ПОГЛЕД В АКУШЕРСТОТО

Историята на акушерството е тясно свързана с историята на цивилизацията. В далечни времена с акушерска практика са се занимавали самоуки акушерки и тяхната дейност е била насочена само към акта на раждането. Липсвал е какъвто и да е медицински контрол.

През 1552 г. Верт- лекар от Хамбург, е изгорен на клада поради това, че си е позволил да акушира – нещо, което е било позволено само на жени. Тази практика продължила до началото на 17 век. По това време важало правилото – това изкуство не е подходящо за мъже.

За обучение на акушерки се говори още в трудовете на Хипократ( V в.пр.н.е.), но в продължение на няколко века след него този въпрос е забравен.

Известен в това отношение е трудът на Сараниус,  който бил прочут лекар по времето на император Трайан. В този труд са описани задълженията на акушерката.

Първите съобщения за участие на мъже при акуширането се отнасят към 17 век. Тези “ акушери са обучавани от жени акушерки и са наричани мъже-акушерки ( Меn midwives).Мъжете акушерки са регламентирани в Англия едва в средата на 18 век. Някой от тези акушери са добили голяма известност и са допринесли за развитието на акушерската практика, макар и в тогавашния и примитивен вид. Такива известни имена са Емброас Паре,  Франсоа Морисо и др.

За първи път официално правила за работа на акушерката са издадени в Англия през 16 век. По това време професионалната квалификация на акушерките (добра или лоша) е определена само въз основа на продължителността на стажа им като акушерки.

Правилата на работа на акушерките са били отново обект на внимание през 1700г. В Амстердам е въведен и „Еxamen Obstetricum“, който е регламентиран и в Западна Европа. На издържалите изпита е давана грамота,  която обаче не е признавана като свидетелство за професия.

Пръв повдига въпроса за дипломиране на акушерките д-р Фар от статистическия отдел на главния регистър на Англия (Лондон).

През 1869 г. Лондонското общество на акушерките провело обширно проучване на причините за детската смъртност. Въз основа на това д-р Фар препоръчва да се въведе специален изпит и издаване на диплома за правоспособност на акушерки. Първите изпити са проведени през 1872 г. с първите 6 кандидатки за професионално дипломирани акушерки.

Тези изпити се провеждали от лондонското общество на акушерките. Първоначално дипломите не се признавали официално от държавата. В последствие въз основа на тези изпити е регламентирана професията акушерка.

През 19 век много болници в Англия организират курсове за акушерки и издават след издържан изпит съответна диплома.

Още от началото на 19 век в Европа имало известни акушерки с определен личен принос в развитието на акушерската наука и практика. Утвърдила се и Европейска акушерска школа.

До към края на 19 век грижите за бременните са сведени само до помощ по време на раждане. Консултации на бременни жени (женска консултация ) и на жени кърмачки са организирани в началото на 20век в Париж.

За разлика от Европа в много други страни грижите за раждащата остават на много ниско ниво.

У нас до Освобождението не може да се говори за научна родилна и гинекологична помощ. От начало в тази много важна за здравеопазването област работят само няколко лекари без специална подготовка и няколко акушерки в най- големите градове. Тази дейност се извършва векове наред от т.нар. Баби,  които се ползват с голямо уважение в традиционното българско общество. Те са владели различни практически умения за оказване на акушерска помощ. Тези познания за раждането, за успокояването и обезболяването на родилния процес, за корекция с външни прийоми на неправилното положение на плода и др. те са овладявали чрез наследяване от майка на дъщеря или от лечителка на ученичка. Уважението,  с което са се ползвали тези жени сред народа, създава традиционния празник Бабин ден.

Условия за медицинска дейност в България се създават едва след Освобождението. Въпреки, че въпроси на акушерството, за майката и детето намират място в съчиненията на най-ранните представители на славянско – българската писменост в средновековна България, като Черноризец Храбър, Презвитер Кузма, Климент Охридски и др.

Богомилите, които се борят против религиозните догми на своето време, също говорят в проповедите си за раждането и отглеждането на детето. Така например в забранените апокрифи на богомила Йеремия се коментират болести на родилката и новородените.

Като първата българска акушерка започва да работи легендарната Христина Хранова (1851-1922), чийто живот е образец за искрен патриотизъм и саможертва. Тя е родена в село Клисура, Самоковско .Взима активно участие в революционното движение и след Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт при Императорския университет “Св.Владимир“ в Киев. През 1881 г. тя завършва университета с отличие и още същата година се завръща в България за да работи като акушерка в София, Лом, Силистра и Варна.

