Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (15 април 2013)
 
ЕЛЕКТРОННИТЕ ДОСИЕТА НА ПАЦИЕНТИТЕ ВЕЧЕ СА АКТИВНИ
Електронните здравни досиета вече са активни и всеки всеки български гражданин над 18 години ще може да влиза в своето електронно досие с помощта на уникален код за достъп, съобщи БНР. От днес всеки, който иска персонален код за достъп до електронното си досие, може да подаде заявление в регионалните здравни каси. Срещу лична карта на всеки желаещ ще бъде издаден безплатно и в рамките на няколко минути този код. Персоналният код ще е комбинация от десет цифри и букви, които се въвеждат на страницата на НЗОК. Така притежателят му получава достъп до информация, като например кой е личният му лекар, дали е постъпвал в болница и какви дейности са извършени при неговото лечение. За да използваме досието не е необходимо да сме здравноосигурени.
Универсалният код за достъп  ще се издава във всяка Районна каса, като заявлението за издаване и получаването на кода стават лично. Децата до 18 години нямат собствен профил, а информацията за тях може да се види през профила на родителя или настойника, който им е избрал личен лекар. За момента информацията ще постъпва със закъснение минимум от един месец. Ако пациентите видят несъответствие, могат да подадат жалба в РЗОК, за да бъде направена проверка. Родителите ще имат достъп до информация за здравния стутус на детето си без да е необходим нов код за достъп. Предвижда се и абонамент за известяване на постъпила промяна в досието на пациента чрез e-mail или sms.
По-нататък ще можем да си избираме и личен лекар онлайн. От Касата обещават, че следващата стъпка е внедряване на електронна рецепта, но за това е необходимо всички изпълнители на медицински дейности да се отчитат онлайн. Болниците ще трябва да започнат да въвеждат информация всекидневно от началото на май. В противен случай Здравната каса ще спре плащанията по извършените от тях дейности.
 
В ПРЕСАТА: 19 БОЛНИЦИ ПО-МАЛКО СЛЕД УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ
17 болници са закрити при управлението на ГЕРБ. Това сочи справка на МЗ, предоставена на БГНЕС по Закона за достъп до обществена информация, пишат днес повечето вестници. В тези 17 болници обаче не са включени пловдивската белодробна, както и болницата в Девин, уточняват изданията.
"9 държавни и общински болници са престанали да съществуват, а останалите са частни, показва официалният списък. От 25 януари не работи МБАЛ "Д-р Димитър Моллов - Елена" в Елена. Хората са принудени за сериозни случаи да пътуват до Велико Търново или Горна Оряховица. В Дряново болницата също е закрита от 5 февруари тази година, а пациентите се насочват отново към Велико Търново, както и към Габрово, Севлиево и Трявна. Историята в Кула е по-стара - болницата там е закрита още на 9 юни 2010 г. и хората търсят помощ във Видин. В края на миналата година - на 7 и 10 декември, са затворени болниците в Тервел и Генерал Тошево, а пациентите са пренасочени за стационарно лечение в Добрич. И в Бобов дол болните пътуват за лечение, откакто МБАЛ "Д-р Стоян Сантев" е закрита на 2 ноември 2011 г. За тях изборът е Дупница или Кюстендил. Населението на Трън и Брезник пък се обслужва от МБАЛ "Рахила Ангелова" в Перник, след като са останали без лечебници съответно на 13 юли 2010 и 23 май 2012 г. Всички тези здравни заведения са 100% общински", изрежда "Сега" и допълва: "От държавните болници в списъка на закритите е УМБАЛ "Стара Загора", но там драмата с достъпа до лекарска помощ не е толкова тежка, тъй като болницата се вля в друга миналата есен. (…) Министерството не съобщава в справката кои са частните лечебници, престанали да съществуват."
"От 208 до над 900 лв. стигат бонусите на месец за джипи, което работи в непривлекателен район през тази година. Те се дават от здравната каса и са увеличени в сравнение с миналата година", четем в "Стандарт".
От "Монитор" пък научаваме, че първите парамедици са без работни места. "Първият випуск от дипломирани парамедици не може да работи по специалността си въпреки големия недостиг на кадри в спешната ни помощ. Причината е, че няма разкрити щатни бройки за тази длъжност, обясняват от Министерството на здравеопазването. Материалът припомня, че новата професия беше включена в списъка на професиите в България през януари 2012 г., като парамедиците трябваше да работят в спешните отделения на лечебните заведения и в центровете за спешна помощ.
 
 
НА ПРЕДПОСЛЕДНО МЯСТО СМЕ В ЕВРОПА ПО ГРИЖИ ЗА ХЕМОФИЛИЦИТЕ
Болните с хемофилия тип А и В и с други нарушения на кръвосъсирването у нас са 600, от тях 100 са деца, но единен регистър на пациентите няма. Според международно признатия критерий за качествено ниво на медицинските грижи за тези болни - "брой единици фактор 8 на глава от населението", страната ни се нарежда на предпоследно място в ЕС, като зад нас остава единствено Румъния. Тези данни бяха съобщени днес на пресконференция в столицата, с която Българската асоциация по хемофилия отбеляза предстоящия Световен ден на хемофилията -17 април. При минимум от 2 единици фактор 8 на глава от населението - количество, което специалистите определят като екзистенц минимум за поддържане на жизнените функции на тези болни, България днес разполага с 2,14 единици и е твърде далеч от нивото на най-напредналите държави на континента: Швеция - с 8 единици, Ирландия и Унгария - със 7 единици. Дори съседна Македония вече ни е изпреварила, като е осигурила 3 единици на глава от населението, посочи председателят на пациентската организация Виктор Паскалев. Той добави още, че при количества от 3, 4 и 5 единици се постигат значимо по-добри резултати, съответно: запазен интегритет на ставите и съхранен опорно-двигателен апарат, нормална физическа интеграция и пълна социална интеграция на боледуващите.
У нас все още плащаме данък на стигмата и особено хората в малките населени места са принудени да крият болестта, особено, когато става въпрос за децата им. Има случаи, в които родители срещата затруднения с намирането на детска градина или училище и това е така, защото възпитатели и учители не разбират потребностите на тези деца и не са добре информирани за същността на заболяването. Сериозна тревога, според представителите на пациентската организация обаче буди ниското ниво на информираност за заболяването.