Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (24 октомври 2014)
 
У НАС МЕДСЕСТРИТЕ СА СРЕД  ПОДЛОЖЕНИТЕ НА НАЙ-ГОЛЯМ СТРЕС
Стресът  е сред основните причини за дискомфорт на работното място, а последиците от него могат да доведат до сериозни заболявания. В България най-засегнати и подложени на системно свръхнапрежение са работещите в здравеопазването, образованието и държавната и общинска администрация. Това е показало изследване, резултатите от което бяха представени пред журналисти от Слава Златанова, заместник председател на ФСЗ към КНСБ, Петя Недкова, заместник председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Любен Томев,   председател на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Според изследването, сред най-честите причини за стрес се посочват: несигурност на работното място - 57%; нагрубяване или психически тормоз от ръководители, колеги и пациенти - 44%; удължено работно време и пренатоварване -  43% . Около 52% от работещите в България смятат, че случаите на стрес на работното им място са чести и много чести; 7% - че не са подложени на стрес; 40% - че случаите на стрес са редки.                                                                                                                                                                  
Петя Недкова съобщи, че средната възраст на медицинските сестри у нас е 50 години, тъй като завършващите образованието си млади хора заминават на работа в чужбина, където са по-добре платени и работят при по-добри условия на труд. Твърде вероятно е след около 10  години, когато повечето от работещите сега медицински сестри ще излязат в пенсия, някои звена в здравеопазването да затворят врати, поради липса на кадри. Блиц анкета сред 95 медицински сестри е показвала, че четири от тях са признали за физически тормоз на работното място, но две не са предприели нищо от страх да не загубят работните си места, една е споделила случая с колеги и една се е оплакала на синдикалния си лидер. Превенция на стреса може да се направи като се приемат защитни клаузи при сключването на колективните трудови договори, каза още Петя Недкова. В Европа социалните партньори още през 2004 г. са подписали  споразумения за превенция на психосоциалните рискове, а през 2007 г. - и на насилието и тормоза на работното място. У нас обаче само синдикатите настояват за подобни споразумения, защото си дават сметка, че производителността на труда зависи до голяма степен от физическото и най-вече психическото здраве на работещите.

ФИРМА НА МАРЕШКИ КУПУВА ДВОРА НА ОКРЪЖНА БОЛНИЦА ВЪВ ВАРНА
Част от двора на болница "Св. Анна" във Варна може да бъде продадена на фирма, приближена на собственика на верига аптеки Веселин Марешки. Това съобщава регионалният интернет портал Moreto.net. Според информация на медията, фирмата "Варнафарма холдинг", която е собственост на съпругата на Марешки, е внесла предложението за сделката в Общинския съвет на Варна. Фирмата е собственик на сградата, намираща се върху имота. Самата сграда дълго време е била аптека, а към днешна дата има заявки за новооткриващо се питейно заведение, се казва в статията.
 
БАЛНЕОЛОГИЯТА У НАС ТРЯБВА ДА ПОЛУЧИ РЕСТАРТ
През последните години утвърдени балнеологични методики за лечение на редица заболявания - гастроентерологични, бъбречноурологични и други, бяха изведени от приложение, а терапевтичните възможности на естествените физикални фактори - климат, минерална вода и пелоиди, бяха изцяло пренебрегнати и практически изоставени като компонент от медицинските услуги, предоставяни от здравната ни система. Този извод прозвуча днес в първата дискусия при откриването на националната конференция по балнеология във Велинград. Абсолютно неоправдано е използването на минерални води да се свежда единствено до външно приложение, а питейното лечение и инхалациите да бъдат практически забравени, категорични бяха медиците. "В цял свят днес се наблюдава увеличаване на интереса към балнеология и физикалната медицина поради високата ефективност и липсата на странични ефекти от това лечение. У нас обаче сме свидетели на обратния процес - ние изпълняваме осем клинични пътеки, всяка от тях с продължителност седем до десет дни", посочи пред медиите д-р Таня Ангелова, председател на Българската асоциация по физикална и рехабилитационна медицина. "Не казвам "лекуваме", а "изпълняваме клинична пътека", защото за седем или десет дни не може да се лекува нищо, може само да се започне", добави още специалистката. Нашата балнеология трябва да получи рестарт. Тя трябва да си възвърне мястото като неотделима част от физикалната и рехабилитационната медицина, категорична беше д-р Ангелова.