Първата българска дипломирана акушерка е известната Райна Попгеоргиева, позната на българския народ като Райна Княгиня, която ушива знамето на революцията. През август 1876 г. тя заминава за Русия, където завършва Московското акушерско училище. През 1879 г. се завръща в България и става директор на девическата гимназия.След загубата на съпруга си тя започва работа като акушерка в София. В този начален етап даването на акушерска помощ от лекари и акушерки,  доколкото ги е имало е ставало предимно по домовете. Голяма част от бременните и родилките продължавали да търсят помощта на „бабите“.

Началото на стационарната акушеро-гинекологична помощ в България се поставя през 1893г., когато се разкрива първото акушеро-гинекологично отделение с 25 легла към Александровска болница в София.Негов началник е военният лекар д-р Никола Утенберг.Негов помощник е д-р Венкова, а през 1897г. е назначен и д-р Димитър Стаматов.

Независимо, че оборудването на отделението е било доста скромно, то е първото Акушеро-гинекологично отделение в страната, което заедно с разкритото от д-р Стаматов акушерско училище изиграва важна роля в развитието на акушерската помощ в България.

Така през 1896г. се открива първото в страната Акушерско училище с 15 курсистки. На следващата година 1897г. Акушеро-гинекологичното отделение в Александровска болница става база за откритото Училище за акушерки.  Това начало е свързано с името на д-р Стаматов. В последствие училището е закрито . През 1909г. под ръководството на д-р Методи Славчев училището е отново открито. Подготвените в това училище акушерки имат голям принос към развитието на българското акушерство.

В последните години се усети издигане на статуса на акушерките в България, от миналата година с промените в Закона за висшето образование акушерките ще се дипломират като бакалаври. А възможностите за продължаващо обучение има всеки, който желае.

При упражняване на професията ни ние влизаме в допир с много хора. Нашата работа засяга жизнените интереси на тези хора.

Пациентките споделят спонтанно проблеми, които минават през пубертета, менструални проблеми, бременност, аборт, раждане, сексуални проблеми, котрацепция, климакс, менопауза. Затова всяка акушерка трябва да има добро ниво на компетентност както от акушерството, така и от гинекологията. Трябва да се знае, че дори и средно интелигентните жени се интересуват живо от своето сексуално здраве и жадно поглъщат получената информация. Във своята компетентност и информираност всяка акушерка е длъжна да бъде над  нивото на своите пациенти.

Гинекологията е част от единната и неделима специалност акушерство и гинекология.Етимологично думата гинекология произлиза от гръцките думи ginaikos(= жена) и logos(= наука), т.е.наука за жената.Строго погледнато, акушерството е част от гинекологията. Акушерството се занимава с медицинските проблеми на женския организъм, свързани тясно с репродуктивните му функции: бременност, раждане и следродовия период.  И докато акушерството е старо колкото човечеството, гинекологията е сравнително млада наука. Гинекологията от своя страна се занимава по-мащабно с тези процеси – от детска възраст до дълбока старост.

Развитието на науката навлезе много решително и в най-интимната човешка сфера, която е свързана със сексуалните взаимоотношения и създаването на нов живот. Специфичната работа е свързана с възпроизводителната функция на жената и с най-критичния период от живота на детето. Голям дял от дейността заема профилактиката на бременността и раждането, на инфертилитета и безплодието, на недоносеността и преносването, на генетичните и вродени заболявания, на функционалните и възпалителни гинекологични заболявания, на новообразуванията на женските полови органи. Тук спадат проблемите, отнасящи се до аборта и контрацепцията, но и достигането на нови репрудоктивни технологии, създаването на ембриони извън човешкия организъм, лекуване на генетични заболявания още преди раждането на детето и много други. Диагностичните,терапевтични и хирургически задачи много често са свързани със спешно разрешаване при бърза динамика на състоянието.

Акушерката изпълнява различни акушерски манипулации при обслужването на гинекологично болни жени, но е в най-близък контакт с бременните. Следи развитието на бременността чрез акушерски статус,който снема и е постоянен съветник на бременната жена. Особено важно е с компетентност и отзивчивост да е спечели доверието на бъдещите майки.

Бързото развитие на акушерската наука и практика ни предостави изследване на сърдечната честота на плода с акушерски монитор, ултразвукови изследвания, редица инвазивни методи за акушерска диагноза, методи на ранно откриване на дефекти на плода са много от въведените съвременни метод.

Стълбата на професионалното майсторство е стръмна и безкрайна.

21 век ще бъде векът на здравните грижи. Тук бих желала да се обърна към младото поколение акушерки, на които предстои да осигурят движението напред. Предстои им между многото новости, които връхлитат върху тях, да подберат утвърденото и новото така, че да осигурят прогреса на акушерството.

Честит „Бабин ден“ на всички акушерки в България !

 

ст.ак. Мариана Стоянова

МБАЛ“Токуда - София“