдшери, лаборантите - медицински и рентгенови са важен и ценен ресурс, който е крайно време да бъде обективно оценен, за да се подобри общественото здраве и да се намалят икономическите показатели и разходи за здравеопазване. Затова ние поставяме пред съсловието следните дългосрочни цели:

 

I. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

 

1. Преустановяване на задълбочаващите се негативни тенденции в демографската ситуация и здравното състояние на населението в Република България и включване на специалистите по здравни грижи в общата отговорност на държавата за превантивните дейности в сферата на общественото здраве. Това ще издигане престижа на специалистите по здравни грижи, и ще подобри ефективното им участие като квалифицирани кадри в системата на здравеопазване.

2. Подобряване на общественото здраве чрез създаване на адекватна нормативна база за оказване на качествени здравни грижи за населението на страната.

3. Постигане по-добро здраве и бъдеще на нацията чрез превантивни и профилактични грижи за майките и децата както и за всички обществени групи, които имат повишена необходимост от професионална помощ и грижи

4. Осигуряване на по-добра национална здравна сигурност чрез участие на БАПЗГ в националната здравна политика.

 

 

II. ЗАДАЧИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

 

1. Участие на БАПЗГ във формулиране на нови стратегически решения с реалистично определени приоритети според ситуацията, в която се намира общественото здраве в България. 

2. Подобряване на комуникацията с изпълнителната и законодателната власт и участие на БАПЗГ и специалисти по здравни грижи в управлението на здравните грижи на национално и регионално ниво.

3. Подобряване на системата на здравеопазване чрез създаване на структури за оказване на здравни грижи /”Сестрински домове”, „Центрове  за здравни грижи”, Амбулатории за здравни грижи и др./, които ефективно да взаимодействат с различните нива на здравната система и социалните грижи.

4. Участие в създаването на ново обществено и индивидуално отношение към здравето и здравните проблеми на нацията като право и отговорност на всеки човек, чрез допълване на нормативната база, контрол върху качеството и гарантиран достъп до здравни грижи и социална справедливост.

 

 

III. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

 

1. Повишена удовлетвореност на населението и медицинските специалисти от функционирането на системата на здравеопазване

2. Осигуряване на качествена и достъпна здравна грижа при ясни правила, гарантиращи правата на пациентите и социална справедливост на здравните грижи и услуги

3. Намаляване на заболеваемостта и смъртността сред активното население, по-високо ниво на здравна култура, в резултат на качествени промотивни грижи и обучение за здравословен начин на живот.

4. Постигане на по-добро психично здраве на нацията чрез психологическа подкрепа и превенция на стреса

5. Намалени разходи за здравеопазване чрез използването на знанията и опита на  специалистите по здравни грижи, компетентни по въпросите на детското здраве и социално значимите заболявания, за провеждане на  профилактични мероприятия и скрининги.

6. Осигуряване на здравни грижи в дома на пациента за бременни и родилки, стари хора, инвалиди, на хора с психични и онкологични заболявания от правоспособни медицински специалисти по здравни грижи.

 

 

IV. ДЕЙСТВИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

 

1. Качество и контрол на здравните грижи

 

1.1. Качество

Предоставянето на качествена медицинска помощ на населението е една от основните цели в управлението на здравеопазната система.

За гарантиране на качеството са въведени редица инструменти – медицински стандарти, клинични пътеки, акредитация и други. За съжаление в малко от тях се споменава за здравни грижи - няма приети национални стандарти за здравни грижи, няма минимални стандарти за съотношение на специалисти по здравни грижи към обгрижвани пациенти. Извършените акредитации на ЛЗ отчитат намален брой на специалисти по здравни грижи, но ЛЗ получават отлични оценки.

 

1.2. Контрол на качеството

Въпреки създадената Агенция за медицински одит и зачестилите проверки, няма становище на МЗ за системните организационни грешки, част от които са и пренебрежителното отношение и недооценяване ролята на здравните грижи. Проблемите се задълбочават, не се използва пълноценно потенциала на добре обучените и квалифицирани специалисти по здравни грижи, което води до ниска ефективност на здравеопазването.

