Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (11.03.2016)
 
        ДВАТА ПАКЕТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО МОЖЕ ДА ЗАДЪЛБОЧАТ НЕРАВЕНСТВОТО
        Ограниченият достъп, недостатъчното финансиране и слабите здравни резултати са предизвикателствата пред българската здравна система, пише в доклада на ЕК. От Брюксел изрично подчертават, че е от първостепенно значение разделянето на пакета на здравната каса на основен и допълнителен да не увеличи още повече неравнопоставеността сред населението при достъпа до здравни грижи, информира "Сега". 12% от българите, които не са постоянно в чужбина, нямат здравни осигуровки, което ограничава достъпа до лечение, гласи докладът. Парите, които се отделят публично за здравеопазване - 4.5% от БВП през 2013 г., са значително под средното за ЕС. Като фрапиращи се определят парите, които се плащат за лекарства у нас - публичните разходи по това перо са едва 23%, останалите се поемат от пациентите. По този показател България е на последно място в ЕС, където средно 58% от разходите за медикаменти се поемат от публични фондове. България е на първо място по детска смъртност, с четвърто най-лошо постижение по предотвратима смъртност и на едно от последните места по продължителност на живота. Здравната ни система е с ниска ефективност и ефикасност, като здравеопазването е концентрирано в болниците - у нас на 100 000 жители се падат 524 болнични легла, докато средно за ЕС те са 355 на 100 000. За сметка на това извънболничната помощ не е развита, в болниците се предлага лечение, което масово в ЕС е в амбулаторни условия. Затова според доклада предстоящото селективно договаряне на НЗОК с болниците, т.е. касата да може да отказва договори на лечебни заведения там, където има свръхконцентрация, е добра стъпка.
 
        МОСКОВ: НА МИКОВ И КОЛЕГИТЕ МУ СЪРПОВЕ И ЧУКОВЕ СА В ГЛАВИТЕ ИМ
        "На Миков и колегите му само чукове и сърпове са в главите им. Ако мнението му беше ценно за мен, вероятно трябваше да се обидя. Ще отмина това, което каза, за да му дам възможност и той да го забрави". Така здравният министър Петър Москов коментира пред "Нова ТВ" призива на лидера на "БСП лява България" Михаил Миков Москов да си събира чуковете. Припомняме, че опозицията в парламента поиска оставката на Москов, след като Конституционният съд отмени част от здравната му реформа. "Решението на КС ясно казва, че разделянето на пакетите не е противоконституционно. Там, където аз като вносител не съм конкретизирал нещо, това ще бъде прецизирано и съобразено с мотивите на КС", заяви Москов в сутрешния блок на медията. Той отново заяви, че решенията на съда не се коментират, а се изпълняват. "Моето мнение вероятно е най-близко до това на Филип Димитров. По неговите думи казусът е въпрос на литературен анализ", добави Москов. 
В основния пакет бяха включени заболявания, чието лечение не търпи отлагане и са масови, като например сърдечно-съдовите. Идеята беше те да се покриват изцяло от Здравната каса.
От друга страна, за лечението на болестите в допълнителния пакет трябваше да се чака или да се плаща от здравна застраховка или със собствени средства. В този пакет попадаха заболявания, които не са животозастрашаващи. С решението на Конституционния съд всичко това отпада. Пакетите не са разделени по заболяване, а по стадий на заболяването, уточни в "Здравей, България" Москов. На въпрос дали очаква да бъде изключен от ДСБ, Петър Москов заяви: "Не съм го чул и не го очаквам". Той добави, че на ДСБ им предстои национално отчетно събрание и там ще се вземат по-скоро политически, а не персонални решения. "ДСБ не трябва и не може да бъде разцепвано", обобщи здравният министър.
 
        ПРИСАДИХА ЕДНОВРЕМЕННО БЪБРЕК И ЧЕРЕН ДРОБ
        За първи път у нас бъбрек и черен дроб бяха присадени едновременно на един пациент. Уникалната за страната ни операция бе извършена в Университетска болница "Лозенец".  Мъжът, който получи втори шанс за живот, е на 21 години, съобщава "Новинар". Той страдал от вродена чернодробна фиброза, заради която вече бил в терминална фаза на чернодробна недостатъчност. Освен това лекарите му открили и възпаление на бъбреците. Единственият шанс за живот била трансплантация и на двата органа. Младият мъж бил в листата на чакащите от миналата година. "Операциите продължили 12 часа в четвъртък. Пациентът е добре", каза шефът на болница "Лозенец" проф. Любомир Спасов, който е и национален консултант по трансплантология. Донорът е жена от Плевен. С другия й бъбрек е спасен мъж на 51 г., също в болница "Лозенец". От лечебницата изказват благодарност на близките на жената за решението за донорство, както и на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" в Плевен, където е кондициониран донорът. 
 
