НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ НА СЕСТРИНСТВОТО

Предложение към Националната Здравна стратегия 2007 – 2012г.

 

Състояние и потребност от здравни грижи

 

          Двадесет и първи век ще бъде векът на здравните грижи, което се обуславя предимно от:

-         бързото развитие на диагностичните, терапевтичните и фармацефтични медицински технологии, които допринасят за справянето с нелечими до сега заболявания и състояния, но ги „натрупват” като хроничини заболявания и инвалидност;

-         бумът на раждаемостта, веднага след втората световна война и удължаването на продължителността на живота доведоха до „натрупване” на популация над 60 – годишна възраст в целия развит свят.

-         увеличението на заболяванията, свързани с начина на живот и поведението;

-         нарушаване на традицията младите да се грижат за родителите си /поради миграция и други причини/, води до „натрупване” на самотни стари хора;

 

Потребността от медицински сестри в целия свят нараства, но в България ситуацията е кризистна.

Дори, ако се борави с остарялото схващане, потребността от сестри да се определя към броя на лекарите, като минимума е съотношение 2 сестри на един лекар, в България съотношението е 29 769 сестри на 27 423 лекари.

          Новата философия, приета на Световния конгрес на Международния Сестрински Съвет в Тайпе (2005г.) е, че сестрата не обгрижва лекаря, а болния и е възприета норма – не по-малко от една сестра на четри болни. В същото време сестрата осигурява грижи не само в болницата и не само за болния. За това определението за сестринството (nursing=обгрижване), е че „сестрите осигуряват нуждите на човека от здравни грижи, когато той не може да ги удовлетворява сам, (поради болест, инвалидност, възраст и други), или не знае как, или не трябва да ги извършва сам”.

Това определение включва грижата за човека от сестрата, акушерката и другите професионалисти по здравни грижи от зачеването на човека до смъртта му.

 

У нас няма проучвания за потребността от сестри, нито за другите професионалисти по здравни грижи. По най-груби пресмятания, у нас са необходими не по-малко от 60 000 сестри, базирайки се на на болестността, инвалидността, възрастовата структура на населението, изоставените деца, промотивни грижи в училищата и т.н.

 

 

Медицинските сестри са един от основните фактори за успешното осъществяване на здравните реформи. Това бе мотивът СЗО да основе Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации. Форумът очерта стратегия за образованието им, а на Европейската конференция на Министрите на здравеопазването от страните в Eвропейската Икономическа Зона (ЕИЗ), бе изработена Мюнхенската декларация (Мюнхен – 2000г.), която маркира основните цели в развитието на сестринството

 

Как се достигна до намаляване на медицинските сестри наполовина и защо професията не е престижна (отбелязваме това, защото без да се решат тези проблеми, стратегията няма да има успех)

-         непрекъснатите съкращения, предимно на медицински сестри, ниски трудови възнаграждения, особено в бюджетните и извънболнични заведения;

-         необходимостта сестрите непрекъснато да изравняват базовото си образование (в продължение на последните 30 години);

-         много сложната финансово и административно неуредена система за зачисляване на специализация и продължаващо обучение;

-         пренебрежителното отношение на лекарите към сестрите като към технически изпълнители, а не като част от екипа, със свои автономни функции и отговорности;

-         липсата на нормативно уреждане от МЗ на компетенциитте на медицинските сестри и акушерки;

-         непознаване на Закона за съсловната организация и незачитане на предложенията на съсловната организация от институции на всички нива, които вземат решения за съсловието;

-         липса на Наредба за конкурсите за ръководителите на здравните грижи, което демотивира съсловието;

 

 

 

Всичко това води до:

1) липса на сестрински грижи в извънболничната сфера и по домовете. По данни на Иванка Стамболова, само 1,3% от работното време на сестрата при ОПЛ е за грижи по домовете;

2) липса на сестрински и акушерски структури (практики) за здравни грижи по домовете, особено в по-малките градове и отдалечени селища на страната;

3) определението на „хоспис” в Закона за лечебните заведения е непълно и неточно, липсата на Наредба, регулираща устройството, дейността и външния одит (акредитацията) на хосписите;

 

В лечебните заведения не е регламентирано въвеждането на сестринската документация като сестринско досие, сестринска диагноза на нуждите, протокол (стандарт за грижи и др.). Поради недостиг на сестри се изпълняват предимно медицинските назначения, а хигиенните грижи, комуникацията с болния и др. са сведени до минимум. Възнагражденито на сестрите, акушерките и другите професионалисти по здравни грижи не е обвързано с дейността им, поради липса на регламент за компетенциите им.

 

 

 

 

 

Националната здравна стратегия 2007 – 2012 г. констатира факта за недостатъчността на медицински сестри. Но в стратегическите цели всичко е много общо и в пожелателен аспект. Най – често се използва термина „медицински специалисти”, който явно включва лекари и професионалисти по здравни грижи. Считаме, че ако се използва обощаващ термин, то тогава най-добре е да се говори за „осигуряващите здравни и медицински услуги”, тъй като е по-пълен.