 

Необходимите действия са:

  1. Приемане на национални стандарти по здравни грижи.
  2. Приемане и утвърждаване от министъра на здравеопазването на правила за добра здравна грижа и контрол по спазването им.
  3. Въвеждане на задължително минимално съотношение на специалисти по здравни грижи спрямо броя и тежестта на пациентите.
  4. Промяна в наредбата за акредитация - анализ и преоценка на действащата система за акредитация, изготвяне и внедряване на нови критерии и показатели, отчитащи дейностите по здравни грижи.
  5. Промени в нормативната уредба, свързани с извършване на акредитация или друга оценка на качеството, като тази оценка се обвърже с финансирането на дейността на ЛЗ. Т.е.  за по-високо качество да се получи по-голямо финансиране и съответно заплащане на персонала.,.
  6. Изграждане на национално приета система за контрол на качеството на здравните грижи, чрез която да се осъществява:

-          външен контрол - от специализираните държавни институции с участие на подготвени специалисти по здравни грижи;

-          административен контрол - чрез разписани национално утвърдени правила.

  1. Законодателно регламентиране на отговорностите на БАПЗГ за гарантиране качеството на здравните грижи – провеждане, регистриране и контрол на продължаващото обучение и сертификацията.

 

2. Развитие на човешките ресурси – планиране, подбор, квалификация и управление

 

2.1 Планиране

Основен и болезнен проблем на здравеопазната система в страната е броят на медицинските сестри и акушерки. Броят им е намалял почти наполовина за последните 5 години. През 2007 г. осигуреността с тези специалисти у нас е 2 пъти по-ниска от средната за ЕС осигуреност- 42,2 ‰ при 85‰ в ЕС. Съотношението лекари/медицински сестри през 2011 г. у нас е 1:0.92, докато в страните от ЕС е 1:2,26. Необходимостта от специалисти по здравни грижи в т. ч и от регулираните професии „медицинска сестра” и „ акушерка” се определя на пазарен принцип, който става и водещ в търсенето на тези професии. Най-голям интерес и наплив на кандидат - студенти има за специалности като „Зъботехник”,”Рехабилитатор”,”Помощник-фармацевт” и ”Лаборант”. Това са професии с добра възможност за реализация и приемливи доходи. В същото време намаляват кандидатите за специалностите «Медицинска сестра» и «Здравен инспектор». Интересът към конкретна професия се определя най-вече от възможностите за реализация и достойно заплащане. Преди 15 години в страната ни имаше 15 медицински колежа, в които се обучаваха тези специалисти, сега колежите са само 8 /от които два са филиали/  и въпреки това, през изминалите 5 години някои от тях трудно намираха кандидати и оставаха с незаети студентски места.

Понастоящем интересът се засилва, но предимно от лица, желаещи да практикуват след това в чужбина с по-добро заплащане. Приемът и обучението на студенти в специалностите „Медицинска сестра” и” Акушерка” се осъществява във висши училища и продължава 4 години с хорариум минимум 4600 часа /според изискванията на европейската директива 2005/36/EO/. Това сериозно обучение, което представлява значителна инвестиция в бъдещето на студентите като време и знания впоследствие не се възвръща! Студентските такси са около два пъти по-високи от месечната работна заплата на медицинска сестра в практиката. Едногодишният стаж на тези кадри в края на обучението /време, през което те работят сами и извършват всички сестрински дейности/ не им се заплаща. Обучението приключва с четири сериозни държавни изпита и с бакалавърска образователна степен, а автономността и заплащането след това за труда е абсолютно неадекватно на компетентностите и отговорностите, които имат медицинските сестри и акушерки. Приемът на студенти в тези специалности е около 400 души за учебна година в страната и зависи от териториалните възможности и акредитационните оценки на висшите училища. Този прием не може дори да компенсира броя на специалистите, напускащи системата поради пенсиониране което е предпоставка в лечебните заведения да се назначават специалисти по здравни грижи в пенсионна възраст.

С този темп на напускане на страната и професията скоро нашата държава ще се изправи пред сериозен кадрови проблем и колапс на здравната система!

            Дори да се възстановят закритите медицински колежи /въпреки големите загуби в материална база и преподаватели/ за тях няма да има кандидати докато професиите от направление «Здравни грижи» не станат привлекателни за младите хора, а не само необходими за обществото.

За ръководствата на някои лечебни заведения тази ситуация е удобна за реализиране на икономии от работна заплата.

