Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (04.10.2017)
 
И БОЛНИЧНИТЕ ШЕФОВЕ ЩЕ ПОДАВАТ ДЕКЛАРАЦИИ
ЗА ИМУЩЕСТВО И ДОХОДИ
Управителите и изпълнителните директори на болници, които се финансират от бюджета на касата, влизат в кръга на задължените да подават декларации по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Това става с промени в закона, приети днес от Министерски съвет. Предстои поправките да се разгледат в Народното събрание, информира Zdrave.net.
С измененията се разширява кръгът на лицата, задължени на подават декларации, като в него сега влизат и шефовете на болници.
Според нормативната уредба, освен деклариране на имуществото и доходите на съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, се въвежда и задължение за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съжителство на съпружески начала.
Предвижда се подаването на една декларация за имущество и интереси вместо досегашните две, но се разширява кръгът на подлежащите на деклариране обстоятелства - чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето ползва повече от 3 месеца в рамките на една година, както и обучения, платени със средства на задълженото по закон лице, ако еднократната им стойност надхвърля 1000 лв. На деклариране подлежат имуществото и интересите както в страната, така и в чужбина.
Новите текстове предвиждат инспекторите на комисията да проверяват достоверността на фактите във всяка имуществена декларация и да образуват проверка на имущественото състояние.
 
Д-р Венцислав Грозев:
ТРЬБВА ДА СЕ ЗАДЕЛЯТ СРЕДСТВА ОТ БЮДЖЕТНИЯ ИЗЛИШЪК, ЗА ДА СЕ ПОКРИЯТ ДЪЛГОВЕТЕ НА БОЛНИЦИТЕ И СИСТЕМАТА ДА СЕ УСПОКОИ
Сбърканата философия на финансиране е основната причина за проблемите на врачанската болница, и ако това не се промени, тя няма да е единствената. За това предупреди председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев в коментар пред БНР на ситуацията във Враца.
"Напрежение, отчаяние, гняв - това видях. Не може и не е нормално такава значима болница да бъде допусната до такова състояние. Хората не са си получавали заплатите от юли месец или получават част от тях, и въпреки това тези хора 24 часа в денонощието са на работа - и лекари, и медицински сестри и целия персонал на тази болница. Това са донорите на системата", заяви д-р Грозев.
Той бе категоричен, че основният проблем е финансирането на здравната система и въвеждането на т. нар. лимити. Д-р Грозев припомни становището на съсловната организация за бюджета на НЗОК за 2018 г., в което съюзът залага бюджет без дефицит. "Години наред този дефицит е от порядъка на 350-400 млн. лв. годишно. Запитан как може да се реши проблемът към този момент, д-р Венцислав Грозев напомни за съобщението на финансовото министерство от края на миналия месец, според което се очаква излишък от над 2 млрд. лв. по консолидираната фискална програма и заяви: Според д-р Грозев би трябвало от този излишък да бъдат заделени "няколко десетки милиона, за да се покрият тези задължения към лечебните заведения и системата малко от малко да се успокои". По думите му, ако не се чуе гласът на разума и не се предприемат адекватни мерки както за т.нар. надлимитна дейност, така и за реално бюджетиране през Закона за бюджета на НЗОК, за 2018 г., крахът ще бъде неминуем.
 
МБАЛ "СВЕТА МАРИНА" В ПЛЕВЕН СТАВА УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА
МБАЛ "Света Марина" в Плевен става поредната университетска болница у нас. Това реши Министерски съвет на днешното си заседание, съобщиха от правителствената пресслужба.
Съгласно Закона за лечебните заведения, университетски болници са многопрофилни или специализирани болници, в които, след акредитация, се осъществяват дейности по клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина, фармация и здравни грижи, както и следдипломно обучение.
"Св. Марина" в Плевен е сред най-модерните онкогинекологични болници у нас.
Именно в нея проф. д-р Григор Горчев  въведе операциите с робота "Да Винчи".
 
ОТ КОЦ - Пловдив:
ОНКОПРОФИЛАКТИКАТА Е ЗАНЕМАРЕНА
Тотално занемаряване на профилактичните прегледи. Това сочат анализите на онколозите от КОЦ - Пловдив след двата тура на прегледите в Ивайловград за ранно откриване на злокачествени тумори, информира Zdrave.net.
Идеята за провеждането им в отдалечените и труднодостъпни райони е на онкохирурга от КОЦ д-р Ваня Балева.
При двете посещения са били консултирани общо над 450 души. По време на второто специалистите са изследвали 285 пациенти за 3 дни. 24 от тях са се нуждаели от оперативно лечение, като при някои от тях интервенциите вече са извършени.
С новооткрити образувания на млечната жлеза, които трябва да се доуточнят с мамографии, са били 15 жени.
"В този район 90% от жените не са си правили мамография последните 5 години, не ни е ясно защо. Да не говорим, че някои жени недоумяваха какво е това изследване. За ХХI век това е абсурд", коментира д-р Балева.
 
СОФИЯ ОТГОВАРЯ САМО НА ДВА КРИТЕРИЯ ЗА ДОМАКИНСТВО НА ЕМА
София отговаря само на два от критериите за нов дом на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Това става ясно след детайлен анализ на самата агенция на кандидатурите на 19-те страни-членки на ЕС. Той е бил направен, за да подпомогне оценката на Европейската комисия, която вече бе оповестена.  Публикуването му от страна на агенцията е свързано с широкия обществен интерес върху процеса по избор на нова локация на ЕМА заради излизането на Англия от ЕС, информира Clinica.bg.
Възможност за добри връзки на полетите от Токио и Вашингтон е единият плюс на българската кандидатура. Другият е наличието на медицинска помощ и социална защита за семействата и служителите на ЕМА. По всички останали показатели като предоставяне на адекватна сграда, добри връзки на полетите между страните в ЕС, осигуряване на работа и образование за близките на служителите в агенцията, както и наличие на обществен транспорт, толеранс и отворена социо-културна среда, страната ни има негативни оценки.
По много от показателите обаче не са по-добри резултатите и на останалите държави. На практика от всички 19 града, които кандидатстват за домакин на ЕМА само Милано, Копенхаген, Бон, Барселона, Брюксел и Амстердам са получили предимно положителни оценки.