Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (18.03.2016)
 
        ДЪРЖАВАТА ПЛАЩА ВСЕ ПОВЕЧЕ ЗА ПО-МАЛКО "БЕЗПЛАТНИ" ПРЕГЛЕДИ ПРИ ЗЪБОЛЕКАР
        Противно на широко разпространеното мнение, че зъболечението у нас е изцяло платено, през миналата година държавата е платила за "безплатна" дентална медицинска помощ почти 122 млн. лева. Това става ясно от отговор на здравния министър Петър Москов, четем в  "БГНЕС". Изплатената на зъболекарите сума през 2015 г. е в размер на 7,6 млн.лв. повече спрямо 2014-та година. Извършените прегледи на пациенти обаче са по-малко. За първична дентална медицинска помощ през миналата година Националната здравноосигурителна каса е превела 117,9 млн.лв., а за специализирана дентална помощ са платени 3,8 млн.лв. Прави впечатление, че зъболекарите масово извършват платените от държавата прегледи в първите четири месеца на календарната година. От данните на здравния министър става ясно, че въпреки уверенията за завишен контрол, през 2015 г. НЗОК е платила с 6,5% повече за първична дентална помощ, а броя на прегледите е с близо 15 000 по-малко. През 2014 г. са извършени общо 1 870 985 обстойни първични дентални прегледи, които са заплатени от НЗОК. За 2015 г. прегледите са 1 856 231. Идентична е статистиката и за специализираната дентална помощ, където ръстът на заплатените средства е 13%. През 2014 г. за специализирана дентална помощ са платени 3,3 млн. лв., а през 2015 г. 3,8 млн.лв. Броят и на специализираните дентални прегледи обаче през миналата година е по-малък спрямо предходната година, става ясно още от статистиката, представена от Петър Москов.
 
        Д-Р МОСКОВ: ЗДРАВНАТА КАРТА ВЛИЗА В СИЛА ОТ ДРУГАТА СЕДМИЦА
        Националната здравна карта беше окончателно приета от Комисията, а в сряда ще бъде приета и от Министерски съвет и ще влезе в сила. Така министърът на здравеопазването Петър Москов отговори на въпроса на депутата от БДЦ д-р Красимира Ковачка какво се случва с този елемент от здравната реформа по време на вчерашния блиц контрол в парламентарната здравна комисия. Депутатът от ДПС Хасан Адемов припомни, че Националната здравна карта се атакува във Върховния административен съд от Сдружението на частните болници и неправителствени организации, според които ще бъдат накърнени интересите на пациентите, тъй като ще бъде ограничен техният избор, допълва "Zdrave.net". "Няма решение на съда. Има определение за отказ на исканията по методиката и се очаква решение на втора инстанция. Картата беше окончателно приета и ще влезе в сила. Ако я няма, тогава и болниците няма да могат да получават допълнително финансиране, когато това се налага", отвърна министър Москов. Според министъра тази част от гилдията, която атакува методиката в съда, всъщност представлява интересите на частни инвеститори и собственици на лечебни заведения.
 
        ВАС ОТМЕНИ ТЕКСТ ОТ АГ-СТАНДАРТА, ОПРЕДЕЛЯЩ БЕБЕТА ПОД 800 ГР. КАТО АБОРТ
        Върховният административен съд отмени разпоредба на АГ-стандарта, според която родените преди 26-ата седмица или под 800 гр. бебета се водят "аборт". Решението на ВАС е от вчера. Жалбата срещу тази разпоредба бе подадена от Фондация "Макове за Мери", защитаваща правата на родители, чиито деца са родени мъртви или са починали в първите часове или дни след раждането. "Zdrave.net" припомня, тази разпоредба влезе в сила през 2014 г. с изменение в стандарта, което доведе до невъзможност родителите на такива деца да ги погребват или кремират. Тогава критериите за определяне жизнеспособността на плода бяха завишени. Във връзка с това становището на ВАС е, че относно завишените стандарти за "жизнеспособност" не са посочени подобни научни доказателства. Освен това липсват данни за ползван международен опит и данни от актуалната ситуация в лечебната и здравната мрежи, както е прокламирано в мотивите към изменението, отбелязват от съда. "Посочва се, че целта на стандарта е да осигури достъп до базисни медицински услуги при гарантиране на тяхното качество, но липсва необходимата конкретика, какво е наложило завишаването на стандартите за "потенциална жизнеспособност" на плода", гласят още мотивите на ВАС. Решението на съда може да се обжалва в 14-дневен срок пред петчленен състав на ВАС.
 