„Най-облагодетелствани” в това отношение са ОПЛ. Наемането на медицински специалист в практиките на семейните лекари вече не е задължително, дори се приветства парадоксалната идея медицински дейности да се изпълняват от обучени немедицински специалисти! Проведени научни изследвания по темата доказват, че при практики с 1600 осигурени лица, медицинската сестра има 98% заетост със здравни грижи. Качеството на здравните услуги и най-вече профилактичните и промотивни грижи на първично ниво имат значителни пропуски /по данни от проверки на РЗИ/.

 

2.2. Подбор

Подборът на специалисти по здравни грижи е затруднен най-вече поради техния недостиг. Назначават си и се наемат лица по критерии, които не винаги са съобразени със спецификата на предстоящата работа. Няма нормативен документ според който по-квалифицираните кадри да са предпочитани за заемане на определена длъжност. Въпреки, че отговорни за качеството на здравните грижи са професионалистите по здравни грижи, в настоящия момент доминираща е ролята на лекарите при подбора на кадри. Главната медицинска сестра е ръководител по здравни грижи в лечебното заведение и е отговорна за качеството им. Следователно тя и нейния екип са отговорни за подбора на изпълнителите на здравни грижи. Санкционирането и мотивирането са дейности също от ресора на главната медицинска сестра, съответно на ниво клиника – старшия медицински професионалист.

 

2.3. Управление

Здравните грижи не се разглеждат като една от важните дейности в системата на здравеопазване, с определена сфера на автономия и отделно ръководство.

Все още битува мнението, че специалистите по здравни грижи са подчинени на лекарите и само изпълняват назначения. Ролята на професионалиста по здравни грижи в 21 век е различна. Европейска практика е професионалистът по здравни грижи да се приема за равноправен партньор е екипа, както в предоставянето на медицински и здравни грижи, така и в управлението. 

 

2.4. Квалификация

Ръководствата на лечебните заведения не зачитат и не заплащат допълнителни възнаграждения на специалистите по здравни грижи с по-висока квалификация и с преминато надграждащо продължаващо обучение. Продължаващото обучение и професионалното развитие са оставени на доброто желание на самите здравни специалисти. Тази ситуация въздейства демотивиращо и е една от предпоставките за влошаващото се качество на здравните грижи.

Непрекъснатото обучение на медицинските специалисти е изключително важно в условията на лавинообразно развитие на медицинската технология и практика. Необходими са нови знания и умения за извършване на високоспециализирани грижи и манипулации. Според ръководството на БАПЗГ продължаващото обучение трябва да бъде задължителен, а не препоръчителен  елемент в системата на здравеопазването. В ЗСОМСААМС е разписана ясно системата за следдипломна квалификация, но до момента няма приета наредба за прилагането й.

 

 

Необходимите действия са:

1. Ежегодно планиране на необходимия брой специалисти по здравни грижи на база на националната здравна карта, съобразено с нуждите на регионите и общините и в зависимост от възрастовите характеристики и нужди на населението. в перспектива.

2. Използване на данни от регистъра на БАПЗГ с цел управление на човешките ресурси /необходими кадри за системата на здравеопазване/ по възраст и специалности.

3. Регламентиране на отговорности в длъжностните характеристики в зависимост от изискванията на длъжността и адекватна квалификация на кадрите.

4. Участие на БАПЗГ в разработване на системи за стимулиране на добрите мениджъри в областта на здравните грижи.

5. Промяна в ЗЛЗ по отношение на статута на ръководителите по здравни грижи, възлагане на правомощия и отговорности за автономно управление на здравните грижи.

6. Създаване на Отдел по здравни грижи към Министерство на здравеопазването.

7. Промяна в Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Директори на ДЯ /детските ясли/ трябва да бъдат медицински сестри с образователно-квалификационна степен «бакалавър» или «магистър» по управление на здравните грижи

8. Разработване на Наредба за провеждане на конкурсите за ръководители на здравните грижи, за подобряване управлението на грижите за болните и намаляване процедурните нарушения при провеждането на конкурсите по места.

9. Регламентиране на продължаващото обучение като задължителен, а не препоръчителен елемент за работа в системата на здравеопазването, обвързан с финансови стимули.

-          Въвеждане на регламенти за задължително преминаване на продължаващо обучение по специалности

-          Обвързване на продължаващото обучение със лицензионен режим – получен сертификат по ЗСОМСААМС.

10. Разработване на системи за обучение на управленските екипи.

