Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
Кръглата маса - сериозна стъпка 
ЗА ГАРАНТИРАНЕ БЕЗОПАСНОСТТА НА НА РАБОТЕЩИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
 
 
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ организираха на 22 март  т. г. в хотел "Дедеман-Принцес"  дискусия на тема: "Превенция на насилието на работното място в здравеопазването". В дискусията взеха участие професионалисти по здравни грижи, синдикалисти, работодатели, представители на Президентството и парламентарната Комисия по здравеопазване , на министерствата на здравеопазването, труда и социалната политика, пациентски организации, неправителствени женски организации и други. Специален гост бе Матиас Мошер от Европейската федерация на работещите в сферата на обслужването (EPSU).
Дискусията бе открита от Милка Василева, председател на УС на БАПЗГ, която каза: "Насилието в здравеопазването е една многопластова тема, която за съжаление в България не е претърпяла своето истинско дискутиране. Направени са проучвания, които са в съответствие с международните изисквания по темата, но обществото не е изцяло запознато с проблемите на насилието на работното място. Това е темата, която ще се опитаме да обсъдим днес и да излезем с ясни виждания какво искаме да се случи оттук нататък, какво можем да направим заедно, какви са отговорностите на различните партньори.
"Днешният дискусионен форум е една следваща стъпка, която предприемаме заедно с БАПЗГ - каза д-р Иван Кокалов, председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. - Стартът беше през 2001 г., когато България бе включена в едно международно изследване за насилието като феномен, който се наблюдава особено през последните години. Когато говорим за насилие, нямаме предвид само физическо и сексуално, но и вербално; и такова, което упражняват работодателите на фона на неяснотите в реформата; или неплащането на трудово възнаграждение; или недостатъчното възнаграждение за труда, който полагат професионалистите по здравни грижи. Аз направих справка и сравних данните от 2001 г. и днес и се оказа, че няма разлика в тях. По простата причина, че тогава се правеше реформа на финансирането и донякъде на преструктурирането на здравеопазването. Връщам ви във времето, когато положението се диктуваше от Международния валутен фонд и реформата се изразяваше в съкращаване на персонал. И независимо от това, че успяхме тогава да намалим част от процентите, които предлагаха,  за този период се загубиха 50 000 работни места в сферата на здравеопазването. Случките с насилието не са винаги на база на народопсихологията или на някои нерешени проблеми на инфраструктурата -  те имат дълбок корен по отношение на това има ли яснота по въпроса как се развива реформата и как тя рефлектира върху развитието на кариерно-финансово-икономическия статус на персонала, който работи и дава здравната грижа. За съжаление, продължават да съществуват неясноти по отношение на това как и в каква посока ще се развива реформата, как и по какъв начин ще се развива персоналът. Време е всеки да поеме своята отговорност и да направим насилието несъвместимо с българската  действителност."
"Проучванията показват, че физическото насилие не е типично за здравеопазването в България, но не е изключение" - каза Слава Златанова, заместник председател  на ФСЗ към КНСБ. Тя подчерта, че според изследване, проведено от ФСЗ в здравните и лечебни заведения на България, около 7,5 от медицинския персонал са били обект на физическо насилие, а от тях 71% са жени. Най-често жертва на физическо насилие стават медицинските сестри  (40,7 %). На психическо насилие, главно на устен тормоз и психическо малтретиране, са били подложени повече от една трета от медицинския персонал. Най-голям е рискът отново за медицинските сестри и за не малка част от тях (28 %) то се изразява в административно-организационен план и по линията "началник-подчинен". Тези данни свидетелстват за прилагане на множествена дискриминация. Медицинските сестри често  са буферът между лекар и пациент, между лекар и негов колега, което ги прави уязвими при всички форми на насилие на работното място. 
"Когато се подготвях за това мероприятие се опитах да намеря информация, свързана с насилието на работното място и се оказа, че наистина България за последните 10 години, откакто е правено проучването, не е напреднала кой знае колко - каза Десислава Атанасова, председател на парламентарната Комисия по здравеопазване. - За съжаление можем да отчетем, че и социалните фактори, които влияят, са може би едни и същи. И тук върху този материал открих като външен фактор, подпомагащ насилието, социалното-икономическата ситуация в страната. 2000 година се е характеризирала с духовна и икономическа криза, бедност и безработица, висока степен на престъпност и т. н. Тогава е липсвала информация и яснота за реформата. Имало е затруднен достъп до медицински услуги. За съжаление мога да кажа, че за 10 години може би някои от констатациите биха се потвърдили и сега. Според Световната здравна организация насилието е използване и то - умишлено на сила или власт чрез заплаха и реално действие върху друг човек. Насилието и тормозът в Европа нарастват, е тъжната констатация. През 2011 година, в самото начало, т. е. съвсем скоро Европейската агенция за безопасност и здраве при работа е представила своя доклад, според който насилието, физическият и психическият тормоз на работното място е по-често явление в Европа. Общественото мнение е, че мерките, които се предприемат не само от правителствата, но и от неправителствените организации, са абсолютно недостатъчни. Между 5 и 20 процента от работещите в Европа са засегнати от насилие от трети лица в зависимост от сектора, страната и методологията на това изследване.  Оказва се, че 40 процента от ръководителите са обезпокоени от насилие  и тормоз на работното място, но само 25% са въвели някакви мерки за контролиране на тези събития. Проблемът, разбира се, в социалната и в здравната сфера е доста по-голям."
        Интересни данни за насилието бяха съобщени от д-р Георги Гелев, директор на столичната "Спешна помощ", който призна, че ръководи най-конфликтното лечебно заведение в страната. Според него от 1999 година допреди две-три години е било изключително трудно да се справят с насилието, имало е не малко случаи на нанесен побой от страна на изнервени пациенти над лекари и медицински сестри, които са извикани да окажат помощ. Към тези неща той прибавя и телефонния психически тормоз. Но,  според него, има радостна тенденция - от средата на 2009 г., след въвеждането на 100 процента декодиране на телефона, от който се обаждат гражданите, след предприетите сериозни мерки от МВР за локализирането на тези телефони и наложените наказания, телефонният тормоз е намалял значително. Картината бе допълнена от изказвания на работещи в детски заведения медицински сестри,  които  са принуждавани да вършат несвойствена за квалификацията им работа. Отговорността, която носят за децата (надхвърлящи значително норматива за брой в групите) е твърде голяма, а заплащането на труда им унизително. Д-р Диана Чинарска, член на УС на БЛС обясни, че тяхната съсловна организация също е обърнала внимание на проблема с насилието -  във връзка със зачестилите случаи на нападение над лекари. Според проф. д-р Станка Маркова, почетен председател на БАПЗГ, би трябвало да се изясни какво представлява насилието, какво точно се смята за насилие, тъй като в отделните страни критерият за това е различен. Според нея, нерешените проблеми, свързани с работната среда, квалификацията на кадрите, заплащането на труда им, също играе роля за засилване на тенденциите към насилие над изпълнителите на медицински услуги. Гостът от Европейската федерация на работещите в сферата на обслужването (EPSU) г-н Матиас Мошер благодари за поканата да участва в дискусията и запозна присъстващите с работната рамка на подписания неотдавна договор за работа срещу насилието на работното място. Той се спря и на състоянието в  някои европейски страни.
Накрая участниците в дискусията се обединиха около решението да се създаде специална комисия, която да работи дълготрайно по изключително тревожните проблеми, свързани с насилието на работното място.  Бяха направени и предложения да се изработят серия от нормативни документи, които да гарантират закрилата и безопасността на работещите в здравните заведения.