Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (02.02.2016)
 
             ПРЕДСТАВЯТ ПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА
        Детайлите около Националната здравна карта стават ясни днес. Проектът ще бъде представен от ресорния министър Петър Москов, а след това ще се публикува за едномесечно обществено обсъждане, информира "Нова ТВ". Здравната карта съдържа информация за броя на лечебните заведения, болничните легла и специалистите във всяка област на страната. На нейна база Здравната каса ще може да сключва договори с лечебните заведения. Ако в даден регион няма нужда от конкретна болница, Фондът ще има право да отказва финансиране. Новите правила вече изправиха на нокти шефове на общински и частни лечебни заведения. Опасенията им са, че ще се стигне до съкращаване на персонал и закриване на болници.
 
        ОРЯЗВАТ ЛЕГЛАТА В БОЛНИЦИТЕ
        Орязване на леглата в болниците. Това очакват работещите в здравната сфера с въвеждането на Националната здравна карта. Проектът ще бъде представен от ресорния министър Петър Москов, а след това ще се публикува за едномесечно обществено обсъждане. Пловдив е сред градовете с най-много болници - 40, допълва "Нова ТВ". Леглата в града са 5511, като 690 от тях са излишни и трябва да бъдат орязани според Здравното министерство.  От 1 април Здравна каса ще финансира леглата само в определения от картата брой. Това означава, че ще трябва да се преструктурират здравните заведения, може да се стигне до закриване на болници, както и до съкращаване на персонал. Възможно е и въвеждане на листа на чакащите пациенти. Според директора на 2-ра Градска болница в Пловдив има голям дефицит на медицински специалисти. "Ние се намираме, а и много други болници, на долното ниво на изискванията на медицинския стандарт. Всяко необосновано съкращение само ще затрудни пациентите", заяви д-р Петко Недев, управител на 2-ра Градска болница.  "Трябва да има съкращаване, но не толкова на леглата. В цял свят има листа на чакащи. Цялото това нещо обаче дава впечатление, че трябва да бъде съхранен бюджетът на НЗОК, който за поредна година е неадекватен", заяви Георги Кръстев от регионалната колегия на БЛС.   
 
        РЕЖАТ ЛЕГЛАТА НА БОЛНИЦИ В 20 ОБЛАСТИ
        В 20 области трябва да бъдат съкратени болнични легла в хирургии, ортопедии, урологии и гинекологии. Това показва проектът на Национална здравна карта на здравното министерство. София, Пловдив и Пазарджик са областите с най-голям излишък на болнични легла за активно лечение, съобщава "Стандарт". Затова в тях най-много отделения и болници са застрашени да се окажат без договор и финансиране от Националната здравноосигурителна каса след 1 април, освен ако част от леглата за активно лечение не бъдат преструктурирани в такива за долекуване.     Касата ще избира с кои лечебници да сключи договор по няколко критерия. Преимущество ще имат тези, които осигуряват 24-часови дежурства, имат спешни отделения, осигуряват комплексно лечение с по-голям брой клиники и отделения в различни специалности, правят повече и по-сложни манипулации, през тях преминават повече пациенти и др.   Според разпространената за обсъждане здравна карта в страната има нужда от 53 656 легла при налични малко под 51 000, като в същото време има недостиг от над 3500 легла за долекуване.   Само в осем от 28-те области на страната няма излишък на легла за активно лечение - Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Добрич, Видин, Шумен и Ямбол. В морската столица например не достигат близо 100 болнични легла. В тези осем области управите на лечебниците няма да се притесняват, че ще останат без договор с касата през тази година.
       
        СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ В АСЕНОВГРАД СТАВА СПЕШЕН КАБИНЕТ
        Спешното отделение на болницата в Асеновград ще бъде преобразувано в спешен кабинет, четем в "Дума". За миналата година през спешното отделение на асеновградската болница са преминали над 6 хиляди пациенти от околните 39 населени места. В клиниката върху 150 кв. м има приемен кабинет, манипулационна, шокова зала и стационар. Новите изисквания за спешна помощ от ниво на компетентност втора степен обаче са непостижими за отделението. В общинските болници няма отделения по урология, травматология, неонатология, но дори и да ги направим, идват следващите изисквания, твърди д-р Иван Червенков, управител на болницата. Според новия стандарт спешното отделение трябва да е разположено на 700 кв. м и да има трима специалисти със специалност "Спешна медицина" или "Анестезиология". След шест месеца, когато спешното в Асеновград вече ще е само кабинет, тук няма да идват линейки. Пациентите ще бъдат транспортирани до Пловдив.
       