11.Промяна в длъжностните характеристики на медицинските специалисти от извънболничната помощ, която гарантира възможности за самостоятелна работа съобразно Наредба №1 на МЗ от 08.02.2011

12. Въвеждане на специализирана документация за здравни грижи и актуализиране на учетните и отчетните документи, водени от специалисти по здравни грижи.

13. Разработване на пакети по „Здравни грижи” стандартни и разширени, които да дават възможноост за остойностяване труда и грижите на медицинските специалисти от финансиращите институции.

14. Подобряване на взаимодействието с ангажираните в процеса държавни институции, синдикални и пациентски организации, неправителствени организации за формулиране на политиката в областта на здравните грижи, нейната реализация, оценка и контрол.

 

3. Заплащане на труда

Основният мотив за напускане на професията и страната на обучени и квалифицирани здравни специалисти е икономически.

Единственият начин за намаляване и спиране на изтичането на кадри от страната е чрез адекватното им финансово обезпечаване и остойностяване на труда им. Увеличаването на заплащането чрез работната заплата трябва да следва квалификацията, като се приложи степенуване. По-гъвкаво и правилно разпределение на финансовите ресурси може да се постигне при остойностяване на обема и качеството на здравните грижи. Заплащане за извършени дейности, а не за престой на работното място е основна предпоставка за повишаване мотивацията сред професионалистите по здравни грижи.

Освен това, използването на квалификацията на медицинските сестри и акушерки може да доведе до значителни икономии в парите за здраве. Дейности, които могат  да се извършват от специалисти по здравни грижи, не е оправдано да извършват лекари за по-висока заплата. Традиционната работа на акушерката и медицинската сестра в детската и женска консултация са доказали в годините своята значима роля за детското и женско здраве. Тези дейности трябва да се възстановят със съответното заплащане. Медицинските сестри имат потенциал да поемат грижите в дома за стари хора, онкологично и психично болни хора, като се осигури заплащане за труда им от общинските бюджети, от социални фондове или европейски проекти. Подобно на медицинските сестри в редица европейски страни тези кадри могат да провеждат епидемиологични проучвания за здравето и промотивни здравни грижи при капитационно заплащане.

 

Необходимите действия са:

1. Справедливо разпределение и насочване на финансовите ресурси – методика за разпределение на финансовите средства в лечебните заведения според обема и качеството на извършените от професионалистите по здравни грижи дейности.

2. Ясно разграничение на компетенциите на специалистите по здравни грижи, съобразно със степенуването и дейностите на лекарите. НЗОК да заплаща дейностите, извършвани от специалистите по здравни грижи за пациентите от практиката на ОПЛ, в МЦ, ДКЦ и други структури на извънболничната помощ.. .

3. Незабавно решаване на проблема с остойностяване на дейностите по здравни грижи;

5. Повишаване на основните възнаграждения на специалистите по здравни грижи с цел повишаване качеството на здравните грижи за пациентите и мотивиране на младите хора да се насочват към тези професии

 

4. Опазване на общественото здраве чрез здравни грижи

Здравните грижи са ориентирани към ограничаване заболеваемостта и смъртността от най-честите социалнозначими заразни и незаразни заболявания, като обхващат различни възрастови и социални групи.

 

Необходимите действия са:

1. Промоцията на здравето и профилактиката на болестите да бъдат приоритетни задачи, залегнали в нормативни документи, касаещи дейността на специалистите по здравни грижи при семейните лекари и в Центрове за здравни грижи;

2. Подобряване на качеството на живот на хората с хронични заболявания, хората с увреждания и лицата в неравностойно положение чрез създаване на Центрове за здравни грижи и осъществяване на координация между социалните, здравните и лечебните институции.

 

5. Извънболнична помощ

Здравната система трябва да удовлетворява очакванията на хората, да зачита тяхното човешко достойнство, конфиденциалност, автономност, да ги обслужва качествено и навременно, да предоставя удобства, достъп до мрежи за социална подкрепа и избор на изпълнител на медицинска помощ. Това са и критериите за отзивчивост на здравните системи към гражданите, разработени от Световната здравна организация.

Населението, живеещо в отдалечени и труднодостъпни райони, както и хората от уязвими групи продължават да изпитват сериозни трудности при получаването на здравни грижи. Нарушени са връзките между първичната извънболнична помощ и болничната помощ, социалните и здравните институции. Нарушени са приемствеността и качеството на оказваните здравни грижи, а по-често такива липсват.

