Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (12.05.2017)
 
53 ГОДИНИ Е СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ У НАС
Средната възраст на медицинските сестри в България е 53 години. Това каза председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева в приветственото си слово по повод Международния ден на сестринството, който се отбелязва днес. По повод празника в столичния хотел "Рамада" се събраха 450 професионалисти по здравни грижи от цялата страна, а 45 от тях бяха отличени с призове, съобщи  Zdrave.net.
През последните 10 години 9412 медицински сестри и 550 акушерки са заминали за чужбина, а 15 000 са сменили професията си в България. През 2016 г. БАПЗГ е издала 815 удостоверения за работа в чужбина, а са само от началото на тази година поисканите удостоверения за работа зад граница са 180.
Съотношението лекар: сестра в момента е 1:0.9, а международните стандарти по здравни грижи определят съотношение сестра: пациент 1:4 за лечебните заведения, посочи Василева. "Все повече директори на лечебни заведения с тревога съобщават за свободни работни места и активно търсят подходящ персонал.Това е трудна задача, тъй като вътрешната миграция на медицинските специалисти също е сериозен проблем", изтъкна още председателят на БАПЗГ.
Като стъпка в положителната посока да бъдат задържани медицинските сестри у нас Милка Василева отбеляза подписването на Колективния трудов договор (КТД) и залегналата в него стартова заплата от 700 лв. Реално обаче в повечето лечебни заведения, както и в училищното и детското здравеопазване заплатата се движи в рамките на 500-600 лв., тъй като в много лечебни заведения договорът не е подписан. По този повод министърът на здравеопазването ген. проф. Николай Петров, който беше гост на събитието, обеща, че ще провери кои лечебни заведения не са подписали КТД. "Все още нямам екип и не съм запознат кои лечебни заведения отказват да го подпишат. Какъв ще бъде окончателният състав на екипа ми ще се реши на ниво премиер", каза проф. Петров пред журналисти. "Министерството няма как да разреши проблемите на медицинските сестри, те могат да бъдат решени на ниво парламент", каза още проф. Петров.  Той допълни, че е поискал среща с председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание  д-р Даниела Дариткова, на която да бъде начертан план за решаването на всички наболели въпроси.
"Пациенти изпратиха много позитивни мнения за професионалисти по здравни грижи във връзка с конкурса, който обявихме на тема "Очите, които не мога да забравя", сподели пред аудиторията проф. Станка Маркова, почетен председател на БАПЗГ и главен редактор на сп. "Здравни грижи". Тя допълни, че най-добрите есета ще бъдат публикувани в няколко поредни броя на електронен бюлетин на БАПЗГ.
Много настроение в залата даде позитивиращата и обединяваща ритъм сесия с барабани  и други ударни инструменти, в която се включиха част  от присъстващите здравни специалисти. Тя се проведе  веднага сред връчването на наградите и бе ръководена лично от Мартин Иванов, директор на Института за съвременно изкуство и терапия LIBERA. Адвокат д-р Мария Петрова изнесе лекция за съществуващите до момента закони, права и задължения на професионалистите по здравни грижи и възможностите те да бъдат коригирани и допълвани.
 
И СТАРОЗАГОРСКИТЕ БОЛНИЦИ НЯМА ДА ПОДПИШАТ ДОГОВОР С НЗОК
Ако до идния петък, 19-ти май, лимитите на болниците от старозагорския регион не бъдат променени, те няма да подпишат договори с НЗОК. Този ултиматум поставят лечебните заведения от региона на здравната каса в декларация, изпратена до надзора на фонда и до шефката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. Информира Zdrave.net.
С декларацията си лечебните заведения поскрепят решението на Сдружението на областните болници за неподписване на договори с касата и изискват лимитите за 2017 година да не бъдат по-ниски от заработените дейности през 2016 г., както и да бъде изплатена надлимитната дейност за 2015 и 2016 година.
Към момента документът е подписан от мениджъри на пет лечебни заведения от региона, в понеделник към тях подписите си ще добавят още двама болнични директори, други двама ще подпишат след решения на управителните съвети на лечебните си заведения, информират от болниците. Очаква се впоследствие към тях да се присъединят и други техни колеги.
 
17 МЛН. ЛВ. ДЪЛГОВЕ СА НАТРУПАЛИ СТОЛИЧНИТЕ ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ
На територията на София има 42 общински здравни заведения - диагностично-консултативни центрове и болници. Те получават допълнително финансиране от Общината за здравни услуги, които не се покриват от НЗОК. Въпреки това натрупаните към началото на годината дългове на 24 от общинските болници в столицата са достигнали 17 милиона лева, съобщи Zdrave.net.
"Надяваме се да се възстановят лимитите на общинските болници. Подготвяме подробен анализ, с който да запознаем министерството и разчитаме на добра комуникация с тях. В краткосрочен план получените по-малко средства не се отразяват, но ако тенденцията се запази, няма да е добре за тях. Затова се налага да водим диалог с министерството, с НЗОК и да дадем нашите аргументи за ролята и необходимостта от общинските болници", посочи пред БНР зам.-кметът на Столична община по здравеопазване и финанси Дончо Барбалов.
"През последните месеци изключително сме засилили контрола върху работата на лечебните заведения. В резултат на извършени проверки сме подали два сигнала за два ДКЦ-ове до компетентните органи за констатирани нарушения и очакваме там допълнителна проверка. Така че контролираме дейността на ДКЦ-ове, на болниците и следим изкъсо тяхното финансово състояние, както и качеството на медицинските услуги, които те предоставят", информира още той.
 
СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРИЗНА НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО ЗА БОЛЕСТ
Световната федерация по затлъстяването потвърждава своята подкрепа за определяне на затлъстяването като хронична рецидивираща болест в изявление, публикувано в списание Obesity Reviews, информира Zdrave.net.  В изследването се извежда изводът, че затлъстяването отговаря на епидемиологичния модел на болестния процес. Единственото изключение е, че токсичният или патологичният агент е свързан с хранителен режим, а не с микроби.
Въпросът дали затлъстяването трябва да се нарече "болест" предизвикваше спорове през по-голямата част от миналия век. В изследването за Obesity Reviews д-р Джордж Брей и колегите му показват как изобилието от храна, ниската физическа активност и фактори на околната среда взаимодействат с генетичната чувствителност. Те правят паралели с хроничните заболявания, като отбелязват, че степента на затлъстяването и неблагоприятните му ефекти върху индивидите може да са свързани с токсичността на околната среда и нейното взаимодействие с гостоприемника.
"Приемането на концепцията, че затлъстяването е хронично заболяване, е важно по няколко причини. Първо, това премахва усещането, че хората с наднормено тегло са отговорни за него. Освен това фокусира вниманието върху начините, по които този болестен процес може да бъде спрян. И накрая, това показва, че ако успеем да лекуваме затлъстяването, много от свързаните с него заболявания ще бъдат елиминирани", коментира д-р Брей.
Експертите на Федерацията по затлъстяването посочват, че "обявяването на затлъстяването за болест може да бъде от полза за хората, които страдат от наднормено тегло и желаят да имат достъп до медицински съвети и подкрепа, като същевременно се засили призива за справяне със социалните причини и средата като фактор за индивидуалното наддаване на тегло".