 

 

     За да има Националната Здравна Стратегия по-конкретен и ангажиращ текст, трябва към всяка Стратегическа цел да се посочи „как” би трябвало да се достигнат целите. В допълнителни текстове да се посочи поне кои Закони ще бъдат променени за целта и какви поднормативни документи ще регулират процеса.

     Нашите предложения към формулираните стратегически цели на Националната Здравна Стратегия не биха могли да бъдат включени буквално, но идеята ни е да очертаем какво трябва да се случи конкретно в сестринството и здравните грижи, за да бъде наистина реформиран този основен елемент от медицинската практика в здравеопазната система.

 

По стратегическа цел 1 - Подобряване на здравето на нацията.

 

1.1.Разкриване на специалност „училищна детска сесетра” или университетска профилирана бакалавърска степен за сестри и акушерки (фелдшери), които да поемат промотивните, профилактични и образователни функции за здравето и здравното поведение в училищата, детските градини и домоветте за деца.

1.2.Създаване (с помощта на европейски програми) сестрински и акушерски здравни структури (домове, служби) – изнесени на терен с цел промотивни грижи, информация, консултации и здравни грижи по домовете.

 

Стратегическа цел 2 – Предоставяне на качествени и гарантирани здравни услуги.

 

2.1. Изработване на поднормативни документи, регламентиращи стандартите за разкриване на различни структури за здравни грижи (домове, хосписи и др.)

2.2. Усъвършенстване на правилата за добра медицинска и сестринска практика.

2.3. Въвеждане на инструменти, гарантиращи добрата здравна грижа – сестринско досие, сестринска диагноза, протокол за здравни грижи, стандарти и др.

2.4. Акредитация на всички заведения, предоставящи здравна и медицинска помощ на населението – хосписи, домове, кабинети и др.

 

Стратегическа цел 3 – Оптимизиране на първичвната извънболнична помощ

 

3.1. Да се регламентират компетенциите на медицинските сестри, акушерките и другите професионалисти, предоставящи здравни грижи в извънболнтичната сфера. Механизмите на заплащане да се обвържат с количеството и качеството на дейността им:

 - Облегчаване на зачисляването за специалностите „семейна сестра” и „обществена сестра” и се регламентират административните и финансови възможности

3.2. Разкриване на специалност „спешна помощ” за сестри и университетска бакалавърска образователна степен по спешна помощ (което ще привлече и повече мъже в професията);

3.4. Разкриване на специалност „детнтална сестра”;

 

Стратегическа цел 4 – Оптимизиране на здравната мрежа

4.1. Разкриване на сестрински и акушерски структури в доболничната помощ;

4.2. Издаване на Наредба за провеждане на конкурсите за ръководителите на здравните грижи, което ще подобри управлението на грижите за болните и ще намали процедурните нарушения при провеждането на конкурсите по места;

4.3. При приватизиране на лечебните заведения всички медицински специалисти, предоставящи медицински услуги в заведението имат право на преференции, а не само лекарите и стоматолозите;

 

Стратегическа цел 6 – Планиране, организиране и развитие на човешките ресурси в системата на здравеопазването

6.1. Пълни регистри с лични досиета се водят в съсловните организации на работещите в здравеопазването;

 - Увеличаване приема в медицинските колежи и въвеждане на образователно – квалификационна степен „Колежански бакалвър” с продължителност 3 години;

 - Въвеждане на образователно – квалификационна степен „университетски бакалавър” с продължителност 2 семестъра към медицинските университети по: управление на грижите, акушерство (за акушерките), спешна помощ, психиатрична сестра, педиатрична сестра, рехебилитатори и други по специалности;

 - Разширяване и облегчаване на процедурата за специализация на професионалистите по здравни грижи;

 - За по-бързо преодоляване на недостига на медицински сестри (който ще се засили след приемането ни в ЕС), е необходимо да се въведе практиката на световното сестринство, а именно:

 - От 10 – ти клас на средното образование се разкрива професионално медицинско образование за помощник сестра (nurse assistant). Те осигуряват базовите грижи за пациента, без да правят манипулации или да прилагат лекарствени средства

Това е за запълване на вакуума от недостига на сестри и подобряване на качеството на грижите.

 

6.2. Стимулиране на развитието на научните изследвания в областта на здравните грижи

 

Стратегическа цел 8 – Осигуряване на финансова стабилност и устойчивост на националната система на здравеопазване

8.1. В обхвата на договарянето на Националния Рамков Договор да се включат освен съсловните организации на лекарите и стоматолозите и съсловната организация на професионалистите по здравни грижи, които предоставят съществена част от медицинските услуги.

 

Тази стратегия за развитие на сестринството с основна цел повишаване на количеството и качеството на здравните грижи е консултирана с председателството на Българска Асоциация на Професионалистите по Здравни Грижи и с председателството на Националния Съвет по Качество към нея. Надяваме се, че основните моменти от нея ще бъдат съобразени в окончателния вариант на Националната Здравна Стратегия.

 

 

 

 

 

Председател на БАПЗГ

Проф. д-р Станка Маркова