За здравни грижи за здрави хора в България изобщо не се говори. Като цяло в дейността на системата за извънболнична помощ липсват здравни грижи. Участието на специалистите се свежда до попълване на документи. В НРД 2012 статута на работещите специалисти по здравни грижи при общопрактикуващите лекари е неясен.

 

Необходимите действия са:

1. Създаване на нормативна база за разкриване на Центрове за здравни грижи. Осигуряване на дългосрочни грижи за възрастни хора. Развитие на система от заведения за долекуване, продължително лечение и възстановяване.

2. Създаване на нормативна база за разкриване на групови практики по здравни грижи.

3. Създаване на нормативна база за разкриване на индивидуални практики по здравни грижи.

4. Регламентиране на компетенциите на предоставящите здравни грижи в извънболничната сфера и разработване на механизми на заплащане, обвързани с количеството и качеството на дейността им.

5. Подобряване на достъпа на гражданите до здравната система чрез насочено издирване на застрашени групи от населението.

6. Подобряване на информираността на населението за възможностите, проблемите и отговорностите на всички участници в системата на здравеопазване.

7. Повишаване качеството на предоставяните здравни услуги.

 

6. Здравни грижи за майките и децата

6.1. Осигуряване на високо качество на сестринската и акушерска дейност в здравните кабинети в детските градини и училищата.

6.2. Активно участие на медицинските специалисти в работа на центрове за подкрепа на семействата и децата.

6.3. Отглеждане на децата в Домове за медикосоциални грижи, детски ясли и детски градини с висококвалифицирана грижа за тяхното нервно-психическо и физическо развитие и залагане на основни навици за здравословно поведение и израстване.

6.4. Полагане на системни и професионални грижи за бременни жени и жени с репродуктивни проблеми, съхраняване на репродуктивното здраве.

 

Необходимите действия са:

1. Разработване на стандарти за здравните кабинети в образователните институции.

2. Регламентиране на изискванията за взаимодействие на специалистите от здравните кабинети и лечебните заведения.

3. Създаване на условия за национален мониторинг на физическото и здравословното състояние на децата.

4. Финансово обезпечаване на създаването и поддържането на здравните кабинети и на дейността в тях, остойностяване на дейностите на специалистите по здравни грижи.

6. Подобряване на условията за промоция на здраве и профилактика на болестите за децата от организираните детски колективи.

7. Осъществяване на промотивно-профилактичната дейност (правилно хранене, превенция на травматизма, ограничаване на влиянието на вредните фактори и неинфекциозни заболявания със социално-значим характер).

8. Промяна в Наредба № 26 на МЗ за гарантирано запазване на детските ясли като утвърдена, работеща и много необходима структура за отглеждане на деца от 1 до 3 годишна възраст.

9. Подкрепа от БАПЗГ за укрепване на прехода от институционализиране към развитие на алтернативен тип грижи, чрез разкриване на структури за грижи за майките и децата и подкрепа на семействата в риск.

10. Подобряване на професионалната компетентност на специалистите по здравни грижи и прилагане на нови модели на отглеждане на децата.

11. Активно издирване и ранно обхващане на бременните жени от изолирани и труднодостъпни населени места, маргинализирани общности, здравно неосигурени и др., за наблюдение през бременността и подготовка за майчинство, чрез центрове за здравни грижи.

12. Прилагане на специфични мерки за добро здраве на определени групи от детското население - такива с етнокултурни особености, с реални или нереални затруднения в ползването на достъпа до здравни услуги и медицинска помощ.

 

 

7.Спешна медицинска помощ (СМП)

 

Необходимите действия са:

1) Непрекъснато повишаване квалификацията на специалистите по здравни грижи, работещи в спешната помощ;

2) Създаване на условия /материални и финансови/ за бързо реагиране при аварии, бедствия, терористични актове и катастрофи в съответствие с европейските стандарти.

3) Сработване на екипи с постепенно въвеждане на новите професии – «Парамедик» и «Здравен асистент».

4) Изработване и въвеждане на критерии за „спешност” и „неотложност” при възникнал здравен проблем.

 

 

8. Болнична помощ

 

Необходимите действия са:

1)    Подобряване на управлението на здравните грижи в болниците чрез:

-          Разработване и прилагане на правила за добър мениджмънт по здравни грижи;

-          Въвеждане на нови управленски умения, похвати и способи на болничните мениджъри;

-          Обвързване на договорите за управление с резултатите от дейността;

2) Разработване на  правила за добра здравна грижа в болничната дейност.

