Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (07.03.2016)
 
        НЯМА ДА СЕ ПЛАЩА, ОСВЕН ЗА НОЩУВКА ПРИ ДЕТЕ, И ПРИ ИНВАЛИДИ
        В болниците вече няма да се плаща такса "мама" за нощувка на майките при болните им деца. Това ще важи за всички лечебни заведения от 15 март, когато изтича срокът за обсъждане на проектонаредбата по този въпрос. След това тя ще бъде подписана и ще влезе в сила, съобщи за "Монитор" заместник - министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. Първоначално се предвиждаше да не се плаща, ако детето е до 7 години, когато се смята, че то вече може да се обслужва само. В Министерството на здравеопазването обаче, все още се обмисля и варианта, възрастта да се вдигне на 10 годинки, тъй като не всички деца са самостоятелни с тръгването си на училище. От ведомството уточниха, че повечето педиатри, с които екипъд подготвят бъдещата наредба се е консултирал, както и пациентските организации смятат, че не всички хлапета са самостоятелни на 7. По-големите деца ще могат да се радват на грижите на майките си, само ако не могат сами да се обслужват, например, ако са след операция, счупена ръка или крак, инвалиди са или имат някакви ментални проблеми. Към момента майките трябва да плащат, за да бъдат при децата си. Предвижда се татковците на малчуганите, както и роднини, които се грижат за тях, като баба или дядо, също да бъдат освободени от въпросната такса, ако майката не може да нощува в болницата при отрочето си. Освен това, болниците ще трябва да гарантират, че имат санитарки и медицински сестри, който да отговарят на нуждите на децата над фиксираната възраст. В противен случай придружителят им ще спи безплатно в лечебното заведение. Такса няма да плащат и придружителите на хоспитализирани с увреждания. До сега, независимо, че обслужването им е затруднено и в повечето клиники няма достатъчно санитари, близките трябваше да си плащат "хотела", за да останат при болните. Министерството на здравеопазването предвижда таксата за придружител в лечебно заведение ще бъде фиксирана и тя ще бъде една и съща за всички болници. Сега различните лечебни заведения слагата "хотелските" на око, мотивирайки се, че са търговски дружества и сами могат да определят цените и таксите на услуги, които предоставят. Затова и тарифата към момента варира от 5 до 150 лева на ден в зависимост от това дали майката спи на стол или на легло в стаята при детето си, както и от категорията на лечебното заведение.
 
         ЗАПОЧВАТ БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ ЗА ГЛАУКОМА И КАТАРАКТА
        По повод Световната седмица за борба с глаукомата няколко лечебни заведения обявиха безплатни прегледи за глаукома, катаракта, вътреочно налягане и роговична дебелина. Такива ще се проведат от 7-ми март до 11-ти март Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ", в Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Свети Георги" Пловдив пък те ще бъдат до 17-ти март, а в УМБАЛ ,,Александровска" - до 12-ти март. В "Александровска" прегледите ще се провеждат от 14 до 18 ч., а записванията са на, а в ИСУЛ те ще се осъществяват от 14.00 до 16.00 часа. В "Св. Георги" пък предварителното записване е в работен ден от 8.00 до 12.00 часа.
 
        ДОЦ. МАРИН ГЕНЧЕВ: ЗАПЛАТАТА НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ
        Отскоро шеф на клиника в столичната болница "Света Анна" е млад, но много успял в Германия неврохирург. Доцент Марин Генчев е на 44 години, сбъднал е мечтата на много български лекари - популярен неврохирург в Германия, с редица отличия, преподавател в престижния университет "Хайделберг" и началник на отделение в иновативна болница в Майнц. Наскоро той се отказва от този живот, за да работи в столичната окръжна болница "Св. Анна". Показва новото си работно място, което не е ремонтирано повече от 30 години и казва, че болничните стаи са с един изразен късно социалистически чар, но би се учудил, ако всичко е оправено и лъскаво. Графикът му с операции е запълнен за месец напред. "Има някакъв ритуал в цялото това нещо, човек от едни настроения преминава в съвсем други като хирург. Аз съм казал на жена ми, че в операционната си махам и халката. Докато оперирам, тя няма съпруг", казва доц. Марин Генчев, завеждащ клиника по "Неврохирургия" в УМБАЛ "Св. Анна" пред "БТВ". "В една подобна операционна можете да получите много по-добра операция, отколкото в една супероперационна в Германия. Въпросът е, че, влизайки една такава операционна, вие виждате това, което виждате. Вие не можете да прецените работата на хирурга. Не можете да прецените работата на операционната сестра", допълва доцентът. Преглежда без престилка, за разлика от българските си колеги. Смята, че така пациентите го приемат като приятел. "Винаги целта е пациентите да се чувстват добре обгрижени тук и да получават адекватно лечение. Всичко останало е следствие. Заплатите са част от мотивацията на персонала, но със сигурност не единствената. В момента, в който пациентите са доволни от лечението си при нас, всичко ще се подреди", казва доц. Генчев. Месечната му заплата в Германия е била над 10 000 евро. "В момента за мен заплатата няма абсолютно никакво значение. Сега целта е да се стабилизира екипа и този екип да промени клиниката", отсича той. Повече от половината си живот доц. Генчев прекарва зад граница. Напуска България, когато е едва на 19. Завършва медицина във Виена. За кратко се връща у нас, но се сблъсква с практиката млади лекари почти да не влизат в операционните. Тогава си стяга багажа за Германия и попада в модерната болница към медицинския университет в Майнц. "Там за 1-2 години много бързо напреднах като хирург. И след две години отидох при моя шеф и му казах: Ако от самото начало знаех, че ще работя толкова много хирургия при тебе, щях да дойда да работя без пари. Реално станах хирург в Германия". Там е правил по няколко операции на ден. Работната му седмица е надвишавала 80 часа. Става началник отделение, но това е пределът на развитието му. "В България мога да се развивам още по-нататък", пояснява доц. Генчев.
 
        ОБУЧАВАТ ЛИЧНИТЕ ЛЕКАРИ ДА ПОМАГАТ ПРИ ДЕПРЕСИЯ
        Личните лекари да разпознават симптомите на тревожност и депресия и вместо към многобройни кардиологични или други изследвания и консултации, да насочват пациентите към навременна психиатрична помощ. Това е една от целите на проекта "Подобрени услуги за психично здраве" на Националния център по обществено здраве и анализи, подкрепен от Норвежкия финансов механизъм, съобщиха от Центъра. Според данни от проучването ЕПИБУЛ (Международно изследване на честите психични разстройства) 20% от българите веднъж или повече пъти в живота си са преживели психично разстройство, информира "Zdrave.net". Често пъти хората търсят лекарска помощ заради тревожност, страх или чувството, че получават инфаркт. 2000 общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници в момента се обучават на знания, умения и чувствителност за ранно разпознаване на симптомите на депресия, тревожност и рисково самоубийствено поведение. 70% от направилите опит да сложат край на живота си са посетили по някакъв повод личния си или друг лекар две седмици преди това. В редица случаи забавянето на вярната диагноза се е оказало фатално. Новосъздадената онлайн платформа за обучение ще даде на психиатрите възможност за диалог, а на пациентите - особено в отдалечени места без специалисти - за достъп до професионални психиатрични консултации. Специализиран сайт ще ни учи да бъдем толерантни и да приемаме без предразсъдъци хората с психични заболявания. Проектът ще даде яснота за картината на психичните разстройва у нас, смятат от НЦОЗА. Според проучванията всеки четвърти българин някога е преживявал депресия, от тревожни разстройства страдат около 12% от хората.