Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
СТУДЕНТИТЕ В МЕДИЦИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
И БЪДЕЩЕТО ИМ В БЪЛГАРИЯ
 
Това бе темата, която бе дискутирана на 18 декември 2012 г. в Националния център по обществено здраве в столицата от представители на Институт "Отворено общество", Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българския лекарски съюз. и студенти от ВУЗ по медицина. 
БАПЗГ бе представена от Милка Василева - председател на УС на БАПЗГ, Петя Недкова - зам. председател, Дафинка Коцева - главен секретар, Мария Балевска - член на УС и др. Форумът бе открит от Боян Захариев, директор на програма "Управление и публични политики", след което координаторът на проекта към Институт "Отворено общество" Десислава Кузнецова изнесе данни от изследването "Човешки ресурси в общественото здравеопазване в България", проведено в периода юни-октомври 2011 г. Това е втората част от проучването, което засяга проблеми, свързани с реализацията на завършващите медицински специалности и мотивацията им да практикуват професиите си в България.
Данните, за съжаление, са тревожни: отчита се недостатъчно добро качество и организация на обучението; усещане за нисък престиж на професията в обществото; липса на условия за кариерно развитие и оттам - липсата на мотивация за работа в България. Всичко това принуждава повечето от дипломиралите се млади хора да търсят реализация в чужбина. В същото време системата на здравеопазване изпитва остра нужда от кадри - лекари, медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и други професионалисти по здравни грижи. Беше отчетено, че за 2011 г. завършващите студенти по здравни грижи са били 468, а издадените удостоверения за работа в чужбина - 465. 
В изказването си председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева каза: "С голяма болка присъствам на тази дискусия. Преди 20 години българската държава абдикира от здравеопазването. Още тогава обяснихме какво ни чака, ако не се вземат мерки да се спре отлива на кадри от изключително важните за здравеопазването професии, но никой не ни чу. Това, което предвиждахме, че ще стане, вече е факт. Тук бе съобщено, че 400 професионалисти по здравни грижи са напуснали страната - това е бройката на реално заминалите, а желаещите да заминат в чужбина са много повече. Ние изградихме регистър, за да се вижда ясно каква е ситуацията във всеки един момент, но това явно не решава проблема. Професионалистите по здравни грижи, които все още работят в страната, са пренатоварени - една сестра, например, върши работа за три, поради което се засилва синдромът на изпепеляване. Все още има желаещи да учат по специалностите медицинска сестра, акушерка, лаборант и т. н., но броят им намалява. В учебните заведения обучението се води от лекари, което противоречи на изискванията на Европейския съюз. Отношението на обществото, в това число и на управляващите към  професионалистите по здравни грижи  продължава да е пренебрежително. Техният труд не получава необходимата морална и материална оценка. С всички тези проблеми запознаваме всяко ново правителство, но досега положителна промяна не е настъпила. Сега сме подготвили стратегия за развитие на здравните грижи за периода 2013-2020 г. - дано тази стратегия поне бъде прочетена..."
В дискусията бе засегнат и въпросът за ограничения прием на студенти в медицинските университети и колежи, въпреки крещящата нужда от  медицински кадри в цялата страна. Изказалите се студенти пък изразиха становище, че не е редно университетските болници да са търговски дружества и да гледат на обучението на студентите като източник на печалба. Според тях е необходимо да се осигурят повече възможности за практическа подготовка и за специализации. 
Дискусията приключи с тъжната констатация, че диагнозата, която  участниците във форума поставиха на обучението на студентите по медицина е тежка, но няма представители на министерствата на здравеопазването, на образованието и науката, на парламентарната Комисия по здравеопазване и на ръководствата на ВУЗ по медицина, за да я чуят и да вземат мерки.  Това дава основание да се предполага, че говоренето ще продължи във времето, а чуваемостта ще си остане слаба, както е било и досега.
(Подробна информация за изследването можете да прочетете на сайтовете на "Отворено общество" - www.osi.bg  или  opendata.osi.bg)