Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (18.05.2016)
 
        ПЛАМЕН ТАУШАНОВ ЗАМЕНЯ Д-Р СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ В НС НА КАСАТА
        Представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК и председател на Националната пациентска организация, д-р Станимир Хасърджиев ще бъде заменен от председателя на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов. Смяната се налага поради изтичане на едногодишния мандат на пациентски представител, информира "Дарик".  От деветчленния състав на съвета, отговорен за разпределянето на средствата за здраве, представителят на пациентите е един. Той се излъчва от национално представените организации за защита на пациентските права. Освен него в състава на съвета членуват двама представители на МЗ и един представител на финансовото министерство. Надзорният съвет на НЗОК включва още представители на НАП, КНСБ, КТ "Подкрепа", Асоциацията на индустриалния капитал, както и Българската търговско-промишлена палата.
 
        12 ПРОЦЕНТА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА СТРАДА ОТ ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ
        Днес Българската лига по хипертония организира кампания за профилактика и за справяне с една от причините за нарушаване на бъбречните функции - артериалната хипертония. Според данните 12 процента от населението на страната страда от хронично бъбречно заболяване. Броят на хипертониците нараства, посочи пред "БНР" проф. Емил Паскалев - председател на Българското нефрологично дружество: "Хипертонията е един световен здравен проблем, тъй като тя се превръща в пандемия, както и захарният диабет, т.е. ангажира цялото човечество с непрекъснато нарастване броя на пациентите. Но, ако за разлика от диабета, този темп не е така изразен, то при хипертонията е по-силно изразен, и броят на хипертониците е много по-голям." В световния ден за борба с хипертонията, в 11 града от страната, на публични места са разположени пунктове за изследвания: "Ще им се измери кръвно налягане, ще им се определи ритъм на сърдечна дейност, ще им се дадат възможности, като материали, които те трябва да четат там. Ако някои от тези хора установят някои свои характеристики, те ще бъдат насочени за преглед и съответно, ако състоянието е по-сериозно - за хоспитализация, установяване на състояние на бъбречна функция веднага", обясни проф. Паскалев.
 
        ЗАПАЗВА СЕ ТЕНДЕНЦИЯТА ДА РАСТЕ БРОЯТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, КОИТО ТЪРСЯТ ЛЕЧЕНИЕ ЗАД ГРАНИЦА.
        За лицата, избиращи лечение навън за собствена сметка няма статистика. Освен това все повече са и пациентите, чиито разходи за лечение извън страната се поемат от публични фондове - НЗОК или от бюджета на здравното министерство, пише в. "Сега". През миналата година 477 души са се лекували в Европейския съюз със средства от НЗОК. През 2014 г. те са били с 53 по-малко, през 2013 г. - със 113 по-малко. През 2007 г. хората, за които НЗОК е платила, са общо едва 9. Става дума само за планово лечение, като в огромния брой от случаите то е платено изцяло от Касата.  НЗОК е длъжна да плаща за лечение, което е и в нейния пакет, но не може да се осигури у нас, например при по-сложни или тежки случаи поради липса на апаратура или специалисти. Основно в ЕС се пътува най-вече за онкологични заболявания, за които няма терапия у нас, за сложни хирургични и ортопедични операции, за очни операции и за химиотерапия с нови медикаменти. НЗОК обаче не поема разходи за път, престой на близки, потребителски такси. Отделно касата плаща и за спешно лечение, когато то се наложи на наши граждани в евросъюза. Затова и сумата, която касата плаща за лечение в ЕС, се е увеличила почти 30 пъти от 2009 до 2014 г. През 2009 г. разходите по това перо са били 2.2 млн. лв., а през 2014 г. - над 60 млн. лв. През 2015 г., въпреки по-големия брой лекувани българи, разходът на касата е едва 30 млн. лв., но това се дължи на факта, че НЗОК спря да плаща за част от лечението и трупа дългове към чуждите клиники. Повече са и пациентите,заминаващи зад граница по линия на комисията за лечение в чужбина към МЗ. Там броят на кандидатствалите намалява през годините - от 279 през 2012 г. до 185 през миналата година. Това се дължи предимно на това, че пациенти, които преди са се обръщали към МЗ, вече търсят помощ от НЗОК. Министерството поема само лечение, което не може да се осъществи у нас и не е в пакета на касата - трансплантации, и до лятото на миналата година - високотехнологично лъчелечение. Затова и повечето пациенти, получили одобрение от комисията към МЗ, са пътували за Турция. От юли 2015 г. обаче лечението с кибернож е вече в пакета на касата, а от тази година има договори и с български болници, които вече имат такава апаратура. Одобрените молби в МЗ през м.г. са 83, докато през 2012 г. са били 49.Отказите се дължат основно на становища на националните консултанти, предимно за костно-мозъчни трансплантации, които се смята, че могат да се правят и у нас. МЗ е платило 4.2 млн. лв. за лечение на българи в чужбина през 2015 г.