Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (15 юли 2013)
 
ДЪЛГОСРОЧНА СТРАТЕГИЯ В ОБЛАСТТА НА РЕПРОДУКТИВНОТО ЗДРАВЕ
От 2014 г. Фондът за асистирана репродукция отново ще бъде структура в системата на МЗ, защото прехвърлянето му към НЗОК не е показало предимства, напротив - от този момент се наблюдава  спад в дейността му, изразяващ се в намален брой разгледани молби и сериозно забавяне в плащанията. Това бе съобщено ва 12 юли т. г. по време на кръгла маса "Бъдещи политики по отношение на репродуктивното здраве на младите хора у нас, превенция на недоносеността и последиците от нея". Дискусията в МЗ, в която взе участие и здравният министър д-р Таня Андреева, имаше за цел да очертае бъдещата национална политика в тази област, като постави началото на професионална дискусия с медицински специалисти и пациентски организации.
В дискусията участва и проф. Станка Маркова, почетен председател на БАПЗГ, която настоя да се върнат женските консултации, за да се извършва навременно проследяване на бременността. Според нея  е необходимо също да се изработят стандарти за проследяване на недоносените деца. Участие в дискусията взеха и националните консултанти по репродуктивна медицина доц. Атанас Щерев и по неонатология доц. Ралица Георгиева, акушер-гинеколози и неонатолози, директорът на Фонда за асистирана репродукция д-р Николай Лалев, представители пациентските организации,  Фондация "Искам бебе", Сдружение "Зачатие" и Асоциацията на родителите на недоносени деца.  
 
МИНИСТЪР АНДРЕЕВА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Е ХАОС
Здравеопазването е хаос, заяви днес при посещението си в Кюстендил министър   д-р Таня Андреева. Министрите на ГЕРБ не са си говорили помежду си и всеки следващ е спирал започнатото от предходния и е започвал реализирането на свои идеи, констатира тя, цитирана от информационните агенции.
След посещението си в болницата за рехабилитация в града д-р Андреева коментира, че вероятно трябва да се преосмисли дали всички такива болници да бъдат под една шапка. По думите й, болниците за рехабилитация могат да се развият като центрове, ако получат възможността да реинвестират печалбите си. "Това е един дълъг дебат, който предстои. Ще мислим да децентрализираме тези лечебни заведения, всяко да е  търговско дружество и да се върви под някаква форма - държавата и общините да имат съвместно участие или да е само общинско", коментира д-р Андреева.
Медиците от болницата в Кюстендил и останалите лечебни заведения в региона се интересуват от общовалидни за цялата страна теми. Това каза на пресконференция в Кюстендил министърът на здравеопазването. Едно от нещата са условията на труд, както и трудностите, които срещат при заплащане на дейността им от НЗОК - по-специално отчетността и заплащането на интензивните грижи. Вторият проблем е свързан с нивата на компетентност. Стона ясно, че министерството ще работи върху всички стандарти, а движещ този ресор е зам.-министър Славов. В неговите правомощия ще бъде промяна на нормативната уредба, касаеща стандартите в различните специалности. Наредба №34 за специализациите, която ще има за цел да либерализира започването на специалност, както и акредитирането на по-големите областни болници за бази за обучение. Третият основен въпрос е спешната помощ, където се предприемат няколко основни действия. Първото е това, че ще се върви към либерализиране на специализацията на работещите в спешната помощ, което към момента е голям проблем, защото всички центрове имат кадрови дефицит.Другото, което касае цялата система на здравеопазването, е заплащането. В тази посока министерството основно може да се намеси при фонд "работна заплата" на психиатричната помощ и спешната помощ. "Това, което знам като намерение на новия екип на НЗОК, е да има преостойностяване на клиничните пътеки, ще се опитаме за първи път да остойностим и медицинския труд", заяви д-р Таня Андреева. Тя заяви, че предстои една голяма среща между ръководството на здравната каса, съсловните организации и представителите на лечебните заведения.
 
12% ОТ БЪЛГАРИТЕ  ИСКАТ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Едва 12% от пълнолетните българи са на мнение, че са необходими законодателни промени в областта на здравеопазването. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на НЦИОМ, изнесени днес. Такива промени според респондентите са: улесняване на достъпа до специализирана медицинска помощ - да има повече направления от личните лекари към медицински специалисти и да има повече лекарства, заплащани от НЗОК.