Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (01.09.2015)


       НОВИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ СЕЗОН ЗАПОЧВА УДАРНО ЗА ЗДРАВНАТА КОМИСИЯ
        Новият политически сезон започва ударно - с извънредно заседание на парламентарната здравна комисия, на което предстои да се разглеждат промените в Закона за лечебните заведения на второ четене. Председателят на комисията д-р Даниела Дариткова насрочи три поредни заседания на комисията - днес, в сряда и в четвъртък, като се очаква за тези три дни депутатите да приемат окончателно промените в закона и през следващата седмица той да влезе в пленарна зала, съобщава Zdrave.net. Законът за лечебните заведения е вторият след Закона за здравното осигуряване, в който екипът на МЗ залага сериозни промени. Основният акцент в него е задължителната Национална здравна карта. Опит за въвеждането на такава бе правен от няколко поредни министри и правителства, но това така и не се случи и към момента здравната карта има пожелателен характер. Наред с НЗК, промените в закона въвеждат селективно договаряне на касата с лечебните заведения. Ако текстовете бъдат приети, фондът ще има правото да си избира с коя болница да сключва договор и на коя да отказва, като един от критериите за това се очаква да е тъкмо Националната здравна карта. Една от най-сериозните промени, заложени в ЗЛЗ, е тази за приватизацията на лечебните заведения. Цялата глава по тази тема обаче ще отпадне от закона. Такова предложение между първо и второ четене внесоха депутати от всички парламентарни групи, с изключение на ДПС и Атака. Според част от вносителите приватизация на държавни болници изобщо не бива да има, според други за тази стъпка е все още рано, а трети внесоха предложението само заради обещанието на премиера главата да бъде оттеглена, като прогнозираха, че темата ще е отново на дневен ред още преди края на тази година.
 
        ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ЛЕКАРИ У НАС СА ОТ ОБЩО 53 ДЪРЖАВИ
        523 лекари с чуждо или двойно гражданство са вписани в регистъра на Българския лекарски съюз, съобщиха от съсловната организация. Членството в БЛС е задължително условие да се практикува лекарска професия у нас, но не се знае каква част от вписаните в регистъра на съюза действително работят като лекари, информира  "Сега". Чуждестранните лекари са от общо 53 държави. Най-много са медиците от Македония - 83, следват Индия и Турция - по 60, Русия - 59, Сирия - 36, Гърция - 34, Украйна - 28. Членове на БЛС са и по петима лекари от САЩ и Великобритания, 2 от Япония и Германия, 12 от Иран, 6 от Ирак, 11 от Чехия, по 6 от Полша и Афганистан, 14 от Сърбия, по 3-ма от Бангладеш, Казахстан, Китай, Палестина и Йордания, 15 от Ливан, 12 от Нигерия, 5 от Йемен. По един представител имат Швеция, Дания, Канада, Франция, Ирландия, Грузия, Италия, Сомалия, Виетнам, Израел, Либия, Австралия, ОЕА, Куба и др.
Голяма част от медиците от по-екзотичните държави са завършили у нас и затова е лесно и да получат право да практикуват тук. Повечето от лекарите от Русия и бившия Съветски съюз обаче са завършили в родината си. В последната година има ръст на вписаните лекари от Сирия и региона, уточняват от БЛС. По принцип броят на вписаните у нас чуждестранни лекари расте, но с малко, допълват оттам. Далеч не всички регистрирани целят да останат в България, за част от тях страната ни е трамплин за ЕС. 364 са лекарите с българско гражданство, които са поискали от съсловната си организация удостоверения за членство, задължителни при постъпване на работа в чужбина. Данните са до средата на август тази година. Общо 548 медици са напуснали България през миналата година, сочи справката. За 2012 г. и 2013 г. те са били съответно 447 и 408, т.е. броят на напускащите расте. Най-много лекари заминават за Германия, Англия, Ирландия и Франция. Най-много от заминалите са със специалност хирургия, следват акушерство и гинекология, анестезиология и педиатрия.
 