3) Въвеждане на индикатори за ефективност.

4) Разработване на стандарти за здравни грижи, регламентиращи разкриването на различни структури.

5) Въвеждане на инструменти, гарантиращи добрата здравна грижа – сестринско досие, сестринска диагноза, протоколи за здравни грижи.

8) Участие на специалистите по здравни грижи в извършване на одит и мониторинг на ЛЗ.

 

9. Образование, специализация и научна дейност

През последните няколко години приемът на студенти по специалностите от направление «Здравни грижи» остава постоянен, но поради процесите на засилена емиграция в еврозоната у нас има недостиг на специалисти по здравни грижи.

Специалистите по здравни грижи получават специалност по ред, определен с Наредба №34 на МЗ/ 2008г., но за получилите специалност медицински сестри няма определено възнаграждение и те не получават такова въпреки по-високата си квалификация.

Все още не е разработена докторската програма в направление «Здравни грижи», което не позволява на завършилите бакалавърска и магистърска степени да продължат образованието и развитието си.

В някои от висшите училища обучението по грижи на медицинските сестри и акушерки се води от лекари, което е в противоречие с европейските директиви. Стига се дори до парадокси като тези, лекари да са ръководители на катедри по здравни грижи!

Практическото обучение се осъществява от асистенти и преподаватели, който са с дългогодишен опит, но няма млади колеги, които да подготвят за свои заместници след пенсионирането им. Преподавателската работа също е загубила част от своя обществен авторитет и кадровият проблем ще засегне и тази сфера.

В магистърската програма по управление на здравните грижи не е залегнала основната едноименна учебна дисциплина и в някои висши училища студентите завършват тази специалност без да са изучавали изобщо управление на здравните грижи. Автономността на висшите училища позволи да се работи по различни програми и свободноизбираеми дисциплини, които обуславят и съществени различия в подготовката на тези студенти.

 

Необходимите действия са:

1. Развитие на научния изследователски капацитет в медицинските университети и осигуряване връзката между науката и прилагането на научните разработки в практиката на специалистите по здравни грижи.

2. Създаване на организационни предпоставки за реализиране на принципа за единство на медицинската наука и практика.

3. Изследване на потребностите на населението, икономическата ефективност,  достъпността и задоволеността от здравни грижи.

4. Разработване на план за обучение на медицинските кадри по категории и специалности, съобразно потребностите на страната от съответните направления.

5. Осъвременяване на номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, условията и реда за провеждане на обучението и придобиване на специалност в здравеопазването, както и неговото финансиране.

6. Актуализиране на учебните програми, разработване и въвеждане на различни схеми на обучение, съобразно потребностите и спецификата в работата на специалистите по ЗГ.

7. Въвеждане и прилагане на програми за обучение на различни специалисти за работа в Центрове за здравни грижи.

8. Регламентиран ред и условия за провеждане на специализациите и финансирането им от държавния бюджет.

9. Оптимизиран прием на студенти, необходими на страната за осигуряване на достатъчен брой специалисти в дългосрочен план.

10. Разработване на научни проблеми и провеждане на научни изследвания в областта на грижите.

 

V. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА

 

Изпълнението на стратегията включва както методите и средствата, използвани за постигане на набелязаните цели така и мониторинга и оценката на резултатите във времето. Предвидения период от седем години за изпълнението на стратегията, налага осъществяването на периодично оценяване на постигнатия напредък. Междинното оценяване на резултатите е от съществено значение и ще осигури своевременно реагиране при евентуално възникнали проблеми. По този начин ще се постигне:

-          Отчетност за извършените дейности

-          Възможност за своевременна корекция на предвидените дейности

-          Оценка на изразходваните финансови и материални ресурси

-          Степента на удовлетворение сред професионалистите по здравни грижи от постигнатите до момента резултати

Показатели за оценка

-          Показатели за осигуреност на населението с професионалисти по здравни грижи

-          Показатели за качество на здравните грижи

-          Показатели за удовлетвореност

-          Икономически показатели

Председателят на БАПЗГ ще осъществява непрекъснат контрол за изпълнението на стратегията и ще възлага изработването и оповестяването на анализите на резултатите.