Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (15.12.2017)
 
Министър Кирил Ананиев:
ПРОЕКТЪТ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА СПЕШНАТА ПОМОЩ ЩЕ БЪДЕ РЕАЛИЗИРАН В СРОК
"Проектът за модернизация на спешната помощ е започнал от 2015 г. и наистина много бавно е вървяло изпълнението му. Той се финансира по ОП "Региони в растеж" и е на стойност 163 млн. лева. Консултантите бяха почти убедени, че проектът ще бъде провален. Не така мислех аз и екипът, с който работя." Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на блиц-контрола пред парламентарната здравна комисия в отговор на въпрос какво се случва с проекта за модернизиране на спешната помощ, информира Zdrave.net.
Проектът предвиждаше закупуване на 400 линейки, изграждане на 76 изцяло нови спешни центъра, както и реконструкция и ремонт на 155 вече съществуващи сгради.
"237 са обектите, където трябва да бъдат разположени съответните центрове. Последната ни среща беше в понеделник, на която стана ясно, че са останали само 8 проблемни точки, от които 6 са на финала. Най-вероятно следващата седмица този въпрос ще бъде напълно изчистен, което ни дава основание да подготвяме вече документите за кандидатстване", каза министър Ананиев.
Той допълни, че вече е готова техническата спецификация за 400 линейки. "В понеделник ще бъде качена на сайта на министерството за обществено обсъждане. Това, което мога да заявя е, че ако имам шанса да работя в министерството, този проект ще го изпълня в срока, който е определен", каза още здравният министър.
 
ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ И ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ КОМЕНТИРАХА КАЗУСА С МОРАТОРИУМА ВЪРХУ НОВИТЕ ЛЕКАРСТВА
Пред журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов e изразил готовност да се преразгледа наложеният мораториум върху заплащането от НЗОК на иновативни лекарствата, информира Zdrave.net.  По думите му, ако в една трета от страните-членки в ЕС даденото лекарство го има, то медикаментът ще бъде пуснат и на българския пазар. Същото заяви неколкократно и здравният министър Кирил Ананиев. Все пак Борисов коментира, че е провел разговори по въпроса с различни лекари и те са били на мнение, че лобизмът е именно при новите лекарства. Той изтъкна още, че в Румъния е бил въведен шестгодишен мораториум над иновативните лекарства и че не бива да се играе със страховете на хората.
От своя страна президентът Румен Радев определи като цинично и брутално отхвърлянето на ветото върху бюджета на НЗОК, наложено поради мораториума върху финансирането на иновативно лечение в България, съобщиха от пресцентъра на Президентството.
"Надявам се управляващите и българският парламент да си дават ясна сметка какво се случи през последните дни. Те са на път да загубят своя човешки облик, защото българите някак си свикнахме през последните години да ни се отнемат всички неща, засягащи нашето достойно съществуване - и заплати, и пенсии, и социални права, но вчера се посегна на последното - на надеждата", това заяви президентът Радев в отговор на журналистически въпрос по повод отхвърленото ветото, което той наложи.
"Това е, което ме притеснява, и то нямаше да бъде толкова цинично и брутално, ако предния ден, на заседание на Министерски съвет, в рамките на около час на масата не бяха извадени около 740 млн. лева. Хвърлиха се и изчезнаха по критерии и механизми, които са неясни", посочи още държавният глава. Той изтъква и това, че  "партийните субсидии са съизмерими, и дори повече, от тези 25 млн. лева, които не просто могат да спасяват, но дават и последната надежда на много хора".
 
ЗДРАВНАТА КОМИСИЯ ПРИЕ ЛЕКАРИТЕ В ТЕЛК ДА РАБОТЯТ И НА ВТОРО МЯСТО
12 гласа "за" и шестима "въздържали се" Комисията по здравеопазването н парламента прие на първо четене промените в Закона за здравето, касаещи експертните комисии ТЕЛК и НЕЛК, информира Zdrave.net.
Предложените изменения в Закона за здравето създават известни ограничения в отношенията между лекаря от състава на комисиите и лицето, което той трябва да освидетелства. Медикът не трябва да е негов съпруг или роднина по права линия, да е участвал в консултативната дейност, свързана с експертизата на неговата временна или трайна неработоспособност, както и да е участвал в изготвянето на обжалваното експертно решение. При тези случаи той ще е длъжен да си направи отвод.
Прието беше и да отпадне съществуващата към момента абсолютна забрана членовете на териториалните експертни комисии, както и тези на Националната експертна лекарска комисия да упражняват дейности, които подлежат на техен контрол, както и да извършват консултативна дейност, свързана с вида и степента на увреждане, временната неработоспособност и трайно намалената работоспособност.
По този начин, се отбелязва в мотивите към законопроекта, ще се даде възможност при извършване на медицинската експертиза в съставите на комисиите да участват и лекари, които извършват лечебна и диагностична дейност.
Основната цел на промените е преодоляване на проблема, свързан с липсата на специалисти, които имат желание да работят в системата на медицинската експертиза, тъй като вследствие на това ограничение над 85% от работещите в 72-те комисии на ТЕЛК експерти са навършили пенсионна възраст, а тези, които са под 50 години, са малко.
 
Международният валутен фонд:
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Е СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ В БЪЛГАРИЯ
Здравеопазването е сред проблемните сектори в България, наред със съдебната система. Това заяви Йорг Декресин, ръководител на мисията на Международния валутен фонд у нас по време на годишната конференция на мисията на МВФ в България, съобщи БНР. 
Според анализите на МВФ българското здравеопазване е много по-скъпо, отколкото ефективността, която отбелязва. "Болниците финансирани с публичен ресурс, които в момента са в затруднено положение, трябва да бъдат преструктурирани, за да могат да продължат да работят", изтъкна Декресин. Той допълни, че териториалните дисбаланси в достъпа до медицинска помощ и прекомерното разчитане на болничната помощ вместо на доболничната помощ и превенцията също са проблеми, по които трябва да се работи. 
"Все още има много дълъг път, който трябва да се извърви, за да може нивото на доходите в България да достигне средноевропейските стойности", изтъкна още Декресин.  Според него подобряването на достъпа до образование и последващо обучение, за да се посрещне сложният и задълбочаващ се проблем с липсата на квалифицирана работна ръка.  
От МВФ препоръчват по-активна работа на пазара на труда и в борбата с корупцията. От Фонда подкрепят усилията на страната ни за присъединяване към механизма, предхождащ въвеждането на еврото у нас и приемането на България в Еврозоната. Диклесин посочи, че очакваният икономически растеж у нас е 3.9% на годишна база.