Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (09.06.2017)
 
ЗДРАВНИЯТ МИНИСТЪР ПОИСКА ОБЕКТИВНОСТ И
ПРОЗРАЧНОСТ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДСТВАТА НА НЗОК
"Необходимо е да се постигне обективност и прозрачност при разпределението на средствата на Националната здравноосигурителна каса." Това изтъкна в своето изказване от парламентарната трибуна здравният министър проф. Николай Петров. То бе направено по време на разискванията по стратегията за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в страната.
Не може да има тотална и пълна свобода по отношение на надлимитните дейности, каза още министърът.
"С този дебат вие ни показвате, че това е тема, която ви интересува, че това е тема, която трябва да получи своето внимание и най-вече - своето решение", обърна се към народните представители министър Петров. Той похвали подробния и обективен анализ на проф. Михайлов и изтъкна, че според него проблемите в системата са на тактическо ниво, а именно формулата на разпределение на финансовите средства от НЗОК. "Това са нашите пари и на всички ни е ясно, че те не са достатъчни, за да задоволят абсолютно всички потребности на 343-те болнични заведения в страната. Какво може да се направи в тази посока? Може да се постигне обективност и прозрачност", изтъкна здравният министър и допълни, че "по отношение на т.нар. надлимитни дейности не може да има тотална и пълна свобода."
"По отношение на мениджмънта на болниците, прави ли ви впечатление, уважаеми дами и господа народни представители, че говорим само за дългове на общински, държавни, университетски, но не и на частни болници? Какво означава това - че моделът на управление при частните болници е добър и ефективен. Значи трябва да се поучим от този модел", изтъкна още в изказването си министър Петров. Според него добри финансови резултати могат да се постигнат с "контрол, контрол и пак контрол, публичност на всеки изразходен лев."
 
Д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК:
1620 ЛВ. Е СРЕДНАТА ГОДИШНА ИЗДРЪЖКА НА ПАЦИЕНТ,
ВКЛЮЧЕН В БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОМАШНИ ГРИЖИ
"България не прави изключение по отношение на застаряващото население в сравнение другите европейски държави. Наред с демографската криза, образованието и здравеопазването, осигуряването на достойни старини на нашите родители  и близки ще бъде сред приоритетите на идващите десетилетия". Това заяви днес д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК и ръководител на направление "Социално-оперативни дейности" по време на Международната конференция на тема "Домашните грижи - успешен модел за интегрирани здравно-социални услуги в общността", която се проведе в столичния хотел "Балкан".
Д-р Тодоровска се спря на резултатите от четиригодишния проект "Домашни грижи за независим и достоен живот",  осъществен от Българския Червен кръст в рамките на Българо-швейцарската програма за намаляване на икономическите и социалните различия в разширения Европейски съюз. Тя уточни, че проектът ще продължи още една година.
За да се реализира модела за интегрирани медико-социални грижи в област Враца са създадени четири центъра "Домашни грижи" - във Враца, Бяла Слатина, Криводол и Оряхово. Екипите от медицински сестри и домашни помощници са предоставили комплексни здравни грижи и социални услуги в домашна среда на повече от 400 уязвими и самотни възрастни хора. Анализите сочат, че финансовите средства за един пациент са средно 1620 лв., отбеляза д-р Тодоровска. Според нея е необходимо да се създаде необходимата нормативна база и да се изготви национална програма, която ще позволи повече възрастни хора и хора с хронични заболявания от цялата страна да ползват такива услуги. За целта трябва да се осигури трайно финансиране. По думите й би могло да има и опция близките на възрастните хора да заплащат част от услугите. "Съществуването на такива центрове ще облекчи работата и на личните лекари, и на лекарите в болниците и ще спести много средства на здравната система", каза още д-р Тодоровска. 
 
ВСЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ В ЧУЖБИНА
СЕ ОБУЧАВАТ В МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ У НАС
Все повече българи, част от диаспорите ни зад граница, проявяват интерес към обучението в някое от здравните направления, предлагани в медицинските университети у нас. Това стана ясно от справка на Министерство на образованието и науката, изготвена за Zdrave.net.
Според данните, предоставени от МОН, през учебната 2015/2016 са били приети едва 37 българи, живеещи зад граница. Най-много от тях - 18 души, са записали медицина, следвани от 10 бъдещи стоматолози и 9 фармацевти. През учебната 2016/2017 година броят на местата се увеличава на 84, като отново медицината се явява най-желаната специалност за сънародниците ни зад граница с 54 записани. За предстоящата учебна година са обявени 137 места за българи, живеещи извън страната, като тези в професионално направление "Медицина" са 81, а в специалностите "Стоматология" и "Фармация" са по 28.
От справките на МОН става ясно, че сред сънародниците ни извън граница у нас се обучават българи предимно от Македония, Сърбия, Украйна и Молдова.
Сред университетите, в които основно се обучават българи от  общностите ни зад граница, са Медицинският университет - София и Софийският университет "Св. Климент Охридски".
 
Кардиолозите:
НУЖНИ СА ПРОГРАМИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ, ПЪРВИЧНА И ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
"Сърдечносъдовите заболявания са убиец номер 1 в България. Около 2/3 от смъртността се дължи на тях. Много е направено и много се прави, за да може българският пациент и българският гражданин да живее по-дълго. Но има още много какво да се направи и трябва да знаем каква е реалната ситуация." Това каза зам.-началникът на кардиологична клиника във II-ра МБАЛ-София доц. д-р Пламен Гацов на пресконференция по повод научния симпозиум "Остра, хронична сърдечна недостатъчност и кардиомиопатии - нови предизвикателства в диагностиката и лечението", който се откри днес, информира Zdrave.net.
Според председателя на Дружеството на кардиолозите в България проф. д-р Арман Постаджиян данните за сърдечната недостатъчност показват промяна в последните години. "Има намаляване на смъртността от миокарден инфаркт. В същото време в България има 140 000 човека със сърдечна недостатъчност -  около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата."
"Въвеждането на нови здравни технологии в лечението на сърдечната недостатъчност променя живота на пациентите и може да намали с 20 на сто риска от сърдечносъдова смърт и хоспитализация", каза проф. Цветана Кътова, началник на Отделение по неинвазивна кардиология в Националната кардиологична болница.
Кардиолозите са обединени около нуждата от превенция, от програма за първична и вторична профилактика. "До 50% може да бъде намалена смъртността, но за всяка програма е нужно ясно разписано финансиране", каза доц. Гацов. Той допълни, че
липсват центрове за физическа и психологическа рехабилитация на пациенти, претърпели сърдечносъдов инцидент. По думите му в момента по клинична пътека се предвижда само една седмица за рехабилитация, а са необходими най-малко три.