6 833

 

ПАКЕТ СПЕШНИ МЕРКИ ЗА СПАСЯВАНЕ НА СЕСТРИНСТВОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Приет на Национален съвет на БАПЗГ

27 септември 2008 г. гр. Поморие

 

 

 

Сестринството в РБългария е в дълбока криза. През последните 20 години поради провежданата политика на геноцид спрямо сестринството се формира трайна тенденция на бягство от професиите, осигуряващи различни видове здравни грижи на населението, като особено ярко това е изразено по отношение на сестринската професия. В резултат приблизително 50% от сестрите напуснаха или професията, или държавата.

От две години на всички институции в България - от Президентство до общинско управление, БАПЗГ предлага „Национална здравна стратегия на сестринството”. За да бъдем чути, използвахме всички възможни форми -  протести по площадите, срещи, дискусии и т.н. За съжаление, чак когато започнаха да се подават колективни оставки от сестри и акушерки и настъпи опасност от закриване на цели структури, тогава се стигна до решение на някои от проблемите, но решенията са на парче и само на отделни места.

Кризата в сестринството обаче е толкова дълбока, че не може да бъде решена с палиативни мерки. Де факто населението е лишено от здравни грижи, особено в първичната извънболнична помощ.

Медицинските сестри и акушерките са по-малко от лекарите, а минимумът е да са поне 2 пъти повече. Това означава, че сестрински и акушерски грижи за болните и здрави хора няма. С огромни усилия те успяват да извършват само назначенията в болниците и здравните заведения.

Според здравната стратегия на ЕС „Заедно за здраве – стратегически подход на ЕС”, професионалистите по здравни грижи имат изключителна роля за правилното функциониране на цялата здравеопазна система.

Проучвания на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации и Световната здравна организация сочат, че от броя и квалификацията на сестрите и акушерките в болниците зависи броят на усложненията, продължителността на лечението и смъртността в болниците. Разкриването на здравни центрове във всяка община, в които работят сестра, акушерка, рехабилитатор или социална сестра, води до ранно откриване на заболяванията, особено на раковите, които напоследък за съжаление у нас се откриват все по-късно.

У нас при сегашния прием на сестри в университетите ще са ни необходими 30 години, за да достигнем до минималния брой необходими сестри и то при положение, че никоя не напусне професията – нито за пенсиониране, нито за заминаване на работа в чужбина.

Един пример: средногодишно професията напускат 1200 сестри. Дори в университетите да се приемат и да завършват 1200 медицински сестри всяка година и всички те да остават в България, броят им ще остава непроменен. В университетите миналата година бяха приети около 400 студенти, като повечето от тях са с нагласа да заминат за чужбина. Дори отказаха стипендиите и безплатните общежития, които им предлагаха някои големи болници, с условие, след дипломирането да останат на работа при тях.

Това положение налага спешно да се приеме не стратегия (което предполага дългосрочно планиране), а Пакет от спешни мерки за спасяване на сестринството в РБългария.

 

Проблемите се свеждат до две силно изразени тенденции :

·         липса на мотивация за придобиване на образование по професия медицинска сестра;

·         липса на мотивация да се упражнява професията в РБългария;

 

Спешните мерки се изразяват в следното:

 

І. Мотивиране за обучение като образованието е леснодостъпно, евтино, интензивно (3 годишен обучителен план), съответстващо на директивите на ЕС за сестри и акушерки.

За целта е необходимо:

 

Отговорни за изпълнение на горепосоченото са:

·         Комисия по образованието и науката към Народното събрание;

·         Комисия по здравеопазването към Народното събрание;

·         Министерство на образованието и науката;

·         Министерство на здравеопазването;

 

ІІ. Мотивиране за оставане в професията и в България

 

Тези въпроси трябва да се решат от Комисията по здравеопазване към Народното събрание, Министерство на здравеопазването, синдикатите и общинските власти.

 

 

ІІІ. Спазване на препоръките към Здравната стратегия на ЕС, а именно:

 

Ако ситуацията не се промени, не само ще сме лишени от качество на медицинската дейност, но ще се затрудни функционирането на здравната система изобщо и това в крайна сметка ще доведе до негативни последици за здравето на нацията и застрашаване на националната сигурност. Даже вече е късно да се спасява положението.

      

/Пакетът от спешни мерки е изпратен до Председателя на парламентарната Комисия по здравеопазването, Председателя на парламентарната Комисия по обзразованието и науката, Министъра на здравеопазването, Министъра на образованието и науката и Председателя на Съвета на ректорите на медицинските училища./

 

За НС на БАПЗГ:

Проф. д-р Станка Маркова

Председател