Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (23 юни 2014)
 
НА СИМПОЗИУМ СЕ ОБСЪЖДА ИДЕЯТА ЗА ЛЕКАРСКА КАМАРА В УКРАЙНА
От пресцентъра на Югоизточноевропейския медицински форум (ЮЕМФ) съобщиха, че на 20 юни в Одеса, Украйна се е провел Международен симпозиум на тема "Саморегулация и самоуправление". Той е организиран от Украинската медицинска асоциация, регионалната структура на асоциацията и Областната управа по здравеопазване, с участието на началника на Областната управа, представители на Министерството на здравеопазването на Украйна и редица експерти от страната и чужбина. Доклад е изнесъл и президентът на  ЮЕМФ  д-р Андрей Кехайов. То е споделил и своите виждания за развитието на здравеопазването. Общият брой на участниците е бил над 350. Всички те единодушно са подкрепили идеята за приемане на Закон за лекарска камара в Украйна, при разработката на който да се ползва съответния полски закон. Това, според тях,  би било реална стъпка към европеизацията на страната.
 
13 ДУШИ НА ДЕН ЗАБОЛЯВАТ ОТ КОЖЕН РАК, ВСЕКИ ПЕТИ МЕЛАНОМ СЕ ДИАГНОСТИЦИРА КЪСНО
Кожните карциноми са най-често срещаните злокачествени тумори у нас, тази локализация заема първо място с 4783 нови случая годишно или 13,7% от всички новодиагностицирани болни с раково заболяване. Това означава, че всеки ден у нас заболяват 13 души, а тенденцията е към увеличаване както на случаите с немеланомни видове рак, така и на злокачествения меланом на кожата, който се е увеличил 5 пъти за последните 50 години. Страната ни изостава в ранната диагностика на кожния рак, всеки пети случай на меланом се диагностицира в късен стадий, на този тумор се дължи и 80% от смъртността поради злокачествено кожно заболяване. Тези данни бяха представени по време на годишната научна конференция на Специализираната болница за активно лечение по онкология, която се проведе през уикенда в Правец.
 
В ПРЕСАТА: ДЕФИЦИТЪТ В ЗДРАВНАТА КАСА БЕШЕ ПРЕДИЗВЕСТЕН
"Предизвестеният дефицит в здравната каса". Така е озаглавен материал в "Капитал Daily" с автор Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. В него четем: "Още през миналата година се видя недостигът на средства в доминираната от държавата здравноосигурителна система, а с приемането на бюджета за 2014 г. стана кристално ясно, че финансовата дупка през тази година ще е още по-голяма." И още: "Управляващите продължават да смятат, че системата на здравеопазването може да работи на добра воля и без пари".
"Труд" ни информира, че пациенти искат повече пари за стентове. "Нека здравната каса увеличи средствата, които отпуска за лечението без алтернатива на пациентите с мозъчни кръвоизливи. От друг материал във вестника научаваме, че само за 8 г. 4 пъти се е увеличило времето, в което не сме здрави. "Равносметката показва, че средно през 2006 г. жените не са били здрави по 4,4 г. от живота си, а се очаква през настоящата година този период да нарасне на цели 16,5 г. При мъжете повишението е от 3 г. на близо 12 г. през 2014-а. Т.е. днес заболяванията ни приковават на легло за по 14 години от живота срещу три години и половина през 2006-а, показват данни на Евростат от април т.г. "За сравнение животът, прекаран в здраве, при останалите мъже от ЕС е с около 8 г. повече, а при жените - с 12 г. повече..", допълва материалът.
 
ЗА 6 ГОДИНИ РАЗХОДИТЕ НА НЗОК ЗА ЛЕКАРСТВА СА НАРАСНАЛИ 2,4 ПЪТИ
29% от общия бюджет на здравната каса за 2013 г. са отишли за лекарства. За сравнение, шест години по-рано - през 2008 г., делът им е бил 19 на сто, показва справка на болнични и пациентски организации.
За същия период изплатените средства към ПИМП намаляват от 8% на 6%, към СИМП - от 8% на 7%. Делът на медико-диагностичните дейности остава неизменен - 3%, а този на денталната помощ намалява с един процентен пункт - от 5% на 4%. Най-сериозно пък е намалял делът на разходите за болнична помощ - от 57% до 46%.
 
СПЕШНА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА НА КАСАТА И ОТМЯНА НА ПМС94 ПОИСКАХА БОЛНИЦИ И ПАЦИЕНТИ
Спешна актуализация на бюджета касата и отпадане на ПМС 94, заедно с последните анекси към договорите между НЗОК и болниците. За това настояват в отворено писмо до институциите болнични и пациентски организации.
В писмото се отбелязва, че анексите за болнична помощ, изпратени на управителите на лечебните заведения миналата седмица, предвещават крах, но не само за болниците. "Те са изключително опасни най-вече за пациентите", посочват организациите.
 
И РУМЪНИЯ ЗАПЛАШЕНА ОТ ЛИПСА НА СПЕЦИАЛИСТИ
Румъния е изправена пред опасността да остане без лекари специалисти в идните десет години, съобщават местните медии, цитирани от БГНЕС.
Сега в страната има 300 онколози и по-малко от 50 радиолози, а в последната година нито един лекар не е изявил желание да специализира онкология или радиология, съобщава радиологът проф. д-р Кристиан Кирикуца.
Той допълва, че теоретично всеки румънски гражданин има достъп до медицински грижи, но проблемът е колко специалисти има. "Според моите данни в Румъния с население от 20 милиона души има 300 онколози. През 2008 г. имаше 100 радиолози, а днес те са под 50", заявява проф. Кирикуца.
 
328 МЛН. ЛВ. ПОВЕЧЕ ИСКА НАДЗОРЪТ НА КАСАТА
Актуализация на бюджета на НЗОК в размер на 328 млн. лв. ще предложи Надзорният съвет на НЗОК. Това съобщиха членове на надзора след заседание, на което бе разгледан и приет доклад за състоянието на НЗОК за първото полугодие. Предложението за актуализация на бюджета е получило положителен вот от всички членове на надзора с изключение на зам.- министъра на финансите Людмила Петкова, която е гласувала "въздържала се". Според информацията утре то ще бъде внесено от управителя на касата д-р Румяна Тодорова за одобрение и становище от Министерството на здравеопазването.
 
Д-Р ПЕНКОВ: ПМС 94 Е В ПОЛЗА НА БОЛНИЦИТЕ
Постановление 94 на Министерски съвет предлага на болниците клауза, която е в тяхна полза. Това каза пред журналисти председателят на Надзорния съвет на НЗОК и зам.-министър на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Според него, с постановлението се въвежда ред за изплащане на надпрогнозните стойности и затова не вижда причина университетските болници да отказват да подпишат анексите към индивидуалните си договори. "Аз не мога да разбера, след като имаш някаква полза от нещо, защо го критикуваш. Последните години винаги е имало прогнозни стойности, само че наричани по друг начин. Аз бях управител на болница, когато за месец януари, февруари и март надлимитната дейност ми се плати ноември. Беше същата история, даже още по-гадна. Не ти плащат с месец закъснение, а с десет", коментира д-р Пенков.