        БОЯН ЗАХАРИЕВ: САМ ПО СЕБЕ СИ СТАНДАРТ БЕЗ РЕСУРСНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НЕ ДАВА НИЩО
        В "24 часа" откриваме разсъждения на програмния директор на "Отворено общество" Боян Захариев по отношение на проектостандарта за спешна помощ. Основната забележка на автора към стандарта е времето за пристигане на линейка при пациент с код червен, което е фиксирано на осем минути. "По признание на работещи в спешната помощ при сегашната обезпеченост стандартът едва ли ще може да се спазва. Не разполагам с пълна статистика на реалното време за пристигане на линейките в момента. Но съдейки по признанията на самото Министерство на здравеопазването, коментари на хора от системата на спешната помощ и честите публични оплаквания, може да се направи заключението, че дори времето за пристигане от 20 минути в немалко случаи не може да бъде спазено", коментира Захариев. По думите му, сметките показват нуждата от мащабна допълнителна инвестиция в оборудване и повишаване на заплатите, за да бъде привлечен и задържан необходимият персонал, защото "Сам по себе си стандарт без ресурсно обезпечаване не дава нищо, а ресурсите дори без стандарт могат да направят много."  "На повечето места, където има действащи стандарти за времето на пристигане на спешна медицинска помощ, те се различават за градските, крайградските и селските райони. Този подход е по-честен към пациентите", отбелязва Боян Захариев и дава следния пример със САЩ: "В САЩ в градските райони линейката трябва да пристигне до 10 минути, за 8 минути на мястото на инцидент с пострадали се очаква да пристигне някакво лице, компетентно да окаже първа медицинска помощ. Това може да е обучен парамедик, полицай, пожарникар или дори техник на определено инфраструктурно съоръжение. В някои страни в ангажиментите на хора в тези професии попада оказването на първа помощ, за което преминават специално обучение." Той прогнозира още, че с приемането на новия стандарт работата на спешна помощ може да се подобри, но натоварването на екипите ще се увеличи.
 
        ДОЦ. ВЕНЕЛИН ГЕРГАНОВ: ЗДРАВНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ СЪС СИГУРНОСТ НЕ ИЗГЛЕЖДА СТРОЙНА И ОРГАНИЗИРАНА
        "Здравната система в България със сигурност не изглежда стройна и организирана и това е ясен проблем за всички нас. Естествено, това е една от причините хората да търсят алтернативи." Това заяви пред ТВ7 неврохирургът доц. Венелин Герганов, който практикува в Хановер, Германия. Той посочи, че не трябва да се говори само за лекарите, напускащи страна, а и за изтичането на пациенти. "Със сигурност и за двете явления има една и съща причина", отбеляза доц. Герганов. Лекарят все пак изтъкна, че на това явление трябва да се гледа глобално. "В днешния свят на глобализация, на лесен обмен е нормално хората да завършват на едно място, да специализират на друго, да започнат да работят на трето място. Това е част от тяхното развитие, така че на това не трябва да се гледа само негативно и то не е само процес на изтичане. Още повече, че този процес е двупосочен", коментира той. По думите му, на това защо лекарите напускат трябва да се гледа по-диференцирано. "Има такива, които напускат веднага след като завършат медицина поради невъзможност или лоши условия за специализация - това е първият проблем. Има такива, които по-късно напускат, за които е нормална следваща стъпка в тяхното развитие - да отидат някъде другаде. А има и такива, които са наистина разочаровани от системата, от условията за работа и просто търсят алтернатива", изброи той. Според него, за да се върне наш лекар, работещ в чужбина, трябва да се създадат условия медицината да се практикува на много високо ниво, без да се налага ежедневно човек да се сблъсква с административни проблеми. Трябва още да има възможност в България да се създава медицина и човек да има усещането, че е на предния фронт в медицината, смята доц. Герганов. По отношение на системата у нас и нужните в нея промени той коментира: "Със сигурност в една ситуация, в която ресурсите са силно ограничени, по-скоро трябва да се наблегне на тяхното оптимално разпределение. И децентрализацията, т.е. създаването на много, много малки центрове, което наблюдаваме сега, със сигурност не е посоката, в която трябва да се развиват нещата. Трябва да има естествено регионални центрове, които да покриват основните нужди на хората, трябва да има доболнична помощ, но трябва да има и концентрация на финанси и на средства в т.нар. свръхрегионални центрове, които да поемат най-сложните случаи."
 
        НАГРАДА ЗА ОБЩОПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР
        "Труд" пък съобщава за награден общопрактикуващ лекар. "Джипито на селата Загражден и Давидково д-р Владимир Бояджиев беше удостоен със Златен плакет на община Баните. Докторът лекува населението 35 години. 63-годишният лекар е родом от Пловдив, но изкарал детството си в Асеновград. След дипломирането си той е разпределен през 1980 г. в селски здравен участък Загражден и оттогава досега не е сменял работното си място. От 2007 г. поема и свободната лекарска практика в съседното село Давидково. Грижи се за 900 души, повечето от които пенсионери", четем във вестника.