Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
ЗДРАВНИТЕ УСЛУГИ В УСЛОВИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗДРАВНИ РЕФОРМИ
 
 
Това бе темата на кръглата маса, която се проведе на 22 март 2012 г.  в хотел "Хилтън" по инициатива на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт". В нея взеха участие представители на съсловните организации в здравеопазването,  СЗО, БЧК, министерствата на здравеопазването и финансите,  пациентските организации, преподаватели във ВУЗ, директори на лечебни заведения, журналисти и др. 
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи бе представена от Милка Василева, председател на Управителния съвет; Петя Недкова, заместник председател на УС и Дафинка Коцева, главен секретар.  Дискусията бе открита от Пламен Димитров, президент на КНСБ, който каза, че  в условията на криза здравната система трябва да оказва помощ на всички български граждани, което изключва всякакво политизиране при решаването на проблемите. Според него една от  водещите дейности на КНСБ в областта на здравния сектор е провеждането на активен мониторинг за състоянието на здравето на населението. Резултатите от този мониторинг за съжаление не са добри. За изключително негативните резултати имат значение много неблагоприятни фактори, включително и това, че здравнонеосигурените са 1 милион и 322 хиляди.  Това се потвърди и от презентацията на съветника към КНСБ проф. д-р Любомир Иванов, който изнесе твърде смущаващи данни: парите за здравеопазване през последните три години не нарастват - те са около 4% от БВП; бюджетът за 2012 г. в сравнение с този за 2011 г. се запазва, но по своята същност е рестриктивен, поради нарастващата инфлация, която само за година е повишила цените на лекарствата с 5,7%, на болничните услуги с 11,8%, на лекарските услуги с 12,6% и т. н. Сериозни проблеми за здравната система са и липсата на ефективна конкуренция, неправилното разпределение на финансовите средства, голямата разлика в заплащането труда на работещите в здравеопазването и т. н., което води до допускане на компромиси с качеството на здравните услуги, до увеличаване на медицинските  грешки  и масовото заминаване на работа в чужбина на лекари, медицински сестри и други специалисти по здравни грижи. Според КНСБ е належащо да се създаде Национална програма за подобряване на качеството на здравните услуги. Гражданското общество също трябва да участва във вземането на решения за здравните реформи, като за целта се осигури повече прозрачност и публичност на системата.
Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева още в самото начало на изказването си обяви, че то ще бъде кратко, тъй като проблемите, с които ще запознае участниците в кръглата маса, са поставяни от представители на асоциацията нееднократно през последните години.  Ето какво още каза тя:
"С изключително наболелите въпроси, свързани с нашето съсловие, запознавахме всяко ново правителство и всеки нов министър на здравеопазването. Предупреждавахме, че ако не се обърне внимание на професионалистите по здравни грижи, те ще напуснат страната, което ще доведе до закриване на отделения и болници - това, впрочем, вече се случва. В момента в страната ни работят 30 940 медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори, медицински лаборанти и рентгенови лаборанти, чиято средна възраст е 49 години. От тях пенсионерите са 4094, а тези в пенсионна възраст 3331. В момента най-много липсват медицински сестри. Една медицинска сестра обслужва 30 легла и е естествено едва да смогва да изпълни назначенията на лекуващия лекар - за реална грижа към болния въобще не може да се говори! Крайно време е държавата да реши има ли нужда от медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и да сложи край на отвратителното отношение към тях, на обидно ниското заплащане на труда им (на повечето места то е под 300 лева!). Всяка година страната ни напускат 1300-1500 професионалисти по здравни грижи и всеки лекар в чужбина е горд да работи с българска медицинска сестра или акушерка, защото са добре подготвени. Само у нас не ги ценят и все още се отнасят към тях като към обслужващ персонал...След време може и да има пари, но няма да има медицински сестри, на които да се плаща, за да полагат здравни грижи за българските пациенти. Сега отново ще запознаем новия здравен министър с проблемите на съсловието, макар че вече не сме особени оптимисти, че те ще бъдат решени. Повечето от присъстващите на тази кръгла маса познават въпросите, които поставям, затова апелирам отново: да спасим българското сестринство, да спасим българското здравеопазване!".
                                                                Пресцентър