        ОЩЕ ПРЕСАТА
        "24 часа" отбелязва реакцията на премиера от Брюксел: "Определянето на министрите и управлението на кабинета го правя аз", каза Борисов за поисканите оставки на Петър Москов и Николай Ненчев. "Реформата на Москов ще я завършим заедно и депутатите от ГЕРБ ще го подкрепят", каза още премиерът. Той дори обясни, че искал здравният министър да премине в ГЕРБ, но той си оставал десебар", четем във вестника.
        В пресата не липсват и публикации, свързани с въвеждащите се промени в здравния сектор. За една от тях пише "Сега": "Пръстовият отпечатък, който ще е задължителен за лечение, ще се въведе най-рано през август, и то само като вход за болниците, съобщи зам. здравният министър Ваньо Шарков, който е и член на надзорния съвет на НЗОК. Чак от Нова година ще се въведе новата идентификация и в аптеките. Според другия зам.-министър Бойко Пенков отпечатък ще е нужен за посещение при специалист в извънболничната помощ и за лаборатория чак от 1 април догодина. Вероятно от тогава ще се иска пръстова идентификация и от личните лекари, но това още не е напълно сигурно. Има вероятност промяната въобще да не стигне до джипитата", информира изданието.
        "24 часа" допринася към темата така: "Пръстовата идентификация не е задължителна, а препоръчителна - пациентът може да откаже или да не е в състояние, уточниха от НЗОК за "24 часа", като се позоваха на становище на Комисията за защита на личните данни. Тогава лечението се удостоверява с личната карта."
        "Капитал Daily" пък се спира на вчерашното заседание на здравната комисия, където депутатите изслушаха множество мнения по отношение на "служебния рамков договор", качен за обществено обсъждане на страницата на касата. "Общопрактикуващите лекари смятат, че предложенията за увеличаване на направленията и заплащането са димна завеса, тъй като те са в резерва на касата, а не са записани в реалния й бюджет. Проф. Константа Тимчева, завеждащ онкологичното отделение в МБАЛ "Надежда", коментира, че лечението на онкоболни ще продължи да бъде недофинансирано и недобре уредено от 1 април", информира вестникът. Публикацията цитира и управителя на НЗОК д-р Глинка Комитов, който обявява, че е скептичен за това дали бюджетът на здравната каса ще е достатъчен, защото от тази година се въвеждат нови пътеки по радиохирургия и много иновативни лекарства.
        Изданията отразяват и съобщението на здравното министерство, което вчера извести, че Националната здравна карта е приета. В "Труд" четем: "Националната комисия окончателно прие Националната здравна карта, съобщиха от Министерството на здравеопазването. Стратегията е приета с 11 гласа "за" и два "против". В периода, в който проектът на картата беше подложен на публично обсъждане, в комисията са постъпили около 150 предложения за промени. От тях са приети 71 в пълния им вид в окончателния вариант на документа; 33 са приети частично, а 35 не са разглеждани, защото са извън компетентността на Националната комисия. След като следващата седмица бъде разгледана на заседание на Министерския съвет и публикувана в "Държавен вестник", здравната карта става задължителна част от методиката, по която НЗОК ще сключва договори с лечебните заведения и ще купува медицински дейности."