        Д-Р АДАМ ПЕРСЕНСКИ: НЯМА ДА ЗАКРИВАМЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ     
        Няма да закриваме центрове за психично здраве. Това заяви заместник-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски в студиото на "БТВ". По думите му те са връзката между лежащоболния и амбулаторния пациент - те дават възможност болните да се лекуват в общността, без да са изолирани. Проблемът, според него, е в това, че от 2010 г. насам центровете за психично здраве започнаха да увеличават броя на леглата за лежащоболни. По този начин, от една страна, са нарастнали разходите за тях, а от друга, се е достигнало до фрагментация на лечението на психично болните. Персенски заяви, че в новата методика, която трябва да е готова до края на февруари, ще са отделени повече средства и внимание за диспансерното наблюдение на пациентите. По думите му първоначално заложената връзка между амбулаторното лечение и постъпването на психиатрично болните в болница - диспансерното наблюдение - е изпуснато. Министерството на здравеопазването се притеснява, че увеличения брой на лежащоболните отчасти се дължи на използването им като приюти за болните. По думите на зам.-министъра здравното ведомство няма намерение да спести пари с предложените промени - напротив, сумата, отделена за центровете за психично здраве е същата. Предложените промени са повече средства да се отделят за диспансерното лечение на болните. Те ще бъдат хоспитализирани, само ако положението им го налага. За нас е важно лечението им след острия стадии - поддържащото им лечение - т.е. кой ги наблюдава и следи те да си приемат лекарствата, и да намалеят острите им пристъпи. Д-р Персенски подчерта, че предложените промени целят да се отделят повече внимание и средства по време на диспансерното лечение на психиатрично болните. Няма да има орязване на средствата - даже парите, които центровете за психично здраве ще са по-големи тази година в сравенение с миналата, заяви д-р Персенски. По думите му предложените промени не са окончателни.
 
        Д-Р АЛЕКСОВ: БРОЯТ НА ОПЛ, ЗАЛОЖЕН В КАРТАТА, СЕ РАЗМИНАВА С РЕАЛНИЯ
        Броят на общопрактикуващите лекари по региони, заложен в проекта на Националната здравна карта, се разминава с реалния. Това каза в интервю за БНР секретарят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Румен Алексов, който е и председател на сдружението в Кюстендил. "В област Кюстендил работят, към ден днешен, общо 88 общопрактикуващи лекари, а в това разпределение, което беше показано в тази Национална здравна карта, броят им е завишен с близо 30 души. Направих справка и с други области, с колегите, които живеят и работят там, и на доста места се оказа, че има едно голямо разминаване в броя. Направих собствена справка, като отворих данните на НСИ към 31 декември 2014 г. Там броят на общопрактикуващите лекари, които имат договори с РЗОК е изключително точен и за съжаление доста се разминава с броя лекари, посочени в Национална здравна карта", каза той. По думите му според здравната карта в София има над 1300 семейни лекари. Според него обаче техният реален брой е около 900. За област Благоевград в здравната карата са отчетени, че работят 87 ОПЛ, а статистическият институт посочва 200 души. От сдружението са обърнали внимание на останалите участници в "Партньорство за здраве" за разминаванията, отбеляза д-р Алексов. Според него твърденията за излишък от лекари в определени райони са "пресилени" на фона на общия недостиг на кадри. Той каза, че в страната има и области с драстичен недостиг на общопрактикуващи лекари - предимно поради демографски условия. По думите му разминаването в информацията поставя въпроса дали са точни анализите за нуждата на населението от медицинска помощ, върху които е правена картата. Доктор Алексов изключи възможността да се направи административно преразпределение на личните лекари, защото изборът им къде да работят е свободен.