Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (21.05.2015)
 
ПЪРВА НАЦИОНАЛНА ДИСКУСИЯ ОТ КАМПАНИЯТА "МЛАД МЕДИК"
"Oт следващия месец Министерство на здравеопазването ще поеме таксата на специализантите по медицина от 180 лв. за дефицитните направления. За мярката са ни нужни около 1 млн. лева", информира "Преса". Това обясни министър Петър Москов по време на кръгла маса, организирана от в. "Стандарт" и Дарик радио с участието на млади медици. Става въпрос за анестезиолози, патолози, инфекционисти, които към момента не са включени към новата наредба, с която изискването да плащат по 180 лева месечна такса, отпадна. "Ще говорим и с финансовия министър на следващ етап да поемем таксите и на останалите, правят се разчети в момента", увери здравният министър. По време на дискусията стана ясно, че в много от лечебните заведения има нерегламентирана практика младите лекари да подписват договор, с който се задължават да работят в даденото лечебно заведение през следващите 4-5 г. В противен случай те трябва да върнат всичките си заплати.  За да стимулира разкриването на още места за специализанти, здравното ведомство обмисля всяка болница да получава допълнителни пари за това.
 
СТАНОВИЩЕ НА БАМО СРЕЩУ СЛИВАНЕТО НА ДИСПАНСЕРИ С   МНОГОПРОФИЛНИ БОЛНИЦИ 
Българската асоциация по медицинска онкология изразява категорично несъгласие с планираното закриване на комплексните онкологични центрове в България. Това заявяват от асоциацията в становище, адресирано до премиера Борисов.
От там посочват, че мрежата от онкологични лечебни заведения в страната е пример за добра организация на комплексното лечение и проследяване на болните с онкологични заболявания, научаваме от Zdrave.net. В това отношение страната ни превъзхожда редица високо развити държави в Европа и е повод за гордост за българските онколози, отбелязват от БАМО. Те изтъкват още, че става дума за лечение на едни от най-проблемните социално значими заболявания с непрекъснато нарастваща заболеваемост, а в тази област провали и недоразумения са недопустими.
"Многократно сме подчертавали необходимостта от продължително, дългогодишно проследяване на този контингент болни, тъй като в повечето случаи заболяването е хронично. Тази дейност е не по-малко важна от активното лечение и може да се осъществява само от обучени опитни и знаещи тесни специалисти. Да не забравяме, че с новите методи на лечение преживяемостта на тези болни непрекъснато нараства, съответно необходимостта от дългосрочна грижа - също", се казва още в становището. Асоциацията изтъква също така, че съществуващите КОЦ-ове разполагат със специалисти за комплексно лечение: хирурзи, лъчетерапевти, медицински онколози, добре обучен среден медицински персонал, специалисти по палиативни грижи. "Неясни остават плюсовете от обединяването с многопрофилните болници, където липсват традиции и познания за високо специализираните дейности, свързани с лечението на онкологично болни", смятат от там. БАМО посочва и факта, че статутът на двата вида лечебни заведения е различен: комплексните онкологични центрове са общинска собственост, докато МБАЛ - държавна. "Обслужваният контингент болни също е различен. Комплексните онкологични центрове са отговорни за лечението и проследяването на болни от няколко съседни области, докато МБАЛ - от една област", пишат още онколозите и отбелязват: "Реализирането на планираните промени неминуемо ще създаде напрежение сред болните с онкологични заболявания. Стресът, несигурността, в които живеят в момента тези ХОРА с въведените лимити в лечебните заведения, е достатъчен."
 
ОЩЕ ОТ ПРЕСАТА
Няколко ежедневника отразяват показаната вчера по Нова телевизия история на жена, останала без глас след операция. "Пациентка, останала без глас след операция на щитовидната жлеза, е осъдена да плати близо 30 000 лв. след 8 години ходене по мъките и търсене на правосъдие", съобщава "Телеграф" и разказва: "През 2007 г. Петя Костадинова ляга под скалпела на хирурзите от болницата в Стара Загора за операция на щитовидната жлеза, допълва Zdrave.net. Когато се събужда обаче, жената разбира, че вече не може да говори. Според нея причината е лекарска грешка. В резултат на това Петя започва да се бори с правосъдната система и преминава през най-различни инстанции. Междувременно води и друга борба - за здравето си, тъй като освен загубения глас след операцията тя не можела да диша и често припадала. Преглед при специалист по уши, нос и гърло показал, че нервите на гласните й струни са прекъснати. В следващите три години жената, която разказа затрогващата си история по Нова тв, се подлага на още 10 тежки операции. Две години след операцията, през 2009 -а, Петя завежда дело срещу болницата в Стара Загора, за да докаже, че увреждането е настъпило по време на операцията. През 2012 г. окръжният съд осъжда болницата в Стара Загора да заплати 100 хил. лева на пострадалата пациентка. Болницата обаче обжалва пред апелативния съд в Пловдив, който отменя решението. Така жената трябва да заплати всички съдебни разноски - 28 694 лв. Само след няколко дни Висшият касационен съд трябва да вземе окончателно решение. Петя е категорична, че ако се наложи, ще търси справедливост от съда в Страсбург. Ежедневникът коментира случая така: "Тази история звучи като лош виц с много черен хумор. Щеше да е хубаво, ако беше така. Но тя е съвсем реална. Точно толкова, колкото реална е болката и кошмарът на Петя Костадинова. Здравеопазване и правосъдие. Тежки, та чак трагични теми за нашата малка държавица, която благодарение на тези две продупчени системи спокойно може да бъде прекръстена на Абсурдистан. Защото честно казано по-голям абсурд от това потърпевш да си плаща за грешката, извършена от друг, няма. А когато говорим за грешка, застрашаваща човешкото здраве и костваща гласа на една жена, нещата стават още по-сериозни. Истината е, че гласът е единственото, което ни остана, за да възразим, да потърсим правата си, да се борим за истината и справедливостта и да попсуваме малко трагедията, в която тънем. Дали ще бъдем чути е отделен въпрос."
"Труд" информира, че КНСБ не са съгласни с разделянето на пакетите, плащани от НЗОК, на основен и допълнителен. Това е казал пред изданието зам.-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването д-р Пламен Радославов.
"Предвижда се в основният пакет да са социалнозначимите заболявания, които са най-добре финансирани, според Zdrave.net. Т.е. при лечението на "скъпите" заболявания болниците пак ще продължат да отчитат постоянно нарастваща дейност", посочи д-р Радославов. Според него ще се стигне до ситуацията да стискаш палци да се разболееш от болест от основния пакет, защото ако тя е в допълнителния - или ще чакаш, или ще плащаш. "А това не ми звучи добре", отсече синдикалистът. КНСБ не е съгласна и с механичното сливане на бившите диспансери с местните многопрофилни болници", четем в изданието. Проблеми в здравната си система има и южната ни съседка, където започнаха протести срещу правителството на Сириза. "Лекарите от държавните болници са в стачка за повече финансиране в здравеопазването", пише "Стандарт" и информира, че медиците са обявили "извънредно положение за здравеопазването". "Болниците работят само с екипи за спешни случаи. Медиците обвиняват правителството, че националната здравна система е в колапс, липсва финансиране дори и за медикаменти, не се назначават и специалисти", съобщава публикацията.
"Протестите започнаха с демонстрация пред здравното министерство, медиците поискаха откриването на нови работни места в държавните болница, осигуряване на повече средства от бюджета на Гърция и заплащане на извънредния им труд. Профсъюзът на медицинските работници заяви, че здравната система на страната е "извън контрол заради липсата на финансиране и екипи", четем пък в "Сега".