        Д-Р ВАНЬО ШАРКОВ: ОТ 1-ВИ АПРИЛ ЩЕ ИМА ЕДИН ОСНОВЕН ПАКЕТ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ
        "Още от вчера сме предприели необходимите действия - наредбата за пакета здравни дейности, който се финансира от НЗОК, е качена на сайта на Министерството на здравеопазването за публично обсъждане." Това заяви пред "БНР" зам.-здравният министър д-р Ваньо Шарков. Той допълни, че 14-дневният срок на обсъждането тече от вчера, след което тя ще бъде приета. "Наредбата е във вида, в който Конституционният съд иска да бъде", уточни зам.-министърът. Според него, пациентите нямат проблем с начина, по който ще се лекуват и за тях неяснота няма. Той се позова на мотивите на Конституционния съд, където ясно се вижда, че пациентска организация защитава наредбата. "Т. е. те са взели страна при обсъждането на КС, а и самият КС много ясно казва в своите мотиви, че разделянето на пакетите на основен и допълнителен не е противоконституционно и изискването на съда е единствено критериите за това разделяне да бъдат разписани в закона", коментира д-р Шарков и декларира, че това изискване ще бъде спазено. "В понеделник изтича 14-дневният срок, в който трябваше да бъдат обсъждани измененията и допълненията, които сме предвидили в ЗЗО, така че още другата седмица сме готови и с промени в закона, така че драма няма, продължаваме по пътя", заяви зам.-министърът. Становището на Конституционния съд за липсата на критерии за основния и допълнителния пакет той коментира така: "Това какви са критериите е много ясно и то е разписано в наредбата, и те са: пациентът има нужда от спешно лечение; заболяването на пациента е свързано с негово онкологично заболяване; става въпрос за бременни жени; става въпрос за деца. Медицинските дейности при тези заболявания влизат в основния пакет. Това мисля, че е пределно ясно." Има и критерии какво се случва, ако състоянието на даден пациент, определен за лечение по допълнителния пакет, се влоши и той трябва да премине в основния. Те са разписани в наредбата за достъпа, която ще влезе в сила идната седмица, заяви Ваньо Шарков. Делата срещу нормативните документи, излизащи от МЗ, той коментира така: "Тогава, когато се опитваме да направим всичко да променим системата на здравеопазването и наистина пациентът да бъде водещата фигура в него, и когато срещу това нещо няма медицински или здравни мотиви, тогава опозицията търси някакви съдебни точки, клаузи или някакви собствени мотиви да се противопоставя на всичко онова, което се върши. Но в крайна сметка това да се опитваш да правиш политика от здравеопазването е едно от нещата, от които българското здравеопазване изключително много си пати през последните 15 години."
 
        НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО СЛУЖЕБЕН РАМКОВ ДОГОВОР, КАЗВА ПРОФ. МИЛАНОВ
        "Това да има различия между министерството и лекарите е нещо напълно нормално. Защото БЛС не е представител на обществото, той е представител на лекарите. И ние трябва да защитаваме нашите си интереси." Това казва пред "Телеграф" проф. Милан Миланов от "Пирогов" във връзка с отказа на съсловната организация да подпише рамковия договор за тази година. По отношение на декларирания повод за отказ от подписването - пръстовият идентификатор, и обяснението от страна на касата, че това е начин за контрол, проф. Миланов отбелязва: "Нас ни контролират 6 органа. Съсипват ни от контрол. И какво от това? Всички българи сме гяволета и знаем, че законът е врата у поле. Ако тази идея беше спряла до болниците, мисля че нямаше да стане скандал. Но да го пуснеш това в доболничната помощ, при джипитата, специалистите, аптеките... Всяко нещо си има граници." Според него, след отказа на БЛС от подписване на НРД не може да има нов договор: "Няма служебен рамков договор. Заговори се за това много упорито и дебело го подчертавам - няма такова нещо. Защото какво значи договор? Той се подписва между двама, а тук го няма вторият. Изпълнителят. Иначе да, може да се въведе по друг начин пръстовият идентификатор, но не искам да чувам за служебен рамков договор." За разлика от мнението му за идентификатора, проф. Миланов одобрява разделянето на пакета. "За мен основният пакет, който е финансово защитен и допълнителният пакет, който може да бъде катализатор на здравните фондове за допълнително осигуряване, са добра идея. Те, заедно с промените в спешната помощ, са напълно достатъчни и ако бяха реализирани, му стигаха за два мандата. Окрупняването на лечебните заведения също беше прекрасна идея и трябваше да се случи, но му го забраниха и отрязаха пътя към истината за българската болнична система", коментира той.
 
        ЕДИН ЗАКОН И ДВА СТАНДАРТА СТИГАТ НА ЦЯЛАТА ЗДРАВНА СИСТЕМА
        Един здравен закон и два стандарта. Така трябва да е организирана здравната система на законово ниво, смятат от Сдружението на общинските болници. Това стана ясно от думите на организационния секретар на сдружението д-р Радко Велков пред БНР. "С три закона това не може да се случи. Много прилича на орел, рак и щука", отбеляза той. Според сдружението вместо ЗЗО трябва да има здравноосигурителен кодекс. Освен това "два стандарта, които да казват как се правят клиничните ръководства по отделните заболявания - единият - как се прави тази част, която е за диагноза, другият - как се прави тази част, която е за терапия; един стандарт за медицинската документация и клинични ръководства". От думите на д-р Велков стана ясно, че сдружението ще организира открита дискусия по темата, която ще се състои на 6-ти април, но с настоящия екип на здравното министерство разговори по темата не са водени. "Това, което каза д-р Велков, че трябва да преобразуваме здравната система така, че тя да бъде управляема - ние нямаме тази цел", каза в отговор д-р Ваньо Шарков и обясни, че целта на МЗ е здравната система да бъде удобна за пациента.