Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (24.03.2016)
 
        БОЛНИЦИТЕ СЕ ОКАЗАХА С ПО-МАЛКО ИЗЛИШНИ ЛЕГЛА
        Излишните легла за активно лечение в болниците са 2429, гласи последният вариант на националната здравна карта, приет вчера от Министерския съвет. При представянето на картата от здравния министър Петър Москов преди месец и половина леглата, които надвишават потребностите на населението, бяха малко над 3000, четем днес в "Сега". Междувременно обаче при публичното обсъждане на картата са постъпили над 150 предложения за промени, над половината от които са приети и явно така излишъкът е намалял с над 500 легла. Общо у нас леглата за активно лечение са 38 284, пише в картата. Потребностите са за 35 855 легла, което е средно 4.9 легла на 1000 души. Самият показател, по който са определяни нуждите, е доста компромисен, тъй като средно в ЕС осигуреността е 4 на 1000, а според Москов реално у нас са нужни 25 000 легла за активно лечение. Излишъкът е основно от терапевтични и хирургични легла и в някои от големите градове, където има и повече болници. При представянето на картата най-много легла над нужното имаше в Пазарджик, Пловдив и София. Според картата има недостиг на педиатрични легла, а също и на такива за дългосрочни и палиативни грижи и продължително лечение. Картата няма да минава през Народното събрание и след като бъде публикувана в "Държавен вестник", ще стане задължителна за здравната каса при сключването на договорите с болниците за тази година. Там, където има излишък от определени легла, НЗОК ще избира кои болници да финансира, а не както досега - всички. Предимство според нормативната база ще имат големите лечебни заведения със спешен прием и поемащи тежки случаи.
 
        ТЪРСЯТ 500 ЛИЧНИ ЛЕКАРИ
        Сериозен дефицит на лични лекари в България разкри приетата от правителството вчера Национална здравна карта. Според нея най-малко 4886 общопрактикуващи медици са необходими, за да се гарантира достъпът на населението до медицински услуги, информира "Стандарт". Според документа, у нас трябва да се въведе евростандартът - 1 личен лекар на 1500 души население. Така недостигът се оказва над 470 джипита. В НЗК е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ по области. За определени специалности в градовете, в които има високо ниво на търсене на медицинска помощ, като София, Пловдив и Варна е определен по-висок коригиращ коефициент за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво. Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 000, а на лекари по дентална медицина - 9119. Броят на медицинските сестри пък трябва да е поне 10 805. Потребности от лекари и зъболекари специалисти надвишават наличните човешки ресурси по области и региони. На 1000 души население се падат 4,9 легла за активно лечение. Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности е установил недостиг на педиатрични и излишък на терапевтични и хирургични легла. За пръв път с НЗК се въвежда механизъм за планиране на потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура. Разработена е карта на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите й. Картата на спешната помощ определя и потребност от създаване на 17 "изнесени екипа" в районите със затруднен достъп на населението.
       
        ХОСПИТАЛИЗИРАНИТЕ ПО СПЕШНОСТ ВЧЕРА 45 ДЕЦА СА С НОРОВИРУС
        Децата, които са хоспитализирани в "Св. Анна" и Инфекциозна болница, са с инфекция, причинена от норовирус. Това показват резултатите от направените първи изследвания, съобщиха от УМБАЛ "Св. Анна". Понякога го наричат и вирус на "круизния кораб". Не е страшен и след като се овладее обезводняването, минава за два-три дни. Вирусът причинява гастроентерит и често се нарича и "стомашен грип" или "хранително натравяне", обясняват медиците от университетската болница. "Zdrave.net" припомня, че вчера 45 деца бяха приети по спешност в двете столични болници със съмнения за хранително отравяне. Симптомите включват гадене, повръщане, диария, стомашни болки, главоболие, температура/студени тръпки и мускулни болки. Обикновено продължават няколко дни, но често са сериозни. Хората могат да се заразят от консумирането на заразени храни или напитки, докосването до повърхности или предмети и последвало слагане на ръцете в устата, както и след директен контакт. Важно е хората да не бъркат "стомашният грип" с истинския "грип", който също е най-разпространен през зимните месеци, допълват още от лечебното заведение.
 
        ОЩЕ ОТ ПРЕСАТА
        "Капитал Daily" пък се спира на заявките на лекарския съюз от вчера. "Множество лични лекари и специалисти в извънболничната помощ са на път да преустановят договорите си със здравната каса от 1 април и да приемат пациенти само срещу заплащане. Причината са новите условия, които налага здравната каса на медиците. Това съобщи д-р Галинка Павлова, зам.-председател на Българския лекарски съюз, допълва "Zdrave.net". Тъй като съсловната организация на лекарите отказа да подпише Национален рамков договор със здравната каса, в момента институцията е разпространила за обществено обсъждане проект на служебен рамков договор. Той включва въвеждането на пръстови отпечатъци при преглед, оптимизиране на броя на болничните легла и лекарските практики по приетата от правителството здравна карта, задължения на лекарите по още невлезли в сила наредби на правителството", пише вестникът и допълва: "Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев обяви, че съюзът ще обжалва този документ, ако той влезе в сила, и през следващите дни ще решава дали лекарите ще протестират ефективно." Вестникът цитира и зам.-председателката на съсловната организация д-р Галинка Павлова, която коментира: "Аз съм провела значителен брой разговори с колеги, които звънят, които пишат на мейла и заявяват, че при тези условия, при такива нормативни неясноти те ще предпочетат да не сключват договор. На въпроса "какво ще правите" казват - така и така ни глобяват за какво ли не и непрекъснато сме виновни за всичко, по-добре да не сключваме договори и да преглеждаме срещу заплащане. Тревожно е, че такива настроения има и сред общопрактикуващите лекари. Ако от 1 април те кажат - ние не сключваме договор, техните пациенти остават в нищото."
        "Новинар" разглежда проблеми при фармацевтите. "Магистър-фармацевти на повече от 80 години обслужват желаещите да си закупят лекарства от аптеките, сигнализираха читатели на "Новинар" от най-бедния регион у нас - Северозападна България", информира изданието. "Според регистъра на съюза повечето магистър-фармацевти в страната са представителки на женския пол, като упражняващите професията над 70-годишна възраст са 619 души. Дамите в групата наброяват 509, а представителите на силния пол са общо 110", допълва публикацията. От материала обаче става ясно, че фармацевтите на подобна възраст са малък процент от общия им брой: "Най-много регистрирани магистър-фармацевти са на възраст от 31 до 40 години, като техният брой е общо 1232, а иначе право да продават медикаменти по лекарско предписание имат над 6000 магистър-фармацевти у нас."