Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (24 април 2013)
 
СПОРЕД НЗОК БРОЯТ НА ХОРАТА, ПРЕМИНАЛИ ПРОФИЛАКТИЧЕН ПРЕГЛЕД, СЕ УВЕЛИЧАВА 
Здравноосигурените лица над 18 години, които са направили профилактичен преглед при личния си лекар през 2012 г., са 2 345 243, отчитат от здравната каса. Данните сочат, че гражданите, преминали на такъв преглед  са близо 120 000 повече спрямо 2011 г. Увеличение на профилактичните прегледи има и при децата на възраст от 2 до 7 години. За миналата година по програма "Детско здравеопазване" личните лекари са извършили 574 396 прегледа в тази възрастова група. За сравнение, през същия период на 2011 г. прегледите са били 561 009, информират от осигурителната институция. Във възрастовата група от 0 до 1 година през миналата година лекарите са извършили над 600 000 профилактични прегледи. Над 214 000 прегледи са направени на деца между 1 и 2 години и близо 640 000 - на деца на възраст между 7 и 18 години, съобщават още от касата. На децата от 0 до 18 години са направени 1 115 000 имунизации. По програма "Майчино здравеопазване" за 2012 г. личните лекари са извършили 9 812 профилактични прегледи на бременни жени, а лекарите специалисти - 387 518.
 
МЗ ИЗЛЕЗЕ С ПРОГРАМА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА САМОУБИЙСТВАТА
МЗ ще се опита да снижи опитите за самоубийства и суицидната смъртност  в България с 10%. Това се казва в прессъобщение на министерството по повод публикуването за обществено обсъждане на интернет страницата на МЗ на проект на Национална програма "Превенция и профилактика на самоубийствата в Република България 2013 - 2018 година" и Национален план за действие към нея. Като цели на програмата са посочени повишаване на информираността на населението за значимостта на психичното здраве и придобиване на социални умения за използване на протективни фактори за справяне с преумората, пренапрежението и житейските кризи. В проекта е заложено обучение на специалисти от здравния сектор по проблемите на самоубийствата. Предвидени са и програми за обучение на журналисти по проблемите на психичното здраве и суицидопрофилактиката, както и създаване на обществени съвети и коалиции на областно ниво на основата на съществуващите областни съвети по психично здраве. Като целеви групи, сред които да се осъществява профилактика, от МЗ посочват лица със суицидно поведение, с психични и тежки соматични заболявания, с други форми на дезадаптивно поведение - токсикомании и др., ученици на възраст между 10 и 18 год., военнослужещи, служители на МВР, медицински професионалисти, членове на "близкото обкръжение" на лица, извършили опит за самоубийство или самоубийство, жени във фертилна възраст, безработни мъже на възраст 25 - 50 год., възрастни и самотни хора и затворници.
Финансирането на дейностите по програмата се предвижда да се осъществява от Републиканския бюджет и Норвежкия финансов механизъм.
 
ОТ ПРЕСАТА: БИВШИЯТ ШЕФ НА ГОРНООРЯХОВСКАТА БОЛНИЦА Я ОСЪДИ ЗА НЕПОЛЗВАН ОТПУСК
"Д-р Миролюб Кожухаров, бившият директор на болницата в Горна Оряховица, в която през декември 2010 г. гръмна скандала с "бебето от фризера", осъди лечебницата за 8679 лв. За това съобщава "Труд" и уточнява: "Здравното заведение трябва да плати 6710 лв. и 1969 лв. лихви на д-р Кожухаров заради неползвани 66 дни отпуск. Това постановил Районният съд в Горна Оряховица, а Окръжният съд във Велико Търново потвърдил."
"Стандарт" вижда проблем в появяващите се нови лечебни заведения. "Три нови частни болници по онкология са на път да отворят врати у нас. Със сигурност те няма да са и последните. За 10 години клиниките не спряха да се роят. Според официалната статистика броят им се е увеличил от 249 през 2003 г. на 315 през 2011 г. От тях 89 са частни, а тази година те вече са и над 90". По-нататък става дума, че при повече болници би трябвало да има повече конкуренция и по-добро качество на обслужване, но у нас се получава точно обратното. "Край на целия абсурд могат да сложат само управляващите политици, които и да са те. Като кажат, че болници могат да се отварят само там, където има нужда от тях, както е по цял свят. Това обаче едва ли ще стане скоро, защото болниците, инвеститорите и фармацевтичните компании пълнят редовно партийните им касички" - пише изданието.
В предизборните разговори се включва и проф. Александър Чирков. В своя статия в "24 часа" той пише: "След поредица разговори с доказали се фигури на политическата сцена в Германия и Австрия, както и с двама еврокомисари от Брюксел стигнахме до заключението, че може би в тази ситуация е най-добре след изборите спечелилите партии и всички, които влизат в парламента, да направят кръгла маса. И на нея да предложат за министри, зам.-министри и ръководители на големи административни единици най-опитните и доказали се експерти в страната. И да надскочат партийните си пристрастия в името на просперитета на обществото". Според проф. Чирков, така избраните министри няма и да служат на тесните интереси на партиите, които са ги предложили, а ще служат на интересите на обществото.
 
ПАРТИИ ПРОВЕДОХА ДЕБАТ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Това стана вчера  и всяка партия сякаш се стараеше да надскочи другите в обещанията. Партия "Атака" ще осигури 10% от БВП за здравеопазване с пари, които ще вземе от ЕРП-тата и от злато, прекратявайки колониалната политика в България. С държавни пари трябвало да се закупят апаратура и лекарства и да се плаща на лекарите. Според атакистите по този начин щяла да се прекрати миграцията на лекарите. От СДС обявиха, че ще се стремят да постигнат 6% БВП за здравеопазване. Те също така щели да поискат национализираните от последното правителство 2 млрд. лв. да бъдат върнати за здравеопазване и с тях да се укрепи системата. От СДС не отговориха на въпроса колко трябва да бъде минималната лекарска заплата и тази на сестрите, но пък заявиха, че трябва да има реално остойностяване на труда. С цифра по този въпрос се ангажира БСП. Червените поемат ангажимента да увеличат минималните заплати на медиците с 20%. Те обаче не отговориха конкретно на въпроса трябва ли да се увеличи дела от БВП за здраве и с колко. Против намаляването на ДДС за медикаментите са от ГЕРБ. Те заявиха, че през 2014 г. няма как да се увеличи процентът от БВП за здравеопазване, но щели да работят до края на мандата им да бъде постигнати 6%. От ГЕРБ също така обещават въвеждането на диагностично-свързаните групи, информационни системи за контрол и надграждане на пакета, финансиран от НЗОК, с услуги от застрахователите. Около 6% от БВП за здраве обещават и от движение "България на гражданите". По един въпрос всички дебатиращи политици изразиха съгласие и той е, че е необходима здравна карта.