Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ  ОТ ЗДРАВЕОПАЗНАНЕТО (23 октомври 2013)
 
В ПЕЧАТА: ПРЕДСТОЯТ ОЩЕ СРЕЩИ ЗА БЮДЖЕТА НА НЗОК
Болнични практики са тема на публикация в "Преса". "Болници плащат на линейки и джипита, за да им осигуряват пациенти. Това заяви за "Преса" директорът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев. "Всички говорят, че такива неща се случват, но сега вече съм пратил доказателства на здравното министерство, което трябва да разследва тези случаи", добави той.
Според него тарифата за джипитата в София варира от 120 до 240 лева. За всеки изпратен пациент за скъпо изследване на сърцето, т.нар. коронарография, личните лекари получават от частните клиники по 120 лева. Болен, на когото се налага сърдечна операция, "върви" по 240 лева", информира ни изданието.
И още: "Доктор в линейка получава по 100 лева за всеки пациент с инфаркт, ако го закара в точно определена болница. "Диагнозата не е избрана случайно - клиничната пътека е скъпа, между 3000 и 7000 лева в зависимост от това колко стента се налага да се сложат", обясни проф. Начев." Заедно с директорите на "Св. Анна" и Националната кардиологична болница той подавал подобни сигнали и до предшественичката на Андреева - Десислава Атанасова, става ясно още от материала. Реакция обаче нямало.
Два ежедневника днес се спират на срещата за бюджета на касата, проведена вчера с финансовия министър Петър Чобанов. "Труд" пише: "Представителите на пациентите и на синдикатите в съвета (надзорния, б.р.) се зарекоха да не отстъпят пред бюджет, който предвижда по-малко финансиране спрямо реално платените пари от НЗОК през настоящата година. "Ще се борим поне 180 млн. лв. да се предвидят за онколекарства (точно колкото ще се изхарчат до края на 2013 г.), тъй като заложените 145 млн. лв. няма да стигнат", коментираха от пациентските организации..
Реакция се очаква и от Комисията за защита от дискриминация, на която предстои да се занимае с интересен случай, научаваме от "Дума". "За несправедливост, повтаряна в няколко национални рамкови договора между НЗОК и Българския лекарски съюз, сигнализира в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) доц. д-р Р.Д., завеждащ хирургично отделение на МБАЛ "Каспела" в Пловдив. Медикът твърди, че дискриминацията се проявява в разликата в заплащането по клинична пътека 122 (оперативно лечение на неоплазми на ларинкс, фаринкс, шия) и клинична пътека 187 (оперативни процедури върху щитовидна и паращитовидни жлези с голям и много голям обем и сложност). Заплащането по първата клинична пътека е 2239 лв., а по втората - 900 лв. Досега нито една институция не била предоставила мотивиран отговор на какво се дължи разликата в заплащането по двете клинични пътеки, твърди жалбоподателят. Според него по клинична пътека 187 са необходими същите диагностични и терапевтични процедури, като при клинична пътека 122", пише ежедневникът и уточнява, че по жалбата заседава петчленен състав на КЗД.
Материал на "24 часа" пък припомня позаглъхналия слух за нов шеф в МВР болница. "Колоритният червен депутат Илия Баташки е готов да зареже парламента и кандидатства за зам.-шеф на МВР болница, научи "24 часа".
"Конкурсът е за зам.-директор на МВР болница, за него имаше обява в голям всекидневник. Ако се проведе, защото съм единствен кандидат, ще стана зам.-директор на болницата", потвърди соцдепутатът. Той бил готов да напусне парламента, за да се върне отново активно в професията си, защото тя му липсвала. Така ще мога отново да оперирам и да се развивам професионално, обясни Баташки. "Освен това се надявам с административния си опит да помогна на болницата да възвърне авторитета си", допълни депутатът", четем във вестника.
 
ОЩЕ ЧЕТИРИ БОЛНИЦИ СТАВАТ УНИВЕРСИТЕТСКИ
Правителството допълни списъка на университетските болници с още четири лечебни заведения на днешното редовно заседание. Това са МБАЛ "Света Марина" - Варна, УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" - София, МБАЛНП "Св. Наум" - София и МБАЛ "Национална кардиологична болница" - София, съобщиха от правителствената инфорамационна служба.  Съгласно Закона за лечебните заведения университетски болници са многопрофилни или специализирани болници, в които след акредитация се осъществяват дейности по клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина, фармация и здравни грижи, както и следдипломно обучение.
 
ДОЦ. АСЕНА СТОИМЕНОВА СМЕНЯ ДОЦ. ИЛКО ГЕТОВ В СЪВЕТА ПО ЦЕНИ И РЕИМБУРСИРАНЕ
Правителството освободи доц. Илко Гетов като член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти и избра за член на Съвета доц. Асена Стоименова. Това реши днес правителството на редовното си заседание.
Доц. Стоименова е завършила фармация в Медицински университет - София. Има специалност по мениджмънт от Техническия университет и специалност по организация и икономика на аптечната и дистрибуторска практика от МУ. През 2007 г. защитава докторат на тема "Проучване на основните промени в лекарствената регулация на България и влиянието им върху достъпа и разпространението на лекарства". Специализирала е в Brookwood International Academy of Healthcare Research. Доц. Стоименова е одитор по системи за управление на качеството в областта на фармацията и в периода 2007-2010 г. е била председател на Комисията по качество на Българския фармацевтичен съюз. От края на 2008 г. е преподавател в Катедрата по организация на икономиката на фармацията в Медицинския университет в София. Промяната в състава на Съвета има за цел по-ефективно изпълнение на функциите на структурата, допълват от пресслужбата.
 
ДЕПУТАТИ СЕ СКАРАХА ЗАРАДИ ЛЕКАРСТВЕНАТА ПОЛИТИКА
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за лекарствата, с които се регламентира регулацията на паралелния износ на медикаменти и създаването на експертна комисия към ИАЛ, която ще издава разрешения за създаването на нови аптеки. Одобрен беше и законопроект на Министерски съвет с предложения, засягащи подобряване на системата за безопасност на лекарствените продукти. Председателят на комисията по здравеопазване и вносител на законопроекта, касаещ паралелния внос, д-р Нигяр Джафер обясни, че заради него България губи всяка година около 85 млн. лв. Освен това паралелният внос ограничава достъпа на българските пациенти до определени лекарства, които, въпреки че са в малки количества, се изнасят. Тя добави, че с промените в закона се регламентира дистрибуторите да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата, че искат да изнесат даден медикамент. Според вносителите поправката не е в противоречие със свободното движение на стоки в Европейския съюз. От ГЕРБ заявиха, че подкрепят двата законопроекта, но имат забележки към тях. При първото си изказване Десислава Атанасова заяви, че проектът на Министерски съвет за безопасността на лекарствата всъщност е създаден по време на управлението на ГЕРБ и че той е отлежавал 5 месеца в някое бюро на сегашната администрация. Тя също така обвини управляващите, че не се интересуват от лекарствената политика и нарече липсата на министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева по време на обсъжданията безхаберие. Това изказване предизвика гнева на червената депутатка Мая Манолова, която се изказа доста остро. 
"Убедена съм, че можете да се изкажете по всеки законопроект без дори да сте го чели". Това каза на Манолова народният представител  от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова. Колежката й Атанасова пък коментира, че Манолова трябва да си спести патетичните думи и да спре да разчита на високия си тембър. Тя заяви, че червената депутатка не става за говорител по лекарствената политика, а за доносник по отношение на едни бюлетини, визирайки скандала с бюлетините, открити по време на изборите в печатница в Костинброд.